Денят не си личи по заранта
Шрифт:
Усещам как Мод ме подканва с подбутване: съгласи се! Само че тия работи аз ги разбирам малко по-добре от Мод и щом сме се хванали да играем играта, налага се да я играем, както следва.
— Вашите думи звучат наистина изкусително — признавам. — Подир подобни уверения имам чувството, че ще приема без възражения една отстъпка от 50 процента.
— Не, не, драги! — разсмива се американецът. — Вие не можете да приемете подобна отстъпка по простата причина, че не ви я предлагам.
— Защото
— Наистина, любопитен съм да чуя бройката. Но не смятайте, че тя може да промени много нещо.
И в очакване на по-точни данни Томас довършва питието, за да си налее ново.
— Не забравяй и мене, Хенри — обажда се глезено Сандра.
— Прощавай, мила, какво да се прави: започне ли мъжкият разговор, човек забравя дамите.
Дамите очевидно добре разбират, че разговорът е мъжки, защото не само не правят опит да се включат в него, но не приказват и помежду си. Няма смисъл да се замърсява магнитофонният запис с паразитни шумове.
Паразитни шумове и без туй не липсват. Затъпяващият ритмичен грохот на диско-мелодиите извира без прекъсване към нас от преизподнята. Без прекъсване, защото и там долу работят с магнитофонни записи. Вярно е, че съществува оркестър, но той вероятно е само за да мотивира високата цена на напитките.
— Мисля, че най-добре е да пресмятаме в опаковки. Какво е съдържанието на вашите опаковки? — запитвам.
— Деветмилиметровите пистолети са по трийсет в каса, автоматите — по шестнайсет, карабините — също.
— В такъв случай да приемем за база по двеста каси от всеки вид. Що се отнася до патроните…
— Оставете патроните — спира ме американецът. — Патрони всеки иска възможно повече. Тъй че в това отношение имаме норма: пет кутии за всяко парче.
— Нормата ви е доста скъперническа. Но това, са подробности при положение, че се договорим за главното.
Американецът ме поглежда замислено и примигва, сякаш прашинката отново почва да му досажда. Сетне отпива от чашата и пак примигва.
— Количеството, което анонсирате, не ми вдъхва голям ентусиазъм.
— Бих могъл да го увелича — промърморвам, усетил ободрителното подбутване на Мод. — Единственото ми съображение е проблемът за транспорта.
— Транспортът си е ваша работа. И в случая аз имам предвид не толкова самото количество, колкото пропорцията. Вие искате шест хиляди пистолета и при това настоявате за голяма отстъпка. Ами че аз бих могъл да ви пласирам колкото щете пистолети без всякакво усилие и без всякаква отстъпка. Пистолети! Пистолетите, това е златото в нашия бизнес.
Той замълчава, сякаш се вслушва в диско-грохота, сетне затропва леко с пръсти по масата, като че пробва клавиатура на пиано, и на края произнася:
— Карабините са най-сигурното оръжие. Карабините са класика, хер Каре, Трябва да вземете повече карабини. Ще удвоим броя на карабините, ще намалим наполовина броя на пистолетите, ще приемем по-скромна цифра за автоматите и така ще оформим една чудесна партида, при която може да разчитате на трийсет процента отстъпка.
Пълното сластно бедро отново ме побутва под масата: съгласи се! Само че този път и аз го побутвам в отговор: не ми пречи!
— Имам чувството, че компромисът вече се очертава — промърморвам. — Моят първоначален вариант и четиридесет на сто отстъпка. Или, ако щете, вашият вариант и петдесет на сто отстъпка.
Бедрото на Мод замира в напрегнато очакване, а Томас наново се разсмива:
— Компромис ли? Но това, което вие ми предлагате като компромис, е за мене истинска капитулация. Съгласете се, мистър Каре, че човек капитулира само когато няма друг изход. А аз разполагам с предостатъчно канали, за да пласирам стоката си.
— Да, но вероятно разполагате и с премного стока. Защо е нужно да седи и да ръждясва.
— Не бойте се, не ръждясва. Достатъчно добре е смазана, за да ръждясва.
— Обаче остарява.
— Не кисне толкова, че да остарява.
Над масата надвисва неприятното мълчание, предхождащо разрива. Мод настойчиво ме подбутва, ала аз съм загубил всяка чувствителност.
— Съжалявам, че не успяхме да се споразумеем — произнасям най-сетне. — Да се надяваме, че в бъдеще, при друг случай…
— Нали ви казах: не разчитайте твърде на друг случай — промърморва американецът. — Оръжието, за разлика от стъкларията, не се предлага всеки час и на всеки ъгъл.
Той примигва с досада, сетне вдига чашата. Следвам примера му, все тъй безчувствен към сигналите на Мод. Може би е време да бия отбой, помислям, ала точно в тоя миг виждам, че Томас посяга към неразпечатаната бутилка, понеже другата е вече празна. Не, рано е да бия отбой. Щом ни предстои още цяла бутилка, няма смисъл да бързам.
— Вижте, мистър Каре — произнася американецът, след като с обигран жест откъсва капачката. — Понеже се касае наистина за първа сделка и понеже не е никак сигурно, че ще има втора, бих желал да ви доставя известно удоволствие. Само че трябва да ме разберете: аз не съм шеф на фирмата и правата ми се простират в определени рамки. Така че не искайте от мене невъзможното.
Той щедро си налива чашата до половина, като този път не забравя да сипе два пръста скоч и на Сандра. Сетне хлъзга бутилката към мене. Поемам я, но преди да си сервирам, подхвърлям: