Цар Плъх
Шрифт:
— Искам да чуя за плъховете.
— За плъховете! — изохка Вексли.
— Заповядай, запали — почерпи го великодушно Царя.
Десета глава
— Ей, момчета, я слушайте сега! — извиси се гласът на Царя сред врявата. Той изчака в бараката да настъпи тишина и постовете да заемат местата си и обяви: — Възникнаха някои затруднения.
— С Грей ли? — попита Макс.
— Не, с фермата — отговори Царя и се обърна към Питър Марлоу, който седеше на съседното
— Ами — започна Питър Марлоу — както се разбра, плъховете…
— Давай от самото начало.
— Сериозно ли говориш?
— Разбира се. Кажи, каквото знаем, после всички ще мислим.
— Добре тогава! Значи, намерихме Вексли и той ни каза, цитирам: „Rattus norveqicus, или така нареченият норвежки плъх, познат още под името Mus decumanus …“
— На какъв език приказва тоя? — попита Макс.
— На латински, естествено. Всеки глупак го знае — обясни Текс.
— Ама ти латински ли знаеш? — зяпна от учудване Макс.
— Не, ама тия идиотски имена винаги са на латински…
— За бога, момчета, искате ли да чуете нещо, или не искате? — прекъсна ги Царя, после кимна на Питър Марлоу да продължи.
— Та както и да е, Вексли ги описа най-подробно: те са с космато тяло, гладка опашка, тежат до два килограма, а в тази част на света обикновено са около килограм. Сношават се индискриминативно и по всяко…
— Това пък какво значи, по дяволите?
— Значи, че мъжкият оправя женска, която му падне, без да подбира много-много — нетърпеливо обясни Царя.
— Значи като нас, а? — подметна Джоунс.
— Да, би могло да се каже… — отвърна Питър Марлоу. — Както и да е, мъжкият се сношава по всяко време на годината, а женската може да има до дванайсет поколения годишно, като всеки път ражда дванайсет до четиринайсет малки. Те се появяват на бял свят слепи и безпомощни двайсет и два дни след… — той внимателно подбра думата — контакта. Малките проглеждат към четиринайсетия ден и узряват полово за два месеца. На около две години спират да се плодят, а на три са вече стари.
— Боже мили! — доволно се обади Макс сред втрещеното безмълвие на останалите американци. — Няма да има затруднения ли! Ако малките почнат да раждат на втория месеци имат по дванайсет или, за кръгло, десет новородени, сметнете сами. Значи: ден първи — десет. На ден трийсет — още десет. На шейсетия — първите пет двойки раждат и получават петдесет. Ден деветдесети — още пет двойки раждат — и ето ти още петдесет. Ден сто и двайсети — двеста и петдесет и още петдесет, и още петдесет и заложена нова партида от двеста и петдесет. Божичко, та това прави шестстотин и петдесет за пет месеца. На следващия стават горе-долу шест хиляди и петстотин.
— Господи, та това си е направо златна мина! — възкликна Милър и се почеса настървено.
— Няма да е толкова лесно! — обади се Царя. — Преди всичко трябва да обмислим някои подробности. Първо,
— Щом трябва, ще ги разделим! Какво толкова сложно има?
— Нищо, Макс — търпеливо отвърна Царя. — Но трябва да направим клетки и изобщо да подготвим нещата. Няма да е много лесно.
— Ами — рече Текс, — ще ти сковем клетки колкото искаш, няма да ни се скършат ръцете я.
— А мислите ли, че ще успеем да запазим всичко в тайна, докато работата потръгне?
— Защо да не успеем?
— А, нещо друго — сети се Царя. Доволен беше от хората си, още по-доволен от замисъла — точно по вкуса му: нищо не правиш, просто стоиш и чакаш. — Плъховете ядат всичко — и живо, и мърша. Абсолютно всичко! Така че проблеми по снабдяването няма.
— Но пък са мръсни гадини и ще вдигнат смрад до бога — обади се Байрън Джоунс. — Тук вони достатъчно и без плъхове под бараката. А и чума разнасят!
— Може би само определен вид плъхове я разнасят, като с комарите и маларията! — каза Дайно с надежда и черните му очи огледаха изпитателно мъжете наоколо.
— Да, вярно е, носят чума — потвърди Царя и сви рамене, — пък и сума ти други болести по хората. Но това нищо не значи. Сега е моментът да натрупаме състояние, а вие само за лошото мислите. Що за американци сте!
— Да, ама с чумата шега не бива. Откъде да знаем болни ли са, или не? — неспокойно запита Милър. Царя се изсмя.
— По тоя въпрос Вексли каза така, цитирам: „Бързо ще разберете. Ако са болни, ще умрете.“ Край на цитата. И с тях е като с пилетата: ако ги гледаш чисто и ги храниш добре, ще имаш добра стока. Ти не се тревожи за това.
Те още дълго говориха за фермата, за възможните опасности и предимствата и всички виждаха предимствата, при условие, разбира се, че те самите няма да ядат от месото, обсъждаха проблемите, свързани с подобно начинание. После в бараката влезе Курт, стиснал в ръце друго гърчещо се одеяло.
— Хванах още един — обяви той мрачно.
— Сериозно!
— Ами да. Докато вие дрънкате, аз работя. Женски е — каза той и се изплю на пода.
— Откъде знаеш?
— Проверих. В търговския флот съм се нагледал на плъхове, та поне толкова разбирам. А другият е мъжки. И това проверих.
Всички се натъпкаха долу в скривалището да гледат как Курт ще пусне Ева в клетката. Двата плъха моментално се впиха с настървение един в друг и мъжете едва се удържаха да не се развикат от радост — първото поколение бе заченато. Избраха Курт да отговаря за него и той остана много доволен. Така поне бе сигурен, че ще си получи дела. Ще се грижи за плъховете, разбира се, как няма. Храната си е храна. Щеше да оцелее, а това беше най-важното.