Без шанс за разпознаване

Пирсон Ридли

— Мелиса Хейфиц — съобщи Болд. — Дикси го установи тази сутрин. По данни от зъбите й. Намерили са пет зъба в пепелта. Два са били идентифицирани като притежание на Мелиса. Била е двадесет и девет годишна. Вдовица. Съпругът й е бил строителен работник. Била е счетоводител в частен медицински център на Осемдесет и пета улица. Няма връзка с Дороти Инрайт. Красиво лице — добави той, подавайки й снимка с размери като за шофьорска книжка. — Родителите й живеят в Линууд. Сестра й — в Портланд. Един напълно нормален живот е бил внезапно прекъснат.

По гласа му разбра,

че буца е стегнала гърлото му. Той приемаше всяка жертва като част от семейството си. Това беше най-забележителното за неговата работа, може би така беше възможно да се обяснят и уникалните му способности, така ставаше обаче и особено уязвим.

Болд продължи:

— Разбираш ли, навремето са изгаряли хората на клада…

Нарочно остави изречението си незавършено интонационно.

— Забеляза ли това? — попита го тя, държейки в ръка снимката. — Цвета на косата. Даже формата на главата.

— За какво намекваш? — попита учуден Болд, седнал от другата страна на бюрото й срещу нея.

Тя изпъна врат и посочи купчината папки върху бюрото си, после протегна ръка, издърпа една и я разтвори. Подаде на Болд лошо фотокопие на моментна снимка на Дороти Инрайт.

— Какво ще кажеш сега? — попита тя.

— О, по дяволите — беше реакцията на мъжа, който рядко ругаеше.

— Мисля, че трябва да изключиш типа сграда като мишена. Мисля, че трябва да снемем подозрението от Гарман. Този човек избира жертвите си по външния им вид: трябва да са с тъмна коса, късо подстригана, със слабо лице. И ги обрича на смърт чрез изгаряне…

— Което е направо нелепо — прекъсна я Болд. — Има много по-лесни начини да убиеш някого.

— Не е нелепо — възпротиви се тя. — А символично. В пожара за него има нещо символично, защо иначе би си усложнявал живота да го пали? Нали така? За него е важно жертвите му да горят в пламъци. Защо? Заради приликата с ада? Защото майка му го е горила нарочно като дете? Или защото е била нечистоплътна и пожарите са нещо като обредно очищение?

— От твоите предположения тръпки ме побиват — промърмори Болд, кръстосвайки ръце пред гърдите си, сякаш му е станало студено.

— От моите предположения можеш да стигнеш до мотива за престъплението — до психологическото обяснение на тези палежи, какво означават те за него. Форма на култ. На отмъщение. На очищение. Всичко е възможно.

— Някакъв обръща на пепел жени, защото му е врътнала чивията заради майка му?

— Или приятелката му; учителката, детегледачката, съседката. Иска да спи с някоя жена и се проваля, тя му се надсмива, подиграва му се. Искам да ти кажа, Лу — знам, че подобни неща изобщо не ти се слушат, много е вероятно сексът и отхвърлянето да играят важна роля в този случай. Майка му го хваща да мастурбира и го изгаря с ютия…

— Стига!

— Погледни на нещата от този ъгъл — настоя тя.

— Няма нужда да го правя.

— Имаш, ако искаш да го хванеш — предупреди го тя. — Имаш човек, който абсолютно предумишлено пали сгради по такъв начин, че обърква специалистите.

И е достатъчно самоуверен, че даже изпраща цитати и рисунки преди всяко убийство. Избира по определен начин жертвата си. По някакъв начин успява да влезе в къщата й и наглася нещата така, че тя да пламне, без жертвата да има време да се измъкне навън. По-добре разбери коя е движещата сила, която го кара да постъпва така, Лу, в противен случай ще играеш все едно на сляпо и единственият начин да го заловиш, ще е да го изненадаш абсолютно случайно, докато пазарува в магазина например.

— Ще установим какво запалително вещество използва и така ще се доберем до снабдителя, продавача. Така се действа при палежите — осведоми я той.

— Така може да се действа, ако някой пали складове, за да им вземе застраховката, но в този случай не става дума за това.

— Става, до известна степен.

— До известна стенен — да. Но останалото е в твоя периметър — жертвите. Вгледай се в жертвите, Лу, нали там си в стихията си?

— Почти нищо не е останало от тях — въздъхна той. — Колкото и особено да звучи, работата ми основно е свързана с трупове и със самото място на престъплението. А тези пожари ме лишават от всичко това. Което напълно руши методиката ми.

— Забрави за пожарите — посъветва го тя.

— Какво? — сепна се той.

— Остави пожарите на Бейън и Фидлър, на експертната група. Ти се заеми с жертвите и с всичко, което можеш да изровиш около тях. Разделяй и владей.

— Затова ли ме извика? — попита я той гневно. — За да ми кажеш как да си водя разследването? Не ти ли дойде наум, че е малко нахално?

Тя усети, че се изчервява. Понякога воюваха по този начин помежду си, но в много редки случаи. Заговори му, натъртвайки на всяка дума:

— Извиках те, за да те предупредя, че смятам да говоря с Шосвиц. Извиках те, за да ти кажа, че съм си определила среща с Емили Ричланд и да те попитам дали не искаш да й зададеш някакви въпроси.

— Емили Ричланд — повтори Болд.

— Говорих с нея по телефона. Спомена ми за човек с обгоряла ръка. — Това привлече вниманието му. — По всяка вероятност е военен, с лошо обезобразена ръка. Движи се със син микробус. — Тя усещаше съвсем отчетливо съпротивата му. От следващите й думи лъхаше сарказъм: — Какво не ти харесва? Че тя вече веднъж ни помогна да се справим с един случай?

Емили Ричланд, която се занимаваше с гледане на карти Таро срещу десет долара отвъд Лекарствения хълм, беше помогнала на полицията, съобщавайки местонахождението на отвлечен. По нейно искане полицията не беше огласила пред медиите участието й, което много беше впечатлило Дафи, тъй като тя смяташе, че подобен сензационен — сигурно можеше да се нарече така — жест се правеше, за да получи човек слава и известност, като един вид легитимиране на дейността. В същото време Дафи се възстановяваше от телесни повреди, претърпени от нея във връзка с друг случай, свързан с незаконна търговия с органи, и беше пропуснала случая с отвличането. Не се беше виждала лично с Емили Ричланд.