Диамантите на Рурк
Шрифт:
— Да, но лична — само за мен. За два милиона долара. Тя е на твое име. А тази тук е за три милиона.
— За кого?
— Нали ти казах — за мен и за Рурк.
— Имам предвид кой е облагодетелстваният.
— Компанията плаща вноските и тя ще получи парите. В случай, че един от двама ни умре — така ще покрие щетите. Такава е обичайната практика в големите корпорации. Правим го от години.
— Това са много пари.
— Деветстотин долара на месец. Не е зле.
— Имам предвид трите милиона.
— Е, да, но нали първо някой трябва да умре — каза Хейс, без
Беше уморен, а и го болеше главата.
— Може ли да седна?
Кейтлин му отстъпи стола пред компютъра. Застана зад него и рече:
— Три милиона ей така.
Хейс гледаше цифрите, като се опитваше да не й обръща внимание.
Покрий загубите с единия милион — продължи тя. — Ще ти останат два милиона капиталовложения. Или си обяви дивидент, или ликвидирай всичко — можеш да го направиш. Излез от играта. Разпродай ценните книжа, земята, сградите и имота в Сан Рафаел. Предполагам, че половината ще остане за теб. Така ли сте се споразумели за недвижимата собственост? Или има някаква осигуровка за живия съдружник — като например да получи тлъстичък дял от акциите на починалия?
Хейс разбра само последната част от въпроса й.
— Не — отговори той. — Няма такова нещо. Ако умра аз, ти получаваш моите акции.
— Не става дума за теб, а за Рурк. Ако нещо се случи с него, акциите му се падат на наследниците. Мисля, че майка му е жива, в Индиана е. И по-добре, защото ако получиш прекалено много, някой може да се усъмни. Тя може да вземе половината. А на теб ще ти остане един цял милион.
Едва сега Хейс започна да схваща.
— Не вярвам на ушите си — рече той.
— Аз пък не вярвам на теб. Ти си тъпанар. Седиш тук като паметник със зелен блясък в очите и се мъчиш да изстискаш няколко долара от тези цифри. Ти си един отвратителен тъпанар. Вайкаш се, че имаш загуби. А под носа ти има готови три милиона. Жалък тъпанар.
18.
Хейсимаше кабинет в дома си, обзаведен с компютър „Компак“, факс и принтер. Разполагаше и с няколко телефонни линии.
След като той излезе сутринта, Кейтлин седна пред компютъра. Тя знаеше как да се оправи в системата на ЕвХаТек и паролите на Хейс. Влезе във файла със заявления за работа и започна да действа.
Прегледа всички заявления в подразделението за ветерани от воините.
Първо забеляза името — обикновена дума, но рядко срещана и необичайна за фамилно име.
Информацията в графата „Предишен опит“ срещу него беше кратка, но убедителна.
Кейтлин натисна едно копче и включи принтера. Откъсна листа и започна да чете. Името беше УЕЛКЪМ. 10 А колкото до останалото…
Бинго!
Хейс работи през целия ден и вечерта. Рурк го нямаше и не се обади. Хейс непрекъснато си напомняше, че така е по-добре.
10
Welcome (англ.) — Добре дошъл. — Бел.пр.
Прибра се вкъщи по тъмно. Отвори вратата и видя
— Харесва ли ти? — попита Кейтлин.
— Какво е това?
— Скулптура.
— Колко струва?
— Скулптурката е много нашумяла.
— Колко струва? — повтори Хейс.
— Шестнадесет хиляди — два пъти по-малко от реалната цена.
Хейс размаха ръце и започна да крещи.
— Разкарай го оттук! Искам си парите обратно. Ние сме разорени. Това нищо ли не означава за теб? Възможно ли е да си толкова задръстена?
Той излезе на терасата. След една-две минути Кейтлин застана до него. Хейс изчакваше да види каква ще бъде реакцията й. Никой не се осмеляваше да крещи на Кейтлин.
Но тя докосна ръката му и нежно каза:
— Мислих за Рурк.
— За какво по-точно?
— Искам да го поставя на разстояние. Да го изолирам. Да го разкарам. Да му разкажа играта. Мисля, че трябва да убием този негодник. Имаш ли нещо против?
Хейс впери поглед във вселената от светлинки под тях.
— Нямаш представа какво означава това — отговори той. — Не знаеш как да го направиш. Дори не знаеш откъде да започнеш.
— Знам и още как.
— Той ми е съдружник. Познавам го от десет години.
— Е, и какво от това? Да не искаш да ми кажеш, че ти пука за Рурк? Не ти вярвам. Наистина ли държиш на него? Толкова ли сте близки? Ами! Ти нямаш близки приятели.
— Имам теб — каза Хейс.
— О, моля те. Фактът, че не можеш да се откъснеш от мен, не означава, че сме близки.
Думите й прозвучаха сериозно.
Хейс погледна на север и видя в далечината светлинките, подредени в правоъгълници — стените и килиите на затвора „Сан Куентин“.
— Има и още нещо — каза той. — Една дребна засечка. Ако Рурк бъде убит, полицията ще търси мотив за престъплението. Ще проверят кой печели от цялата работа, а това съм аз.
— О, и за това помислих. Рурк ще бъде убит по време на обир в дома му. Изненадва крадците и те го пречукват. Какъв друг мотив ти трябва? Е, онзи тъпанар Ралф няма да иска да го направи, но не е необходимо да знае. Той ще извърши тараша, ние ще цапардосаме Рурк по главата и какво ще направи Ралф? Ще отиде в полицията ли? И какво ще им каже? Да, ограбих една къща снощи и случайно утрепаха един тип, но аз нямам нищо общо с това. Как не! С три присъди досега.
Хейс дълго гледа светлинните. Опитваше се да измисли нещо, за да я разубеди. Осъзна, че Кейтлин е много по-напреднала от него. Ала защо ли се изненадваше?
— Трябва сериозно да обмислим този обир — каза накрая той. — Да бъде истински. Ако е фалшив, полицията ще се досети. Което означава, че в дома на Рурк трябва да има нещо, което си струва да бъде откраднато. А ти знаеш как живее той.
— Моля те — настоя Кейтлин. — Имай ми доверие. Да не мислиш, че съм идиотка? Той има сейф в мазето си. Изобщо не подозира, че аз знам. Добре де, не сме наясно как се отваря сейф. Предполагам, че и Ралф не знае. И все пак ще го разбием по някакъв начин. Само трябва да опитаме. Да го направим добре. Това е всичко.