Блондинка от Маями
Шрифт:
— Ще спечелиш ли заради мен?
— Ще се опитам да спечеля.
„Само не питай как — помислих си аз. — Просто нямам представа“.
— Вярваш ли ми, Джейк?
— Вярвам, че си убедена в онази история с баща ти, и ще я използвам, защото не разполагаме с друго. Но нещата са по-сложни. В живота винаги е така. Налага се да надничам под дърво и камък.
— И какво се надяваш да откриеш?
— Каквото има обикновено отдолу. Змии.
— Змии — повтори Криси.
Спомних си за сеансите и кошмарите й. Може би тя също си спомни.
Повървяхме още няколко минути,
— За какво? — попитах аз.
— За това, че си мъж, когото мога да гледам, без да лягам по гръб.
— Дадено — казах аз. — Засега.
Тя побягна, разхвърляйки пясък с петите си. Погледах я, после се втурнах след нея. Криси тичаше плавно, прасците й се издуваха на всяка крачка, а дупето се въртеше изкусително. Никога не съм бил сред най-бързите защитници по Източното крайбрежие, но все още можех да догоня на плажа една манекенка.
Стига да исках.
В момента бях напълно доволен от положението. Добре де, знам, знам. Съвременният мъж не би трябвало да реагира като потомък на пещерните маймуни. Старая се, наистина се старая. Но в много отношения представлявам жив анахронизъм. Не отговарям на съвременните стандарти. Все още придържам вратата пред дамите, казвам на сервитьорките „Благодаря, госпожо“ и плащам сметката, когато изведа госпожица (да, все още употребявам тази дума) на вечеря. Предпочитам Тони Бенет пред Тупак Шакур, Норман Рокуел пред Анди Уорхол и Джин Кели пред Майкъл Джексън. По онова време още не ме е имало, но все си мисля, че въпреки войната през четирийсетте години е било по-хубаво, отколкото през деветдесетте.
Бяхме само на петдесетина метра от чадърите и шезлонгите пред „Фонтенбло“, когато Криси сякаш се препъна. Догоних я точно когото спря, завъртя се и тялото й омекна.
Имах чувството, че преживявам отново същата сцена. Само че този път не беше застреляла никого.
Подхванах я точно както в бара и вдигнах тялото й на ръце. Докато я притисках към гърдите си, тя прошепна моето име. После задълго настана тишина, нарушавана само от познатия плисък на пълните по пясъка.
Криси се свести уморена, замаяна и гладна. Носехме се към Коконът Гроув с моя стар олдсмобил. Докато тя дремеше, аз извадих клетъчния телефон — една от малкото ми отстъпки пред съвременните технологии. Моят приятел, легендарният адвокат Стюарт 3. Гросман, бе казал веднъж, че клетъчният телефон е най-великото постижение на нашия век. В никакъв случай, възразих аз. На първо място стои сутиенът с подплънки.
Докато се доберем до малката къщичка от коралова скала, моите мъдри съветници вече бяха пристигнали. Внесох Криси вътре, като блъснах изметнатата врата със здравото си рамо. В кухнята чакаха всички, които обичам на този свят — баба, моят племенник и наставникът ми.
Баба хвърли едно око и рече:
— Туй момиче трябва малко да позаглади косъма.
Чарли Ригс измери пулса, температурата и кръвното на Криси, после заяви, че няма нищо сериозно.
Кип се позавъртя наоколо, погледна крадешком Криси и ми намигна по мъжки.
— Ела ми на гости само за една седмица и ще заприличаш на човек — каза баба, докато я гледаше как се храни.
— Имам чудовищен апетит — отвърна Криси с пълна уста, — но трябва да внимавам. Сигурно вече съм лепнала едно кило.
— И още пет ще лепнеш — обеща баба. — Обичаш ли домашна шунка със сухари и сос, наденица, малко качамак със сметана и пудинг за десерт?
— Звучи страхотно. Обикновено ям млад зелен фасул, след концентрат и черно кафе без захар.
— Леле божке! Затуй ти се броят ребрата.
Аз се изкашлях.
— Бабо, мисля, че припадъкът се дължи на стрес, а не на недохранване.
— Стрес! Пак ли си ги слушал онез психодоктори? Когато бях младо момиче, никой не приказваше за стрес.
— Когато си била младо момиче, Фройд още не се е сещал за мастурбация.
— Недей да ми вириш нос, Джейкъб, че си сегичка ще те нашляпам на коляно. И не приказвай мръсотии пред Кип.
— Кип ли? Когато го питах дали е готов да си поприказваме за птичките и пчеличките, той рече…
— Че съм гледал нецензурирания вариант на „Първичен инстинкт“ — обади се Кип. — Плюс „Стриптийзьорки“ и „Хлапета“. Други въпроси?
— Джейкъб, що за вуйчо си ти? — попита баба и ме изпепели с поглед.
— Тотално страхотен — защити ме Кип.
— Едно дете не бива да научава за секса от филмите — заяви баба със суров доктор-Споковски тон.
— Не съм го научил от филмите — възрази Кип. — Когато вуйчо Джейк ходеше с онази стриптийзьорка, аз ги слушах и…
— Кип! — изревах аз, за да му затворя устата. — Не беше стриптийзьорка, а екзотична танцьорка. И изобщо не бива да подслушваш. Това е невъзпитано.
— Стига бе, вуйчо Джейк. Такъв шум вдигахте, че трябваше да спя на задната веранда.
— Тя ме учеше на испански — казах аз.
— Да бе — изпръхтя баба.
— Вярно, бабо! — побърза Кип да зашити своя tio Jacobo 16 . — Все я чувах да вика:"Ay, Dios! Ay, J'esus, Maria y Jos'e!" 17 — А пък след малко ставаше съвсем кротка и почваше да пее „Аве Мария“.
— Втасахме я! — Баба затропа из хола, начумерена като буреносен облак — Тепърва ще си поговорим за тая работа, Джейкъб. — После тя се обърна към Чарли. — Ти какво мислиш, докторе? Защо припада туй сладко момиче?
16
Вуйчо Джейкъб (исп.). — Б.пр.
17
Ах, Боже! Ах, Исусе, Богородице и Йосифе! (исп.). — Б.пр.