Денят не си личи по заранта
Шрифт:
Е, имало е и изключения. Само че изключенията са още по-горчиви. Може би по-добре е така, без изключения. Може би по-добре е да знаеш, че всичко е част от играта.
Завиваме наляво от главната улица и едва изминаваме стотина метра, когато дамата спира:
— Ето, там е: осветеният вход. Красавицата живее на третия етаж.
— Хм, красавица. А змеят?
— Змеят… — произнася пренебрежително Мод. — Нима се боите от тоя джобен човек.
— Един малък човек може да ви устрои голям скандал.
— Излишно е да се безпокоите. Ако съществуваше риск, Сандра не би ви приела.
— Хубаво —
— Не си обременявайте мозъка с излишни подробности — промърморва жената.
— Наистина, излишно е да се тревожа. Щом успяхте да запишете дори разговора ми с Франк. Не очаквах от вас това, скъпа.
— Аз работя според нарежданията, Албер. Мисля, че вече съм ви предупредила.
Въпросният дом, ако се съди по облицованото с мрамор стълбище, е обитаван от заможни хора. На третия етаж има две врати, но месинговата табелка с името САНДРА ДЕЙВИС ме предпазва от грешка. Домакинята отваря с хладна полуусмивка и ме въвежда в хола, доста по-просторен и далеч по-натруфен от хола на Мод. Толкова натруфен, че не ми стига смелост да го описвам.
Сандра прави небрежен жест в смисъл, сядайте, където щете, отпуска се в едно кресло, изчаква аз да сторя същото, сетне сключва ръце на коляното си и запитва хладно:
— За какво сме се събрали?
— Мисля, че за да прекараме една приятна вечер.
— Мислите, но не сте уверен.
— Това не зависи само от мене.
— Предполагам.
С две думи, излъгал съм се, ако съм очаквал, че ще попадна на съблазнителка, която ще ми покаже бялото си бедро през кулисите на полупрозрачния пеньоар, ще ме събори на кушетката и ще впие устни в устните ми. Бледосинята домашна роба на Сандра не само не е прозрачна, но е и плътно затворена от врата до петите, а изразът на лицето съвсем не предразполага към фриволности. Този израз, призван да ме респектира, всъщност ме кара да се чувствам по-свободно. При подобен израз на студена учтивост можеш да пристъпиш направо към темата.
— Не знам на какво дължа вашата откровеност, обаче онази вечер вие ми дадохте ценна информация относно Ерлих.
— И аз така мисля — потвърждава Сандра без излишна скромност. — Но една информация може да бъде ценна само в случай, че бъде взета под внимание.
— Ще стигнем и до тоя въпрос. Исках да кажа, че съм дошъл, за да отговоря на услугата ви с услуга.
— Кой бяга от услуги — свива широките си рамене домакинята.
Да, широки рамене. Нещо съвсем естествено, ако се има предвид това, което следва под тях.
— Става дума за гешефта ни с Томас. Вашият приятел ясно даде да се разбере, че от гешефта се изключва Райън.
— Кой ви е говорил за Райън? — вдига красиво изписаните си вежди жената.
— Осведомен съм. Човек не може да работи в професия като нашата, ако не е осведомен.
— За Ерлих не бяхте осведомен.
— Казах ви, че ще стигнем и до тоя въпрос. Мисълта ми е, че Райън в никакъв случай не бива да се изключва от сделката.
— Защо не го кажете на Томас?
— Не съм дотам близък с него. Не знам дали ще ме разбере.
— А нима с мене сте близък дотам? — запитва тя с доста подчертана ирония.
— Може и да греша, но ми се струва, че с вас по-лесно ще се разберем.
— Едва ли. Дори само по тази причина, че не познавам никакъв Райън.
— И не ви е известно, че той е шефът на Томас?
— От вас го чувам.
— Разбирам ви — кимам. — Такъв разговор като нашия неизбежно започва с известна доза недоверие. Да се надяваме, че така ще бъде само в началото. Онази вечер аз се отнесох отзивчиво към вашата информация. Помъчете се сега поне да изслушате търпеливо моята.
— Нали това правя: слушам ви — казва тя, като ме гледа безучастно.
— Вашият приятел наред с чисто служебната дейност си е позволявал и някои странични сделки…
— Какви странични сделки?
— Ами от рода на тия, които е сключвал с Ерлих.
— Ясно. Този тип вече е пуснал в ход интригите си.
— Не се безпокойте. Аз гледам с разбиране на тия неща. Професията ми е такава.
— Значи Ерлих се е раздрънкал.
— Не бързайте. Не съм казал, че е Ерлих. Впрочем вашият приятел е бил замесен в подобни афери много преди появата на Ерлих. Още на времето, като дипломат в Нигерия…
И аз разказвам с необходимите подробности онази стара история, заради която Томас едва не бе изхвърлен от ЦРУ. Една наистина кална история, коствала живота на няколко души и донесла на нашия човек доста солидна сума.
— В кой роман прочетохте тая небивалица? — пита Сандра, след като търпеливо ме е изслушала.
— Не знам романа, обаче авторът е вашият приятел. Ако не вярвате, попитайте го.
Последната фраза явно произвежда ефект.
— Друго има ли?
— Другото е тъкмо най-важното — обявявам. — Другото е сегашното. Ако наистина не познавате Райън, трябва да ви осведомя, че той съвсем не е глупакът, за когото го взема Томас. Райън има определели подозрения относно досегашната дейност на вашия приятел. Райън следи всяка стъпка на вашия приятел. Райън само чака случай да залови вашия приятел на местопрестъплението, за да го изхвърли и да постави на негово място свой човек. И ето че точно в този момент вашият приятел сам подлага глава, за да бъде гилотиниран.
— Да допуснем. Но вие лично какво губите от това? Нали за вас е важно да получите партидата?
— Извинявайте, обаче аз съвсем не държа на такава партида, която ще ме доведе до катастрофа.
— Защо „катастрофа“?
— А как другояче? Нали Райън, за да изобличи Томас, ще има нужда от мене? Което значи, че ще се постарае да стигне до мене. Което пък значи, да ме въвлекат в разпити, да обявят сделката за невалидна, без да говорим за други възможни усложнения. Не, подобен бизнес наистина не ме влече.
— В такъв случай трябвало е да се обърнете направо към вашия Райън — забелязва не без известна логика Сандра.
— Следва да ви призная, че точно с това почнах. Само че Райън, като нов човек по тия места, прояви предпазливост и отказа да преговаря или, по-точно, отложи преговорите за по-нататък.
— Е, щом ги е отложил, ще чакате.
— Не мога да чакам, такава е ситуацията. Сделката или ще се състои сега, или изобщо няма да се състои.
— Съжалявам, но не съм в състояние да ви помогна — произнася дамата и понечва да стане, за да ми даде знак да направя същото.