Черната призма
Шрифт:
На трибуната, докато обявяваха годежа им, си бе мислила, че наистина ще е щастлива. Все пак се възхищаваше на годеника си. Гавин винаги бе имал хубава фигура. Тя се наслаждаваше на всяка минута внимание.
По-късно, на вечерята, Гавин се бе пошегувал с баща и, че ще отведе Карис в покоите си и цяла нощ няма да мигнат. Бащата на Карис, който обикновено бе такъв традиционалист, който се кълнеше, че дъщеря му няма да даде мляко, докато някой млад сатрап не купи цялата крава, който бе напердашил Карис, задето е отдала девствеността си на Дазен — същият този човек, този лицемер, този страхливец, само се закиска нервно. До онзи момент Карис съумяваше да потиска надигащата се
Но нямаше измъкване. Карис бе избрала свой собствен вид страхливост и се бе натряскала до козирката. Баща и го забеляза прекалено късно — или пък точно навреме, в зависимост от гледната точка — и забрани на слугите да и дават повече вино, преди да е загубила съзнание направо на масата. Тя дори не помнеше какви ги е говорила, но помнеше как Гавин почти я понесе към стаята си. Баща и ги наблюдаваше с празни очи; не каза нищо.
Беше си мислила, че пиянството ще я направи покорна, кротка, отстъпчива. Така и стана, и тя не знаеше защо изпита такова горчиво разочарование от този факт. Когато извърна лице от целувките му, той погрешно го сметна за свенливост и започна да я целува другаде. Когато и смъкна бельото и тя се прикри с ръце, той го сметна за скромност. Скромна ли? Когато бе с Дазен, се наслаждаваше как я изпива с очи. Беше дръзка, безсрамна. Чувстваше се като жена — макар да знаеше, че в много отношения само си играе на жена. С Дазен се чувстваше прекрасна. С Гавин бе изпълнена с такова неизразимо отчаяние, че то задушаваше виковете в гърлото и. Не можеше да си спомни дали изобщо възрази, дали го помоли да спре. Искаше, но паметта и бе замъглена. Не смяташе, че го е направила. Все си мислеше за думите на баща си: „Семейството ни има нужда от това. Без този брак сме загубени.“ И не оказа съпротива.
Помнеше обаче, че плака по време на акта. Един джентълмен би спрял, но Гавин беше пиян, млад и възбуден. В него нямаше деликатност. Тя не бе готова и той и причиняваше болка, но пренебрегна протестите и и продължи да я мушка с нуждата на един младеж.
Съвсем не я държа будна цяла нощ, както се бе фукал. Скоро свърши и и каза да си върви. От тази небрежна жестокост и секна дъхът. Но го бе приела. А трябваше да му издере очите.
Той всъщност не я искаше. Искаше да покаже, че Дазен не може да вземе онова, което по право принадлежи нему. Все едно Карис беше дърво, което той да препикае след предишното куче, за да маркира територията си.
Тя бе вървяла залитайки по коридорите в онази красива рокля, полуразкопчана — нуждаеше се от помощта на слуги, за да закопчае проклетото нещо. Разбира се, я видяха. Някак си стигна до дома — не до дома им на Големи Яспис, който бе изгорял до основи, а квартирата им наблизо. Баща и беше буден и я чакаше, но не каза нито дума, само се втренчи в нея. Робинята и я съблече с треперещи пръсти и когато Карис най-сетне се строполи на леглото, на вратата изникна тъмният силует на баща и. Той се олюля и се подпря на рамката.
— Можех да го извикам на дуел — каза. — Но той щеше да ме убие, Карис, и тогава щеше да бъдеш съсипана. Без никаква надежда. Щяхме да загубим всичко, за което са се борили дедите ни в продължение на петдесет поколения. Може би утре всичко ще ти изглежда по-хубаво.
Два дена я мъчи махмурлук и когато най-после излезе от стаята си, Гавин я целуна пред всички, сложи я да седне от дясната му страна и се отнасяше с нея като с кралица. Все едно онази нощ изобщо не се бе случвала. Или пък бе прекрасна.
По-късно Карис реши, че той го прави, защото всички говорят за тях двамата като за идеалната двойка и колко е красива тя, и Гавин е решил, че пасва на имиджа му. И затова вместо да я отблъсне е решил да продължи с брака. Но после той замина и малко по-късно води последната битка при Разцепената скала.
Когато се върна, изглеждаше друг човек. Отнасяше се с нея с неподправена топлота и уважение, беше толкова различен от мъжа, който я бе изхвърлил от спалнята си, след като си направи удоволствието. Това накара Карис да се усъмни дали онази нощ изобщо някога се е случвала. Вероятно би успяла да се убеди, че е била само кошмар… докато не откри, че е бременна. В деня, когато го разбра, още преди да успее да му каже, Гавин развали годежа им.
Беше на шестнайсет, бременна и без никакви перспективи за брак. С други думи, съвършеният кошмар на баща и. Веднага щом се убеди, че няма да пометне, му съобщи. Той настоя Карис да отиде при лекарите и да се погрижи за това.
За първи път през живота си тя му отказа. Да върви по дяволите. Той понечи да я удари. Тя извади пистолет. Каза му, че ще му пръсне черепа, ако посмее да я докосне. Каза му, че е страхливец. Тя щеше да износи копелето на Гавин и да обяви публично, че е негово. Да вървят по дяволите и той, и баща и, и всички. Износването на това дете щеше да е първото и свободно деяние и нейното отмъщение.
Баща и падна на колене и започна да я умолява. Буквално. „Моля те, спаси семейството ни, не може ние да сме тези, които ще провалят всички поколения на рода Белодъб, пожертвали всичко, за да ни докарат дотук.“ Казваше „ние“, но имаше предвид „аз“. Той бе унищожил семейството и го знаеше. Изглеждаше толкова дребен и слаб, със студена пот, лъщяща по плешивата му глава. Изведнъж тя почувства презрение към него. Досега той бе неин пълен господар, а беше противен. Карис отхвърли молбите му и изпита удоволствие от безсилното отчаяние в очите му.
Два дни по-късно баща и налапа дулото на един двуцевен пистолет и си пръсна мозъка. Счетоводните му книги бяха в ред. Ето на какво бе посветил тези два дни. Цялото семейно имущество бе продадено, за да покрие дълговете им, оставяйки на Карис достатъчно, за да живее скромно до края на дните си и да издържа незаконното си дете. Баща и се бе погрижил за всичко. В предсмъртната си бележка просто обясняваше къде са останалите пари и казваше на Карис къде да отиде, ако иска да износи детето си тайно. Не я молеше да го направи. Всъщност в бележката нямаше никакви чувства. Нито проклятия, нито прошка, нито съжаление. Беше празна като черепа му, след като куршумът бе минал през него. Само кръв и барутен нагар. Лайна и смърт. Пустота и мръсотия.
Тя не можеше да остане на Ясписите, да търпи съжалението и неловките погледи. Затова си тръгна, отиде в дома на една далечна братовчедка дълбоко в Кървавата гора. Роди детето и моментално се отказа от него, без дори да го гушне, без дори да попита за пола му и само благодарение на недискретността на домакините си разбра, че е момче. Семейството, което осинови отрочето на Гавин, живееше наблизо и Карис не можеше да понесе това, така че се върна в Хромария. Бързо бе загубила теглото, наддадено по време на бременността, и по младата и кожа почти не личаха белези от разтягане. Сякаш не се бе случило нищо, освен спомените, вкопчени в нея като адски камък, разяждащ душата и.