Без шанс за разпознаване
Шрифт:
С пауза от не повече от секунда Ла Моя продължи:
— Знаеш ли кой съм аз, Ники? Аз съм тоя, за когото си се притеснявал да не влезе през тази врата. Срещал си ме в новобранския лагер. Виждаш ме в среднощните си кошмари. Аз съм тоя, който ония там — и той посочи към прозрачната стена — не могат да контролират. Аз съм тоя, който не дава пет пари, Ники. Болд и Матюс, те се отказаха. Аз обаче не се отказвам. Аз съм този, който върши мръсната работа тук. Нали знаеш как е във футбола? Аз съм защитникът — последният човек между теб и зоната, където е краят на играта, зоната на смъртта. А защитниците са си направо луди копелета. Нали разбираш? Я излез насреща на един
Пак пауза, колкото да си поеме дъх.
— Може би трябва да се представя — продължи Ла Моя. — Аз съм тоя, който познава всички. Питай когото искаш. Аз съм тоя, който казва на надзирателя да те сложи при някой сапунар, и той ще го направи; аз съм тоя, който казва на готвача да ти сложи хлебарка в супата, и той го прави. Имам много приятели. И много лесно ги завъждам. Както ще се сприятеля и с теб, нали, Ники? Приятелчета сме, нали? Хайде сега да ми кимнеш, Ники.
Ако Болд не беше виждал този номер да проработва десетки пъти преди това, сега щеше направо да остане шокиран, като види как заподозреният послушно кимва.
Дафи беше като зашеметена.
— Мога цяло десетилетие да изучавам Ла Моя и да не успея да напиша едно смислено обяснение за това как постига това, което постига. Това не е просто принуда, а нещо много повече.
— Това си е Ла Моя — поясни делово Болд.
— Това имам предвид и аз — съгласи се тя. — Долен тип и все пак няма как да не го обичаш.
— Много се радвам, че е на наша страна.
— Понякога ми е чудно защо — каза тя.
— Той ми се обади — каза Хол, нарушавайки мълчанието си.
Изведнъж станал спокоен, любезен, съучастник, Ла Моя го погледна в очите:
— Дай ни каквото искаме, Ники, и ще можеш просто да си излезеш оттук. Нищо не ти обещавам обаче. Само трябва да знаеш, че ако се изметнеш, ще направим живота ти ад! Като ези-тура е, Ники. Хайде, избери вратата. Иди и я отвори. Обаче не ми губи времето и не ги карай пак да ме викат, за да ти рия лайната. Нали сам си се натикал в тях. И сега аз трябва да те измъквам. Вратата е пред теб. Или ще пееш истината, или ще се инатиш. Изборът е твой. Избери едното, Ник, и то бързо, защото ми губиш времето. Прибирам се вкъщи в края на работния ден — запомни го. А ти не. Не още. Аз се прибирам вкъщи, в собственото си легло, пред моя си телевизор и при мъничката ми, топличката ми приятелка от Пуерто Рико със сладкото дупенце, дето ще ти се събере в едната шепа само, разбираш ли? Прелестна работа. Истината или напротив, Ники? Времето тече. — Ла Моя беше станал от стола и се беше надвесил през масата към заподозрения. — Звънецът звъни, Ники Хол: слизай долу в ареста!
Даже без да вижда лицето на детектива, Болд знаеше, че изражението му е като на ненормален, на ръба на окончателното побъркване. Ла Моя живееше винаги на ръба и в моменти като този не беше възможно да се разбере доколко всичко това
Дафи каза:
— Не мога да повярвам — но ще успее.
— Аха — въздъхна Болд. — Знам.
Ла Моя отново удари по масата:
— Истината или напротив, господин Обгоряла ръка. Ти започваш да говориш или аз започвам да говоря. Матюс не може да те спаси. Болд не може да те спаси. Само аз мога да те спася. Е, какво ще бъде?
— Той знаеше, че двете части на горивото са складирани в базата — отприщи се Хол. — Трябва или да е служил там, или да е работил по някаква линия. Веднага си помислих, че така ще да е.
— Чудесно. Моля се да продължиш, мой човек. — Ла Моя вдигна крака и ги подпря върху масата, опъна ръце и ги сложи на темето си, след това се отпусна върху облегалката и напомни: — Слушам те, Ники. Слушам те.
Извърна леко глава към невидимата прозрачна стена и намигна.
Болд протегна ръка и обърна лентата.
Сякаш усетил го, Ла Моя изрече официално:
— Аз съм детектив Ла Моя, господин Хол. Кажете ми каквото знаете.
Направи го заради новата лента, която знаеше, че вече трябва да се е завъртяла.
Хол продължи оттам, където беше спрял.
— Бях там на служба от военната полиция. Щях да обикалям ония сгради години наред, без да знам какво охранявам.
Ла Моя отново се извърна към прозрачната стена — изгледа ги дръзко и победоносно и широко се ухили.
— Понякога мразя Ла Моя — промърмори Дафи.
— Аха — кимна Болд. — Разбирам какво имаш предвид.
40.
Дафи заведе Бен в аквариума, защото той никога не беше ходил там и защото това беше място, което тя много харесваше и често посещаваше — просто за да си почине, да се пошляе и да поразмишлява в свят, който смяташе за изцяло различен от нейния. Никога не обръщаше внимание на самите водохранилища и на обяснителните табели; рибите пленяваха вниманието й с немигащите си очи, ритмичното потрепване на хрилете, плавния ход около водораслите и фалшивите корали.
Независимо от честите й посещения тя не се бе научила да различава видовете риби. Не можеше да различи делфин от морска свиня или риба лоцман от щука.
Бен, за разлика от нея беше израсъл с документалните филми за животни по телевизията и знаеше както названията на голяма част от рибите, така познаваше и хранителните им навици и как се чифтосват.
— Записвам си ги и си ги пускам късно вечерта, когато Джек заспи, защото той гледа само спорт и комедии.
Каза го така, сякаш беше нещо съвсем естествено и тя усети пронизваща болка. На няколко пъти й беше казвал подобни неща, открехвайки малко по малко истината за живота си, и колкото повече Дафи имаше възможност да придобие по-цялостен поглед върху това, което за Бен беше нещо нормално, част от ежедневието му, толкова повече й се искаше да го промени. Именно това желание да подобри условията му на живот я свързваше с невидими нишки с Емили Ричланд.
— Ти чувстваш ли се някога по този начин? — попита Бен, сочейки едрата червена мексиканска риба, оттласкваща се от прозрачната стена на водохранилището и приближаваща се безброй пъти към нея — движение, прилично на непрекъснат поток от бързи целувчици.
Намираха се в тази част на аквариума, която представляваше огромна зала с огромни водохранилища, представящи обитателите на океаните.
— Какъв е този начин? — попита тя.
Искаше да види света и през неговите очи, да добие впечатление за света чрез неговите формиращи се сетива.