Без шанс за разпознаване

Пирсон Ридли

Кой друг, ако не Ла Моя, каза си Болд, без да я прекъсва.

— … управител на служба „Телемаркетинг“. Нали ги знаеш, онези отвратителни съобщения на запис, с които бомбардират хората на домашните им телефони. Той отиде да се срещне с нея и чакам всеки момент да се върне. Смята, че би могъл да я уговори да отдели няколко часа и да ни свърши тази услуга. Съобщението ще бъде нещо от рода на: „Тук е полицейското управление — Сиатъл, отдел «Убийства». Вашата компания може да разполага с информация във връзка с разрешаването на серия

убийства в района на Сиатъл. Вашето сътрудничество може да се окаже много решаващо…“. И така нататък, привлечи им вниманието, като ги помолиш за помощ. Ла Моя каза, че тези машини, при положение че съобщението е кратко, могат да провеждат около двеста обаждания на час и не престават да звънят, докато от отсрещната страна не се отзове човешки глас. Вярвам му, и аз съм получавала няколко такива съобщения.

— И аз — кимна Болд.

— Ето, виждаш ли? Така може да се свържем с всички. Може някой от тях да се вслуша в съобщението и наистина да ни помогне. Добрата новина е, че ако приятелката на Ла Моя ни позволи да наемем нейния номер осемстотин 7 , ще можем да пратим съобщения и до Спокейн, Боаз и Портланд. — Тя понижи гласа си до шепот. — Ще спестим от парите на дребните информатори и ще ги дадем на този едър информатор и да се надяваме, че ще имаме късмет.

7

Телефоните, започващи с 800 в САЩ, обикновено са на фирми, предлагащи услуги, обява, абонамент и очакващи да им се обадят клиенти. Тази услуга подсказва, че обаждане от която и да е точка на страната ще се таксува като градски разговор. — Б.пр.

Тя наистина беше обмислила всичко.

— Това е разумно — съгласи се Болд, макар тонът му да не беше толкова оптимистичен. — Може би така ще постигнем резултат. Нека за момент обаче да изиграем една игра на асоциации върху информацията, с която разполагаме досега.

Усети разочарованието й, докато приготвяше лист и молив, за да записва. Щяха да се редуват, първа започваше Гейнис.

— Памучни нишки — каза тя.

— Сребриста боя, син плат.

— Цветовете на „Сийхоукс“.

— Бояджийска щампа.

— Смес. Шейсет към четиридесет процента.

— Текстилните фабрики снабдяват продавачите на едро, а те — бояджийските цехове.

— Работа по договор.

— Какво? — попита Болд.

— Работа по договор — повтори тя.

Той бавно кимна. Работа по договор. Защо това изведнъж беше нарушило мисловната му нагласа?

— Да продължим — каза той, но си записа нейната асоциация, подчертавайки я с две линии.

— Работа по договор — каза той.

— Намерени са едни и същи нишки на твоите прозорци и в калта, до отпечатъците от стълбата при „Пожара Инрайт“.

— Миене на прозорци — каза той.

— Парче плат, може би похабена хавлия.

— Прозорци — повтори Болд.

Това се загнезди в мислите му. Защо?

В това време пристигна Ла Моя и

по всичко личеше, че беше изпълнил задачата си.

— Играем на асоциации — осведоми Болд детектива си, като с жест го предупреди да не ги прекъсва.

Детективът кимна. Маниерът му беше напълно сериозен и съсредоточен.

— И аз се включвам.

Сержантът каза:

— Първо аз, после Гейнис, след това ти.

Ла Моя кимна. Болд го въведе в хода на играта със следното обяснение:

— Говорим за нишките, намерени на прозорците и до стълбата.

Гейнис продължи:

— Миене на прозорци. Парче плат, парцал може би.

— Памучни нишки — каза Ла Моя, връщайки нещата назад.

Болд се надяваше, че той няма да ги забави.

— Кофа с парцали. Парцали, затъкнати в колан.

— Кофа със сапунка.

— Миене на прозорци — каза Ла Моя, гласът му звучеше много по-плътно и някак по-зловещо, отколкото обикновено.

Болд усети детектива си да извръща глава към негов опит да срещне погледа му, но той искаше връзката помежду им да бъде единствено мисловно-комуникативна. Затова още повече сведе глава и каза:

— Стъкло.

— Гумена чистачка.

— Гъба. Парцал.

— Стълба — каза Болд.

— Покрив.

— Стъкло — повтори Ла Моя.

— Прозорци — беше предложението на Гейнис.

— Коли! — извика Ла Моя. — Гуми!

Без да иска, Болд вдигна глава.

— Коли — повтори Ла Моя. — Нали ме натовари да прегледам колите? В рапорта от лабораторията се споменаваше за намерени памучни нишки вътре в колите — изрече той с победоносен тон, очите му бяха широко отворени заради обзелата го възбуда.

На Болд му се искаше да продължи играта на асоциации, но реши, че е по-добре да обсъди тази информация.

— Това е обичайно срещан вид нишка, Джон. Откриваме го на почти всяко местопрестъпление.

Ла Моя изглеждаше някак обсебен от желанието си да помогне на всяка цена. Игнорирайки детектива си, Болд попита Гейнис:

— Какво ще кажеш за рекламния отдел на „Сийхоукс“? Ако сме прави, че сребристосинята комбинация е била от логото на „Сийхоукс“… Нали точно рекламният им отдел издава лицензите за използване на марката им?

Очите й засияха:

— И при тях ще има списък на всички, които притежават официални пълномощия да използват цветовете и логото им.

— Специален агент се занимава с лицензирането. Може би даже юрист.

Ла Моя като че не им обръщаше внимание. Очите му бяха плътно затворени.

— Ще разбера кой е той — каза тя.

Болд съзираше оптимизма в сияещите й очи. Ценеше Гейнис именно заради този неин маниер да проявява самоинициатива — после нищо не беше в състояние да я възпре.

Ла Моя каза безадресно:

— Колите са важни. В рапорта на лабораторията се споменава изобилие от нишки.

Болд изпита гняв. Ла Моя просто не приличаше на себе си! Подобни неща се научаваха още през първата година в Полицейската академия. Да се впуснеш в проследяването на памучни нишки беше все едно да използваш… насъбрала се прах като доказателство.