Черната призма

Уийкс Брент

И ей така, от нищото, се пръкна една глупава, безумна, невъзможна идея.

62.

— Събуди се, Кип — каза нечий глас.

Кип обикновено спеше дълбоко, но при този глас се надигна на мига.

— Милорд Призма? — попита и замига. Имаше чувството, че си е легнал само преди десетина минути.

— Обличай се. Ще се поразходим — каза Гавин. Обърна се към командир Железни, който стоеше до вратата. — Ти също си поканен.

По лицето на Железни пробяга усмивка, видима само защото белите му зъби се открояваха толкова ясно на фона на абаносовата му кожа. Той така или иначе смяташе да ги придружи.

Кип

навлече дрехите си. Само след минути крачеха по улиците на Гаристън. Кип отново бе в ролята на зяпач, малко смаян да се намира в такъв голям град, макар и далеч не толкова впечатляващ като Ясписите. Сградите, разбира се, не се състояха само от високи минарета. Също като у дома, къщите бяха квадратни, с плоски покриви, където хората можеха да разпускат вечер или да спят през непоносимо горещите нощи. Въпреки морския бриз тук цареше задушаваща жега. Но за разлика от Ректън, сградите в Гаристън не бяха само от камък. Той се редуваше с кирпичени тухли и финиково дърво, слепени с хоросан, често в една и съща сграда. Дори варта по стените, която имаше за цел да държи къщите хладни и да предпазва хоросана и тухлите от слънцето, беше нацапана както дойде. Сградите обаче бяха високи по три-четири етажа. В Ректън имаше само няколко триетажни къщи. Хората по улиците изглеждаха мръсни и навсякъде бе пълно с боклуци.

Кип забеляза, че Гавин е наметнал износен избелял плащ с едно-единствено копче отпред. Може би криеше положението си? И действително, командир Железни привличаше повече погледи от Кип или Гавин.

— Хей, Железни, мислиш ли, че е възможно да не се набиваш толкова на… — започна Гавин, а после очите му се плъзнаха нагоре от краката на Железни, докато не му се наложи да наклони глава назад, за да обхване с поглед едрия мускулест мъж. — Няма значение.

Кип се усмихна и попита:

— Къде отиваме?

— Ще видиш — отвърна Гавин. — Как върви ученето?

— Не съм сигурен, че нещо от свършеното досега може да мине за учене — рече Кип и се намръщи. — Лив едва започна да ми обяснява как зависимостта на притеглящите от волята създава много опасни хора, когато влезе баща и.

— Какво каза тя?

— Ами, нищо. Не го разбрах съвсем, пък и тя нямаше възможност да ми обясни.

Гавин сви в една тясна пресечка, за да избегнат оживените улици около водния пазар.

— Много малко мъже са суперхромати, Кип. Дори аз не съм суперхромат, макар че Дазен беше, така че явно е семейна черта. Ако искаш да притеглиш нещо трайно, трябва да притеглиш точно в средата на спектъра, с който работиш. Искаш да направиш син меч, който ще трае с години? Той трябва да е идеален и разбира се, ще трябва да го пазиш от светлина, но това е друга тема. Защото мъжете, с малко изключения, не могат да правят това — тоест да притеглят точно в средата на някой цвят, а не да го пазят от светлина, естествено. Така че, ако искат да направят нещо, трябва да добавят воля. Хмм, прозвуча така, сякаш говоря за яхния с месо и за постна яхния, нали? Личи си, че не преподавам много. Нека опитам така. — Гавин като че ли не обръщаше никакво внимание на тъмните ъгълчета, покрай които минаваха, и жадните очи, които ги следяха оттам. Но пък, от друга страна, щом тези жадни очи паднеха върху Железни, бързо си намираха друга занимавка.

— Всеки път, когато притегляш, ти използваш волята си. Трябва да решиш, че ще се случи нещо напълно необичайно, странно, неестествено и ти ще го накараш да се случи. С други думи, да решиш да направиш магия. При това за колкото по-необичайно нещо става въпрос, толкова по-трудно ти е да повярваш, че наистина би могъл да го направиш. Или ако се изразим по друг начин, толкова повече воля ти е нужна. Следиш ли ми мисълта?

— Дотук е логично — рече Кип.

— Добре. И така, синият меч. — Гавин измъкна ръка изпод плаща си. Тя бе цялата синя и пред очите на Кип от нея разцъфтя син луксин. Сгъсти се като желе, а после се втвърди във формата на син меч. Гавин го подаде на Кип.

Кип го взе с известно смущение, защото тъкмо минаваха през един кръстопът, а той държеше меча така, сякаш го следва към съдбата си.

— Хм — каза той, а после усети как дръжката става хлъзгава. Миг по-късно острието клюмна, отчупи се под въздействие на собствената си тежест и пльосна върху мръсните павета. Затрепка синя светлина, а след това от него не остана нищо освен син прах. След секунди същото се случи и с дръжката в ръката на Кип.

— Какъв е този прах? — попита Кип.

— Това е урок за по-нататък — рече Гавин. — И без това ми е достатъчно трудно да преподавам основите. Смисълът е следният: представи си, че съм ти притеглил плуг вместо меч. Страхотно, той върши работа, докато притеглящият е във фермата ти, но десет минути след като си тръгне за теб остава само прах, и то буквално. Не е особено полезно. Ето защо всички сатрапии усилено вербуват суперхромати.

— За да могат да правят плугове ли?

— Не всичката магия служи да се развличаш или да сечеш хората на парчета, Кип. Всъщност повечето притеглящи прекарват целия си живот в практични занимания, като например да правят плугове. На всеки изкусен творец се падат по десет души, които поправят покриви със зелен луксин. Както и да е, мъжете — и жените, които нямат щастието да са суперхромати — могат да компенсират слабостите си с воля.

— Искаш да кажеш просто като се опитват по-усърдно.

— Общо взето, да.

— Това не изглежда толкова зле. Значи ще се опитват по-усърдно. А Лив представяше мъжете сред притеглящите едва ли не като роби сред свободни хора.

— По-скоро като кучета, бих казал — рече Гавин.

— Ъ?

— Ами, те са втора категория, защото постоянната употреба на воля те изтощава. Уморително е. А волята не е просто усилие, а комбинация от усилие и вяра. Така че, щом имаш нужда от вяра, за да правиш магия, какво ще стане с човек, загубил вяра в себе си?

— Няма да може да прави магия? — предположи Кип.

— Точно така. На това се основава половината от йерархията сред притеглящите. Сатрапите се отнасят към маговете, сякаш са Ороламовият дар за света, не просто защото наистина са Ороламовият дар, а защото ако притеглящият не се мисли за специален и ти поискаш от него да направи магия, той не би могъл да го направи. Притеглящ, който не може да притегля? Та той е безполезен.

— Никога не съм мислил за това. — Значи йерархията бе толкова строга не само заради самата йерархия? Кип предполагаше, че учителите на Лив не са и обяснили нещата по същия начин.

— Разбира се, това е нещо като спирала. Да речем, че си сатрап и си платил цяло състояние за някой бихром. Е, след като си вложил толкова много средства в него, не можеш да допуснеш да се проваля, затова трябва да подсилваш чувството му за превъзходство, да го глезиш, да му даваш роби и така нататък. Така по-могъщите притеглящи стават все по-трудни за контролиране.

Някой зад тях се изкашля. Железни.

— Командире — попита Гавин, — имате ли да добавите нещо към дискусията?

— Влезе ми прах в гърлото. Моите извинения — отвърна Железни, но в гласа му нямаше никакво извинение.