Цар Плъх
Шрифт:
— Според мен ти просто не си наред.
— Добре де, ако не ти доставяше удоволствие, тогава защо, по дяволите, се опита да ме замотаеш с тоя покер? Аз направо изстинах.
— Не съм се опитвал да те замотая. Защо, по дяволите, да те мотая?
— За да стане по-напрегнато и да ме изпиташ.
Царя мрачно избърса потта от лицето си.
— Значи реши, че го правя нарочно?
— Разбира се и аз направих същото, като ти прехвърлих топката.
— Чакай да се разберем сега! Направил си го само за да ме изпробваш, така
— Разбира се, братле — отговори Питър Марлоу. — Не разбирам какво те изненадва?
— Боже господи! — възкликна Царя и усети, че отново го избива студена пот. — Главата му почти в торбата, а той си играе игрички! — после си пое дъх и заключи: — Ти си откачен, ей богу, направо си откачен! А като взе да се помайваш, когато ти подметнах за сляпата карта, реших, че ни е спукана работата.
— И Грей така си мислеше, но аз просто го разигравах. Накрая претупах нещата само защото яйцата изстиваха. А на човек не му се случва да опита такива яйца всеки ден, бога ми.
— Нали каза, че нищо не стрували.
— Казах, че не са лоши. — За миг Питър Марлоу замълча, после добави: — Виж сега, като кажеш, че нещо „не е лошо“, значи смяташ, че е изключително. Така правиш комплимент на човека, без да го караш да се чувства неудобно.
— Ти поне капка акъл имаш ли? Първо рискуваш живота ми, а за по-интересно слагаш и собствената си глава в торбата, после вдигаш пара до небето, като ти предлагам малко пари, без да искам нищо в замяна, и като капак казваш, че яйцата „не са лоши“, когато смяташ, че са страхотни. Боже господи! — завърши изумен Царя. — Или аз съм идиот, или… или просто не знам!
Той погледна Питър Марлоу, видя озадаченото изражение на лицето му и се разсмя неудържимо. Питър Марлоу също се разсмя и скоро двамата се заливаха от смях.
Макс надникна в бараката, а останалите американци се скупчиха зад него.
— Какво го е прихванало, за бога? — не повярва на очите си Макс. — А аз си мислех, че вече му е сменил фасона от бой.
— Света Богородице! — учуди се Дайно. — За малко да го спипат Царя заради тоя тип, а той се хили, та ще се пукне.
— Нищо не разбирам. — Стомахът на Макс му играеше номера още, откакто бе чул предупредителното изсвирване, че идва Грей.
Царя вдигна глава и забеляза втренчените погледи на мъжете отвън. Той измъкна полупълния пакет цигари и каза:
— Ей, Макс, я ги раздай на момчетата! Ще празнуваме!
— Страшен си! — взе пакета Макс. — Ей, ама размина ти се на косъм, а? Толкова се радваме!
Царя огледа ухилените лица. Някои усмивки бяха искрени и той ги запомни. Други бяха фалшиви, но тях той си ги знаеше. Всички се присъединиха към благодарностите, после излязоха от бараката и Макс разпредели помежду им съкровището.
— Това е от шока. Няма начин от шока е. Също като при избухване на граната — тихо каза той. — Ей сегичка ще му откъсне главата на това английско копеле.
Откъм бараката долетя
— Чалнал се е явно. И нищо чудно…
— Хайде да ядем, за бога — каза накрая Питър Марлоу, като все още се държеше за корема. — Ако не хапна сега, скоро и залък няма да мога да сложа в уста.
Този път те наистина седнаха да обядват, но от време на време се заливаха в нови пристъп смях. Питър Марлоу отбеляза със съжаление, че яйцата са изстинали, но веселото настроение на двамата ги стопляше и ги правеше превъзходни.
— Май че са малко безсолни, а? — добави той със сериозен тон, което му струваше върховно усилие.
— Да, прав си. Мислех, че съм сложил достатъчно — намръщи се Царя, но когато се обърна за солта, забеляза искрящия смях в очите на Питър Марлоу. — Какво пак те прихвана? — попита той и без да иска, започна да се смее.
— Не виждаш ли, че се майтапя? Вие, американците, май нямате чувство за хумор, а?
— Я върви по дяволите! И престани да се хилиш, за бога! Когато приключиха с яйцата, Царя сложи да се вари кафе и потърси цигарите си. После се сети, че ги раздаде, и посегна да отключи черния сандък.
— Опитай от моя — предложи му табакерата си Питър Марлоу.
— А, не, не го понасям тоя боклук. Съсипва ми гърлото.
— Нищо де, опитай. Обработен е. Научих рецептата на остров Ява.
Царя колебливо пое табакерата. Тютюнът беше от най-обикновен треволяк, но имаше не сламено жълт, а тъмно златист цвят, изглеждаше сочен и добре ферментирал, не миришеше на мухъл, а ухаеше със сладникаво упойващия аромат на истинския тютюн. Той извади оризови цигарени хартийки, взе смайващо едра щипка тютюн и сви дебела цигара, после откъсна стърчащите краища и небрежно хвърли излишъка на пода.
„Боже господи — помисли си Питър Марлоу, — предложих му да го опита, а не да го вземе всичкия. — Знаеше, че би трябвало да събере пръснатия по пода тютюн и да го сложи обратно в табакерата, но не го стори. — Има неща, които човек просто не може да си позволи“ — реши той.
Царя щракна запалката и при вида и двамата отново се засмяха. Запали цигарата и дръпна с недоверие веднъж, и още веднъж. После пое дълбоко дима.
— Направо е страхотен — каза той изумен. — Е, не е чак като моите „Куа“, но е страхотен. — След това се поправи: — Искам да кажа, не е лош.
— Никак не е лош — засмя се Питър Марлоу.
— Как го правиш, по дяволите?
— Търговска тайна.
Внезапно Царя осъзна, че държи в ръцете си златна мина.
— Обработката сигурно е много сложна, а? — опипа той почвата.
— Ами, съвсем проста работа. Първо накисваш суровия тютюн в чай, след това го изстискваш, поръсваш го с малко захар, размачкваш го, докато я поеме, и накрая го загряваш леко в тиган на тих огън. Бърка се непрекъснато, иначе се разваля. Просто трябва да внимаваш да не стане много сух, но да не е и много влажен.