Блондинка от Маями
Шрифт:
Беше навела глава и усърдно разглеждаше как пръстите на краката й шават из мокрия пясък.
— Трябва. Ще ти се наложи да разказваш пред съдията и заседателите.
— Много ми е трупно.
— Знам, но се налага. С друго не разполагаме.
— Тоя разговор пак ще разбуди гнева.
— Преди хипнозата имаше ли представа какво се е случило?
— Не. Но след това всичко стана пределно ясно.
— Опита ли се да поговориш с баща си, да го обвиниш, че те е изнасилил?
— Не. Нямах сили.
— По-късно заплашвал ли те
Ровех отчаяно да намери някоя дреболия, която да създаде поне намек за самозащита.
— Не. След като узнах какво се е случило, изпитвах към него само омраза. Тя ме изгаряше. Исках да го убия. Само за това мислех.
Страхотно. Ето ти и предумисъл, и жестокост.
— А сега как се чувстваш? Не изпиташ ли угризения?
— Не! — Лицето й пламна — Още го мразя. Той заслужаваше да умре. Хората ще ме разберат. — Тя вдиша две ръце, сякаш стискаше малкия пистолет, и се припели в една речна рибарка, увиснала над главите ни. — Бам!
Рибарката отлетя, а Криси се завъртя към мен, продължавайки да държи въображаемия пистолет.
— Беше съвсем лесно, Джейк. Странно лесно, нали?
Не странно, направо ужасно. Изумявах се от липсата й на угризения, от явната й неспособност да мисли, за чиято и да е друга болка, освен за своята.
— Доктор Шийн ли ти каза да застреляш баща си?
— Не. Защо да ми го казва?
— Не знам. Разкажи ми за Гай и Шийн.
— Какво например?
— Каква е тяхната цел? Какво ще спечели Гай, ако те отърве?
Все още беше горещо, макар че слънцето вече залязваше над Евърглейдс. Източният вятър развяваше косата на Криси пред лицето й. Тя я приглади назад и каза:
— Нищо. Просто съм негова сестра.
— Не. Ти си негова заварена сестра. Уби баща му, а той изгаря от желание да ти помогне.
Десетина чайки се рееха над вълните и от време на време пикираха да грабнат от повърхността някоя дребна рибка. Страхливи птици, не смеят да се гмурнат по-надълбоко като речните рибарки.
След малко Криси каза:
— Не знам какво търсиш.
— И аз. Случаят е толкова шантав. Когато има убийство и не знаем кой го е извършил, доктор Чарли Ригс винаги пита: Cui bono? Кому е изгодно? В случая ти си извършила убийството, но какво печели Гай, ако те измъкне?
— Има ли значение, щом ни помага?
— Има, защото ако не знам, няма начин да разбера дали наистина ни помага. Трябва да знам къде му е интересът. И на Шийн също.
Няколко минути крачихме мълчаливо, оставяйки два реда следи по мокрия пясък. Вятърът полюшваше морската трева по дюните. По крайбрежната улица подтичваха любители на спорта. Накрая Криси каза:
— Има нещо, което не знаеш.
Кога ли съм знаел всичко?
— Какво?
— Лари Шийн беше влюбен в майка ми.
— Искаш да кажеш, че са имали връзка?
— Така мисля. И татко го мислеше.
— Обвиняваше ли я?
— Не съвсем. По-скоро й се присмиваше. — Гласът на Криси стана дрезгав. — „Ще дойде ли
— Гай знаеше ли?
— Мисля, че всички знаеха за това.
— Шийн споменаваше ли ти някога за това?
— Не с думи. Но си спомням, че на погребението той плака колкото мен. Татко изобщо не плака, но цяла седмица беше мъртво пиян.
Минавахме покрай семеен пикник на плажа. Морският вятър разнасяше аромата на печено пиле.
— Джейк, умирам от глад — каза Криси. — Днес работихме без обедна почивка.
— Добре. Аз черпя. Да се връщаме.
Гледах я в розовите лъчи на залеза — без грим, с развяна коса. Днес беше хванала малко тен. За първи път забелязах няколко лунички на носа й. Изглеждаше млада и невинна. Красотата се появява под толкова много форми. Красотата на природата, красотата на духа… а сега и невероятната телесна красота на тази жена.
Но аз гледах повърхностно, а както казва Чарли Ригс, нещата рядко са такива, каквито изглеждат. Обезмасленото мляко се маскира като сметана. Какво се криеше под повърхността? Вече бях виждал Криси с пистолет в ръцете. Дори на два пъти, ако броим и въображаемото оръжие преди малко.
А сега я виждах тъй студена. Хладнокръвното отмъщение не е оправдание за убийство. Ако изобщо ставаше дума за отмъщение. На записите гласът й звучеше невероятно убедително. Сълзите, риданията. Спомних си какво споменаваше личното досие на Криси в агенцията ма Ръсти. Три години курсове по актьорско майсторство. „Е, добре — прозвуча в главата ми гласът на въображаем преподавател, — току-що научавате, че в детството сте подлагани на сексуално насилие от баща си. Какви емоции ще изригнат от дъното на душата ви?“
Нямаше да ми е за пръв път да обърквам красотата с невинност. Сега се чудех дали не съм станал пионка в някакъв сложен заговор. Игра на убийство и прикритие с участници Гай Бърнхард, Лари Шийн… и Криси. Възможно ли бе? Всичко да е уредено от самото начало със скалъпени басни за изнасилване. Но защо?
Прогоних грозната мисъл и отново погледнах Криси.
— Уважавам те, Джейк — каза тя изведнъж.
— Какво?
— Ти наистина се мъчиш да ми помогнеш, нали?
— Естествено. Това ми е работата.
— Аха… Ти си много привлекателен мъж, Джейк.
— И преди всичко твой адвокат — строго отвърнах аз.
— Едното противоречи ли на другото?
Загледах се как един мъничък краб притича покрай водата, и се зарови в пясъка.
— В интерес на истината — да. Поне докато не мине процеса. После…
Не довърших. Ако не станеше някакво чудо, после тя щеше бъде в затвора.
— Значи просто си вършиш работата?
Задяваше ме.
— Добре де, има и нещо повече. Харесвам те. Много. Няма да разправям колко си хубава, защото сигурно всеки срещнат мъж ти го казва. И няма да си опитвам късмета, защото това само ще ми размъти главата, без да помогне на делото.