Част от секундата
Шрифт:
Кейт понечи да тръгне към него, но Кинг я удържа.
Тя извика:
— Ти каза, че те са били твои приятели. Че си помогнал на баща ми, когато го арестували за убийство, а Джон Бруно съсипал кариерата му. — Тя погледна Кинг. — Той ми донесе всички онези изрезки. Каза, че познавал родителите ми и им помагал още преди да се родя. Но те нито веднъж не бяха споменавали за него. Той обаче каза, че през онзи ден бил във „Феърмаунт“ и че ти не си бил длъжен да убиеш баща ми; той прибирал оръжието, когато си стрелял. Каза, че ти си истинският убиец. — Тя отново
Морс поклати глава.
— Естествено. Беше част от пиесата.
— Опасно е да вярваш на безумец, Кейт — каза Кинг.
— Не безумец, агент Кинг. Гений. Но признавам, границата между двете е съвсем тънка. А сега — Морс театрално размаха ръка — идва третото и последно действие. Трагичната смърт на Кейт Рамзи, докато с помощта и съучастието на един клет безумец, бившия агент от тайните служби Боб Скот, тя отмъщава за любимия си баща, повличайки в гроба Джон Бруно и Шон Кинг — разбира се, всички необходими доказателства ще бъдат открити благодарение на мен. Като си помислиш, симетрията наистина е зашеметяваща: баща и дъщеря, убийци на двама кандидат-президенти, загиват на едно и също място. Това наистина е една от най-добрите пиеси, които съм писал някога.
— И ти наистина си луд — каза Кинг.
— Посредствеността винаги хвърля камъни по гения — отвърна самодоволно Морс. — А сега последната издънка на семейство Рамзи — милото, любещо семейство Рамзи — най-сетне ще изчезне от лицето на земята. Сигурен съм, че ще умреш красиво, Кейт. А сетне ще мога да продължа живота си. Моята артистична мощ вече е напълно възстановена. Още една смяна на самоличността и Европа ме зове. Възможностите са безгранични, дори и без майка ти.
Той насочи пистолета към Кейт. Кинг също вдигна оръжието.
— Всъщност, Сид, съкратих вариантите ти за избор до един-единствен.
— Патроните са халосни — каза Морс. — Ти го откри преди няколко минути.
— Затова избих пистолета на Кейт и го взех, когато изгаснаха лампите.
— Блъфираш.
— Тъй ли? Пистолетът ми е на пода. Но ако се опиташ да провериш, ще те застрелям. Същият трик като онзи, който ти използва в асансьора. А двата пистолета изглеждат съвсем еднакво. Няма начин да ги различиш. Но иди да погледнеш. Когато моят куршум се забие в главата ти, ще разбереш, че си сбъркал. Издъни се, Сид. Никога не бива да изпускаш от внимание колко пистолета има на сцената. Гений като теб би трябвало да го знае.
Физиономията на Морс вече не беше толкова самоуверена.
Кинг използва момента.
— Какво ти става, Сид? Малко си нервен, а? Не е нужна смелост, за да стреляш по невъоръжени хора или да давиш старици във ваните им. Но сега ще видим колко си храбър наистина, защото вече не стоиш на сигурно място зад кулисите. Ти си звездата на представлението, излизаш на преден план и цялата публика чака.
— Ти си калпав актьор. Дързостта ти е крайно неубедителна — отговори Морс, но гласът му звучеше напрегнато.
— Прав си. Не съм актьор, но и не ми трябва, защото това не е измислена сцена. Куршумите са истински. Поне един от двама ни ще умре и няма да излезе на бис. Най-вълнуващото в театъра е двубоят, тъй че дай да започнем двубой, Сид. Само ти и аз. — Кинг положи пръст върху спусъка. — Ще броя до три.
Погледът му се впи в очите на Морс, който бе пребледнял и дишаше тежко.
— Хайде, недей да се плашиш. Аз съм само един бивш агент от тайните служби. Вярно, убил съм няколко души в престрелка, но чак пък толкова ли ме бива? Както сам каза, не съм на твоето ниво. — Кинг помълча, сетне започна да брои. — Едно…
Ръката на Морс затрепери и той направи крачка назад. Кинг стисна пистолета.
— Не съм стрелял от осем години. Помниш кога беше последният път, нали? Ръждясал съм. При това слабо осветление дори и от толкова близо най-много да те улуча в дроба или в корема. Но все пак ще умреш.
Морс дишаше все по-тежко. Направи още крачка назад.
— Две. — Кинг не изпускаше от поглед лицето на Морс. — Стреляй право в целта, Сид, и не забравяй да се поклониш, докато падаш на пода с грамадна дупка в гърдите. Не се бой, смъртта ще е мигновена.
Преди Кинг да изрече „три“, Морс изкрещя. Лампите изгаснаха и Кинг светкавично се приведе. Над главата му профуча куршум. Той въздъхна от облекчение. Хитрината му бе успяла.
Минута по-късно жената, която бе застреляла Мишел, крачеше в мрака към Кинг покрай картонените фигури. Щом лампите изгаснаха, Таша си бе сложила очила за нощно виждане и сега се ориентираше безпогрешно, докато Кинг беше като слепец. Тя отмина падналата Мишел, после се промъкна между две от дървените поставки. Кинг бе отстъпил в ъгъла заедно с Кейт, но от мястото си Таша го държеше на прицел. Заповедите бяха ясни. Каквото и да се случи, Шон Кинг и Кейт Рамзи трябва да умрат.
Таша се прицели с усмивка. Убийствата бяха неин занаят. И сега щеше да прибави още две имена към списъка си.
Тих шум зад нея я накара да се завърти. Ярък лъч на фенерче нахлу в очите й, заслепи я, а след него връхлетя нещо много по-твърдо. Куршумът, който се заби в главата на Таша, прекъсна веднъж завинаги престъпната й кариера.
Мишел се изправи с треперещи крака. Разтърка гърдите си, където куршумът бе улучил бронираната жилетка, която взе от Симънс. Силата на удара я бе повалила почти в безсъзнание. Болеше ужасно, но беше жива. За щастие успя да се намеси тъкмо навреме.
Използвайки фенерчето си, тя откри Кинг и Кейт.
— Извинявайте, имах малко проблеми, иначе щях да ви подкрепя по-рано. Добре ли сте?
Кинг кимна.
— Видя ли Сидни Морс?
— Сидни ли стои зад всичко това? — смая се Мишел. Кинг кимна. — Мислех, че е Питър Морс.
— И аз самият го проумях съвсем наскоро. Имаш ли нож?
Тя му подаде ножа си.
— Взех го от Симънс заедно с фенерчето. Какво ще правиш?
— Чакай ме в коридора. И вземи Кейт със себе си.