Без шанс за разпознаване
Шрифт:
— Бях се разсеял — призна Болд.
— Това е много находчиво решение, защото така се осигурява присъствието на обитателя на къщата по времето на възпламеняването. Два отдушника — две части на хиперголичното гориво. Разбра ли?
— Какви ми ги говориш, по дяволите, Бърни? Хиперголиците да са били сложени в отдушниците?
— Така предполагам. Запечатваш отдушниците с тънка мембрана — восъчна хартия? самозалепваща хартия? — не знам. Слагаш хиперголиците върху тези прегради. Не е необходимо никакво кой знае какво усилие: просто при оттичането на водата от пълна вана или включването на пералнята тези прегради се скъсват и движението в отдушниците се възстановява, така хиперголиците влизат в контакт с разклонителната тръба. Търсиш начин да опожариш цялата къща, да заличиш колкото се може
— Значи камбана?
— Можел е да зареди запалителните вещества даже без да влиза в къщата. Откъм покрива.
— Наистина не е влизал в къщата — потвърди Болд.
Откритието как бяха заложени запалителните вещества зашемети Болд и той за миг се олюля.
— И ето прикритието му. Измива няколко прозореца, покатерва се на покрива и зарежда отдушниците. Въпрос на няколко минути. Заминава си. Няколко часа по-късно, няколко дни по-късно обитателят на къщата използва камбана или изпуска голямо количество вода в отводнителните канали наведнъж и преградите се скъсват. Бууум! Край на всичко. — Само секунда беше необходима на Лофгрийн, за да направи връзката, която и Болд беше направил. — Господи, Лу, къщата ти!
— Знам.
— Твоите отдушници също биха могли да са заредени. Така ще може да се сдобием с доказателство.
Тонът му беше развълнуван. Болд изпита ужас.
— Трябва да евакуираме съседите — каза Лофгрийн.
Болд отвърна:
— Смятай го за свършено.
— Дай ми четиридесет минути — помоли го Лофгрийн. — Трябва да събера голям екип.
Болд крачеше по тротоара пред къщата, изпитвайки желание да влезе и да прибере всичко, в случай че опитът на Бърни Лофгрийн да обезвреди бомбата в къщата му пропадне. Домът се превръщаше в нещо като кутийка с всевъзможни скъпоценности, с каквито обикновено всички деца се обзавеждаха, колекция от дреболии, книги, музика, мебели. Болд притежаваше повече от десет хиляди плочи и около две хиляди компактдиска. Всеки сантиметър от стените, незает от нищо друго, беше покрит с етажерки за музиката му. Повечето от плочите му бяха направо безценни. След всяка стая, пребродена мислено от него, буцата в гърлото му ставаше още по-голяма. Синът му беше пораснал от бебе до малко момченце в тази къща. Сара беше зачената сред тези стени. Бракът му напълно се беше възстановил тук, възкръснал от заблудите на миналото.
Ако би могъл да влезе вътре, би взел бебешките обущенца на сина си. Фотоалбум със снимки на Лиз как ражда Майлс и видеокасетата със запис на появата на Сара на белия свят. Първата публикация на Чарли Паркър, два билета за концерт на Дизи Гилеспи и Сара Вон. Перо от орел, открито в хотел „Олимпик“, кичур коса на Лиз, отрязан, преди да се роди синът им. Синя фланела с надпис „Монк“ върху джобчето на гърдите и боулинг мечка на гърба — беше играл само веднъж за боулинг отбора на Беър Беринсън, но фланелката му беше останала като спомен.
Това беше повече от къща, това беше семеен исторически музей. Представата, че ще го загуби, го ужаси. Прииска му се да отиде до вилата, за да се види с Лиз и децата.
Обърна се към Господ с молба подпалвачът да бъде заловен.
Първият, който достигна билото на покрива, беше облечен в пожарникарска екипировка, в комплект с шапка и
Мъжът на покрива докладва на Лофгрийн:
— Има четири отвора.
Лофгрийн погледна към Болд и каза:
— Искам да знаеш. Сто процента ще открием хиперголици. Защо иначе му е трябвало да се качва на дървото и да наблюдава къщата ти? Нали? Чакал е шоуто.
— Направо не съм на себе си — призна Болд.
— Помисли той как се чувства — отвърна Лофгрийн, сочейки мъжа на покрива. — Ако горивото се възпламени, ще има само двайсет секунди на разположение да слезе от покрива, огненият стълб — цял километър висок — ще го изпепели. Ако Рик не скочи, става на пепел. Няма време за стълби. Няма време за викане на помощ по уоки-токито. Той го знае — добави Лофгрийн, забелязал въпроса в погледа на Болд. — Виждал ли си някога човек да скача от покрива на двуетажна сграда? — И сам си отговори. — И аз не съм виждал. И нямах намерение до тази вечер. — А в микрофона на уоки-токито каза: — Карай по-внимателно, по дяволите. Ползвай оптиката.
Мъжът на покрива беше екипиран с фиброоптична камера с размерите на обикновена гумичка за триене върху гъвкав алуминиев кабел с диаметър като на връзка за обувка. Задачата му беше да спусне кабела във всеки отдушник и да докладва какво се вижда. Болд погледна нагоре и видя как с предпазливи стъпки мъжът прекоси разстоянието между двата отдушника. Коленичи някак непохватно и се засуети около кабела.
— Нервен е — поясни Лофгрийн, — добре. По-добре така, отколкото да е самонадеян.
Гласът на мъжа на покрива, дрезгав по радиовръзката, докладва:
— Пускам кабела.
Болд отново погледна нагоре към мъжа и го видя как пъха кабела с дясната си ръка, а с лявата придържа видеомонитор „Сони“ за наблюдение.
— Петдесет сантиметра… Един метър… — докладваше той.
Лофгрийн каза на Болд:
— На кабела има маркировка.
— Един и петдесет… Два метра…
— Знаеш ли какво мисля? — попита реторично Лофгрийн. — Това е предният отдушник… Предната част на къщата. Не вярвам да е заредил горивото отпред. Тук е на показ, нали? Ако аз съм на негово място, ще го налея в задните тръби, а ще запечатам предните. Така ще се бавя много по-малко време отпред.
Радиото му изпращя:
— Два и петдесет… Три метра…
Лофгрийн изграчи в уоки-токито си:
— Опитай в един от задните отдушници, Рик. Разбрано?
— Разбрано — докладва мъжът от покрива.
— Отзад се е развивало основното действие — заяви Лофгрийн на Болд. — Обзалагам се, че е така.
Над главите им хеликоптерът на една от телевизионните станции насочи включен прожектор към покрива на къщата, лъчът кръжа известно време, докато локализира мъжа в специалната екипировка.
Лофгрийн каза:
— Едно нещо мога да гарантирам със сигурност: съседите ти никога повече няма да те поканят да им гостуваш по какъвто и да било повод.
Прожекторният лъч напусна покрива, обхвана двора и освети лицата на Лофгрийн и на Болд. От въртенето на перките се образува вятър, шумът беше оглушителен. Лофгрийн замаха с ръка в пропъждащ жест, но хеликоптерът продължаваше да виси над тях. Мъжът на покрива загуби равновесие заради образувалото се силно въздушно течение. Подхлъзна се върху наклонения покрив, но с едната си ръка успя да се задържи и хлъзгането престана. Болд погледна към паркираните патрулни полицейски коли, където се виждаше как Шосвиц крещи в микрофона на радиостанцията с поглед, вперен в хеликоптера. Нямаше нужда да се опитва да чете по устните му, за да разбере, че оттам се сипе огън и жупел. Само след половин минута хеликоптерът набра височина, намаля и шумът, само прожекторният лъч продължи да шари между покрива и тротоара, където бяха застанали Болд и Лофгрийн.