Диамантите на Рурк
Шрифт:
Според Джералд Бугър беше или мотоциклетист, или ездач в родео със сериозен опит с LSD 5 — каквото си избереш.
Караваната на Бугър се намираше на прашния паркинг зад щанда със зеленчуци. Той седеше вътре. Седалката му беше дръпната назад, а ботушите — вдигнати на таблото. Прозорците бяха затворени. На покрива жужеше климатична инсталация.
Хармън спря до него. На караваната имаше рисунка, изобразяваща залезслънце над високо скалисто плато
5
Опиат, който предизвиква халюцинации. — Бел.пр.
Джералд излезе от колата и почука на стъклото на караваната. Бугър се обърна, отвори прозореца и му подаде три хартиени пликчета.
— Ето ти царевицата, доматите и марулите — рече той.
Джералд отвори кесиите една по една. Царевица. Домати. Парите.
— Искаш ли да ги преброя в колата? — попита Джералд. — Или предпочиташ да гледаш, докато го правя?
— Искам да се прибера вкъщи, по дяволите.
Бугър беше облечен с китайско кимоно и червен найлонов дъждобран. Държеше кутия бира в ръка. Отдалече можеше да мине за заводски работник или пътен строител.
— Веднага щом преброя парите — отговори Джералд.
Хармън вече беше излязъл от колата и Джералд му подаде двете книжни кесии.
— О, я стига. Не ти вярвам.
— В колата или искаш да гледаш?
— Отивам си.
— Представи си, че си тръгнеш, а парите се окажат по-малко. Никак няма да е добре за теб.
— Не спори с него — обърна се Хармън към Бугър. — Вече би трябвало да го познаваш добре. Само те дразни.
— Може да ги преброя и тук — каза Джералд и Бугър отключи вратата на караваната.
— Има сок от череши — каза Хармън. — Искаш ли?
— Звучи добре — отговори Джералд и се качи в караваната.
На пода имаше дълга синя черга, малък вграден хладилник, видео и телевизор. На прозорците — щори. Джералд ги дръпна.
Леглото избълбука под тежестта му. Дюшек с вода. Джералд пусна хартиената торбичка в краката си и започна да вади парите. Свърши с броенето на първата пачка и я сложи до себе си на леглото.
— Добре — каза накрая Джералд. — Всичко е тук.
— Винаги е така. Няма ли да го разбереш?
— Всеки греши — отговори Джералд.
Излезе от караваната. Хармън му подаде пластмасова чаша със сок от череши. Джералд го изпи.
— Задник — рече Бугър и включи двигателя.
— Не го дразни — каза Хармън. — Той е опасен.
— Съмнявам се. Само един въздухар — отговори Бугър.
Джералд вдигна глава и каза:
— Има само един начин да разберем това.
Бугър се позамисли върху думите му за няколко секунди. Сетне затвори прозореца. Караваната вдигна прах, когато потегли.
На връщане шофираше Хармън. Джералд
Защо ли някакъв си боклук дава на Рурк всички тези пари, при това в брой? Хармън вечно се чудеше за това на глас. Но Джералд мислеше, че се досеща. Предполагаше и какво се купува с тези пари. Само че не виждаше смисъл да разсъждава. Рурк му даваше по осемстотин долара на седмица. Джералд живееше със семейството си и разходите му бяха минимални. Трупаше пари.
— Видя ли го само? — попита Хармън. — Погледна го мръсно, и той изчезна. Ти имаш бъдеще в този бизнес.
— Надявам се да не е така — отговори Джералд.
— Имаш ли други идеи?
— Искам да отворя полинезийски ресторант. Тук няма такива. В Сан Франциско има италиански, мексикански, тайландски, кубински и около петдесет вида китайски ресторанти. Но не и полинезийски. Това е нещо различно. Откъсваш се от конкуренцията, създаваш си свой бизнес. Така пише в книгите.
— И какво? Ще ставаш и ще лягаш там, ще ходиш на едно и също място всеки ден? Ще се ожениш, ще ти се народят хлапета, които ще ти се мотаят в краката? Господи, каква досада! Наистина ли мислиш, че това ще стане?
— Ако ми провърви — отговори Джералд.
12.
Мери не ги видя. Тя стоеше до вратата за персонала. Нол беше паркирал на около петнадесет метра от нея, но тя търсеше микробуса.
— Мамо — извика Рой.
Мери се приближи до шевролета. Нол й отвори вратата и тя се качи.
— Знам, че е разточителство.
— Нуждаем се от толкова много други неща. Сметките за следващия месец.
— Хей — рече нежно Нол и сложи пачката в ръката й.
Дори след покупката на колата оставаха още деветнадесет хиляди долара.
За секунда Нол не беше сигурен какво ще направи Мери с парите. Помисли си, че ще ги хвърли в лицето му. Или ще отиде до кофата за боклук и ще ги пусне там. Но накрая тя ги пъхна в чантата си и я притисна до гърдите си.
— Попаднал съм на истинска златна мина — рече Нол.
— Знам.
— Винаги съм искал да карам истинска кола, а не онзи микробус.
— И аз искам нещо.
— Така ли? Ами да отидем да го купим. Веднага.
Мери отвори чантата си и извади сгъната диплянка със снимки на недвижими имоти. Имаше ги на входа на всеки супермаркет и универсален магазин. Списък на къщи за продан.
Нол не знаеше, че е взела една от тези брошурки.
Тя я разгърна точно на страницата, която бе избрала.
— Намира се чак от другата страна на Су-сити. Има доста път дотам — каза Мери.
— Облегни се назад и се отпусни — рече Нол.
Шевролетът избуча от паркинга.
— Колата е съзтезателна — обади се Рой от задната седалка.