Цар Плъх

Клавел Джеймс

— Това раздаване е последно, че ще вземем да изпуснем представлението — каза Смедли-Тейлър.

— Нямам търпение да видя Шон — обади се Джоунс, докато нареждаше картите си. — Две кари — обяви доволен той.

— Дяволски късмет имаш — изруга Селърс. — Две пики.

— Пас.

— И на него късметът му изневерява понякога — леко се подсмихна Смедли-Тейлър. Гранитните му очи бяха приковани в Джоунс. — Днес си се държал доста глупаво.

— Просто лош късмет.

— Лошият късмет не е извинение — отвърна Смедли-Тейлър, изучавайки картите си. — Трябвало е да внимаваш.

Проявил си небрежност.

— Казах, че съжалявам. Мислиш, не ми е ясно, че сглупих? Това никога няма да се повтори. Никога. Досега не съм си представял какво значи да изпаднеш в паника.

— Две без коз. — Смедли-Тейлър се усмихна на Селърс. Ще ни стигне за робер. — После отново се обърна към Джоунс: — Дадох препоръка да те замести Самсън. Ти имаш нужда от почивка. Това ще отклони Грей от следата. А, да, сержант Донован ще бъде интендант. — Той се изсмя. — Жалко, че ще трябва да сменим системата, но нищо. Ще намираме някаква работа на Грей, когато използуваме фалшивите теглилки. — Той хвърли поглед на Селърс. — Това ще е твоя грижа.

— Добре.

— А между другото глобих Марлоу една месечна заплата. Той е в твоята барака, нали?

— Да — отвърна Селърс.

— Леко му се размина, но той е добро момче, от добро семейство. Не е като тоя простак Грей. Боже господи, какво нахалство! Да си мисли, че ще го препоръчам за постоянна служба. Армията няма нужда от такава измет. Ще получи постоянна служба само през трупа ми.

— Напълно си прав — мрачно каза Селърс. — Но Марлоу е трябвало да го глобиш с тримесечна заплата. Той може да си го позволи. Оня мръсен американец е омотал в мрежите си целия лагер.

— Засега — изсумтя Смедли-Тейлър и се загледа отново в картите си, като се опита да прикрие направената грешка.

— Да не си му намерил слабото място? — внимателно попита Джоунс. После добави: — Три кари.

— Дявол те взел — изруга Селърс. — Четири пики.

— Пак.

— Шест пики — обади се Смедли-Тейлър.

— Наистина ли си му намерил цаката на американеца? — отново попита Джоунс.

Лицето на полковник Смедли-Тейлър остана безизразно. Той знаеше за пръстена с диаманта и бе чул, че сделката е направена и скоро пръстенът ще смени притежателя си. А когато парите пристигнат в лагера, да, за тогава имаше план добре подготвен план, сигурен, свой план как да ги вземе, затова той само изсумтя, усмихна се тънко и рече, без да се церемони:

— И да съм му я намерил, в никакъв случай не бих ти казал. На тебе не може да ти се има доверие.

Когато той се усмихна, всички останали се усмихнаха с облекчение.

Питър Марлоу и Ларкин се присъединиха към потока мъже, отправили се към летния театър. Прожекторите на сцената вече бяха включени и луната грееше. Театърът събираше две хиляди души. Седалките, разположени ветрилообразно пред сцената, бяха направени от дъски, заковани върху пънове от кокосови палми. Пиесите се играеха най-малко пет пъти, така че всеки в лагера да ги гледа поне веднъж. Билетите се раздаваха чрез жребий и цените винаги бяха високи. Повечето редове бяха вече попълнени. Изключение правеха само най-предните, където обикновено седяха офицерите. Те винаги се настаняваха пред редниците и идваха по-късно. Единствено американците не спазваха това правило.

— Ей, вие двамата — провикна се

Царя, искате ли да дойдете при нас? — Той седеше на едно от най-хубавите места — до средната пътека.

— С удоволствие, но нали знаеш… — неловко отвърна Питър Марлоу.

— Ясно. Е, ще се видим после.

Питър Марлоу погледна Ларкин и разбра, че и според него не е редно да не седнеш при приятелите си, щом ти се иска. В същото време обаче не беше редно и да седнеш.

— Искаш ли да останем тук, полковник? — прехвърли той топката, презирайки се за това, което правеше.

— Защо не? — отвърна Ларкин.

Седнаха, силно смутени и с ясното чувство, че се отделят от другите, че ги сподирят учудени погледи.

— Хей, полковник! — наведе се към тях Бръф, сбърчил лице в усмивка. — Ще си изпатите здравата. Нарушаване на дисциплината и тем подобни.

— Щом искам да седя тук, ще седя тук, и толкоз — отвърна Ларкин, но вече съжаляваше, че се е съгласил с такава готовност.

— Как вървят работите, Питър? — попита Царя.

— Добре, благодаря.

Питър Марлоу се опита да преодолее смущението си. Струваше му се, че всички го гледат. Още не беше казал на Царя за продажбата на писалката. Просто не беше останало време — нали го разпитва Смедли-Тейлър, пък и оная кавга с Грей…

— Добър вечер, Марлоу.

Вдигна поглед и трепна, щом видя Смедли-Тейлър. Очите на полковника бяха като кремък.

— Добър вечер, сър — отвърна той. „О, боже, само това ми липсваше!“ Когато по пътеката мина комендантът на лагера и седна най-отпред, оживлението внезапно нарасна. Светлините угаснаха. Завесата се вдигна и на сцената се появи лагерният квинтет. В средата стоеше Фил, ръководителят им.

Аплодисменти.

— Добре дошли — започна Фил. — Тази вечер ще ви представим новата пиеса на Франк Париш, озаглавена „Любовен триъгълник“. Действието се развива в Лондон, преди войната. Ролите изпълняват Франк Париш, Брод Родрик и единственият и незаменим Шон Дженисън…

Бурни овации. Подвиквания. Подсвирквания. Викове „Къде е Шон?“, „Каква война?“, „Ах, мръсницата!“, „Хайде, давайте!“, „Искаме Шон!“. Фил отмери първия такт със замах и увертюрата започна. Питър Марлоу се поуспокои малко.

И тогава стана нещо ужасно.

Изневиделица до Царя се озова Дайно и настойчиво му прошепна нещо. „Къде?“ попита Царя и Питър Марлоу го чу. А след малко: „Добре, Дайно. Бягай сега обратно в бараката.“ Царя се наведе към него.

— Трябва да изчезваме, Питър. Един човек иска да ни види.

„О, боже, мой! Шагата! Ами сега?“ — Не можем да станем току-тъй и да излезем — притеснен отвърна Питър Марлоу.

— Защо пък не? Хванало ни е разстройство. Хайде! — Царя вече бе поел по пътеката между редовете. Сякаш гол под учудените погледи, Питър Марлоу, забърза след него.

Намериха Шагата в сянката зад сцената. Той също бе притеснен.

— Моля те, извини лошото ми възпитание, задето изпратих да те извикат внезапно, но се случи беда. Една от джонките на нашия общ приятел е била заловена и сега досадната полиция го подлага на разпит за контрабанда. — Без пушката си Шагата се чувстваше безпомощен и знаеше, че ако го хванат в лагера, когато не е в караул, ще го хвърлят в килията без прозорци за три седмици. — Помислих си, че ако разпитват нашия приятел много жестоко, той може да ни издаде.