Блондинка от Маями

Ливайн Пол

Реших да използвам точно тънката линия, която ми бе посочил съдията.

— Когато се запознаете с всички доказателства, съдията Стангър ще ви даде указания по закона. Той ще ви прочете правното определение за предумишлено убийство и вие ще приложите този правен стандарт спрямо фактите. Съдията ще ви каже, че за да обявите Криси Бърнхард за виновна, трябва да смятате, че е убила баща си с предумисъл. А после съдията ще ви обясни този термин. „Убийство с предумисъл имаме, когато убийството е извършено след съзнателно решение.“ Сега само ви споменавам това, но фактите ще докажат, че моята клиентка не е взела съзнателно подобно решение.

Заседателите се озадачиха. Кой би могъл да ги упрекне? Аз самия имах чувството, че търся под вола теле. По-добре да използвам най-силното си оръжие — моята красива и предполагаемо невинна клиентка.

— В хода на делото ще научите много неща за Криси Бърнхард. Ще узнаете за нейното детство и болната й майка, ще узнаете защо Криси още невръстна е напуснала своя дом, отказвайки да потърси помощ от баща си и дори да му каже къде се намира.

Криси, Криси, Криси. Нека си я представят като дете дори и сега.

— Ще узнаете, че жертвите на този трагичен случай всъщност са две.

Много добре! Да прозвучи като нещастен случай.

Аз пристъпих до ложата и погледнах най-искрено хората в нея.

— Процедурата тук е свещена, тя представлява връх на нашата демокрация. — Обърнах се и положих ръка върху облегалката на свидетелския стол. — Тук се приема само истината и нищо друго, освен истината. Вие също не бива да приемате нищо друго, освен цялата, неподправена, неразкрасена истина. Ако от този стол, този трон на истината чуете лъжи, фалшификации и измами, ако у вас се породи съмнение във вината на Криси Бърнхард, трябва да я оправдаете.

Ако пантофката не стане на Пепеляшка…

— Възразявам — обади се Соколов. — Това е за заключителна реч.

Съдията мълчаливо му махна с ръка. Лично аз рядко възразявам по време на встъпителните речи. В предишната ми кариера, когато поемеш топката, могат да ти се случат три неща, две от тях неприятни. Същото е и тук. Възразяваш ли от самото начало, съдията може да отхвърли възражението или просто да не ти обърне внимание.

Продължих да приказвам, като обясних на заседателите, че сега съм като техен шофьор и заедно ще потеглим по пътя на следствието, покривайки в движение фактите. Но пътят е труден, осеян с дупки и опасни завои. Смътно намекнах за сексуално насилие, без да навлизам в подробности. Не споменах доктор Шийн по име, но докато стоях пред ложата, преглеждах бележките си, мъчех се да надникна в очите на заседателите и се озъртах към публиката, където съдебната журналистка Брит Монтеро си водеше записки, аз изведнъж осъзнах, че нямам избор. Трябваше да призова Шийн. Той бе станал истинският ни враг. Можеше да хвърли съмнение върху възстановените спомени, да докаже предумисъл чрез касетата и да изсипе цял куп лъжи, за които нямаше да съм подготвен. Но не разполагах с нищо друго. Ако успеех да докажа, че е имал мотив да убие Хари Бърнхард, щях да прехвърля пистолета в неговите ръце. За да имаме шанс, трябваше да го унищожа. Не успеех ли — той щеше да ни унищожи.

Жавер и Финч

Добрият обвинител е като старателен дърводелец, който прави библиотека. Той реже внимателно, кове пироните точно и закрепва лавиците хоризонтално. Без излишни фантазии. Целта е да изиграеш обвинението бавно и компетентно. Бързата работа — срам за майстора. Важното е всичко да си дойде на мястото, без липсващи, но и без излишни части.

Добрият обвинител не задава въпроси, без да знае възможните отговори. Той не кара обвиняемия да премерва

пантофка, ако няма да му стане. Той е като солиден бранител прел вратаря, а не някакво си вятърничаво ляво крило. Най-късият път напред е по права линия стига да не се препънеш.

Ейб Соколов е майстор в този занаят. Черпи сила от пламенното си желание да победи. А пламъкът се подклажда от праведния му гняв към онези злодеи, които дръзват да нарушават закона, защото той приема много сериозно своята роля на всенароден представител.

Като професионален обвинител Ейб не мечтае за съдийски кабинет или топло местенце в частния сектор. Той иска да върви онова, с което се занимава открай време — да става рано, да се претрепва от работа, да яде сухи сандвичи, пак да работи и привечер да пъхне на топло поредния престъпник.

Ейб вижда целия свят в контрасти. Доброто и злото са очертани в черно и бяло, а сивото да върви по дяволите заедно с всичките си оттенъци. Обвиняемият бил имал скапано детство? Нека да ги разправя на затворническия свещеник. Наркотиците са те направили крадец или изнасилвач? Чудесно, имаме лечение за това, само че без разните там нежности и терапии. Когато законът е нарушен, правосъдието настоява за наказание. Ето я простата истина и повечето жители на нашата велика страна ще се съгласят.

Дори и аз съм съгласен. Освен когато защитавам закононарушителя. Тогава моят дълг е различен. Не е към обществото като цяло, към жертвите или абстрактната идея за правосъдие. Цялата ми вярност принадлежи единствено на клиента и аз съм готов да прегазя коварни и буйни реки, ако това ще спаси клетата душа, чиято съдба ми е поверена.

И тъй, ролите ни са ясно очертани. От кариерата си като студент по актьорско майсторство и калпав артист имам навика мислено да разигравам сцени с участието на приятели и врагове. Ако екранизирате „Клетниците“, Ейб Соколов ще е идеален за ролята на Жавер, безмилостната ръка на правосъдието. А аз?

Всички адвокати се виждат в ролята на Атикъс Финч 36 , застанал доблестно пред заседателите да търси — не, да изисква — правосъдие. Но малцина от нас изглеждат или говорят като Грегъри Пек, а клиентите ни съвсем не са праведници, тъй че едва ли има смисъл да повтаряме изтърканото сравнение. Противоречието между дълга към личността и правата на обществото се превръща в същинска морална главоблъсканица. Свършиш ли си работата прекалено добре, завръщаш един убиец, изнасилвач или крадец към жертвите му. Провалиш ли се, правиш услуга на обществото.

36

Главен герой от романа на Харпър Ли „Да убиеш присмехулник“ и едноименния филм с Грегъри Пек в главнята роля — Б.пр.

При разпита на свидетели Ейб Соколов гледаше да не се набива в очи. Стоеше край заседателската ложа и задаваше въпросите просто и ясно. Свидетелите му бяха добре подготвени, лаконични и деловити. Джони Фиоре, барманът от „Параноя“, бе работил дълго време в хотел „Делано“ точно срещу съда. Беше нисък, набит мъж, наближаващ трийсетте, с късо подстригана коса и черна копринена риза с изображения на русалки. Фиоре разпознал Хари Бърнхард, защото често го бил виждал в бара на „Делано“ и през съдбоносната вечер двамата си побъбрили. Хари на два пъти го попитал колко е часът и многократно поглеждал собствения си ролекс.