Диамантите на Рурк
Шрифт:
— Би трябвало — отбеляза Кейтлин. — Не ни излезе евтино.
— Да, но ще си получите онова, за което сте платили — Уелкъм прибра взрива и дръпна ципа на сака. После го даде на Нол.
36.
Уелкъм каза на Грейс, че иска да я заведе на вечеря. В някое хубаво заведение. Без да се съобразяват с парите.
— Човек не може да не се съобразява с тях — възрази тя.
— Не и тази вечер. Днес имам пари за харчене. Пък и очаквам да получа
Грейс го закара в един тайландски ресторант на Клемент стрийт. Приятен, но не особено скъп.
По време на вечерята Уелкъм попита:
— Щеше ли да бъдеш моя, ако бях богат?
— Парите нямат нищо общо с това — отговори Грейс.
— Нима?
— Точно така.
— Както кажеш.
— Така е, това е истината.
Той й даде минута-две, за да се успокои. Не й беше необходимо много време.
— Нали няма да си развалиш мнението за мен?
— Мърл, ти няма да станеш богат.
— Но ако бях?
— Не, няма да си разваля мнението за теб.
Половин час по-късно, на излизане от ресторанта, Грейс го дръпна за ръкава и каза:
— Само не ставай прекалено богат, чу ли?
— Ще се опитам — отговори той.
37.
Следобед Съни я попита дали може да направи пържоли по швейцарски за вечеря. Това беше любимото му ястие — задушени с лук пържоли по швейцарски, картофено пюре и зелен фасул. Разбира се, отговори тя. А може ли и шоколадова торта, попита пак той. Добре, съгласи се тя и накрая прекара почти целия следобед в кухнята.
Нямаше нищо против. Само се притесняваше, че той беше неспокоен през целия следобед и гледаше през прозорците. Поседя на дивана, после излезе навън и започна да подхвърля гумена топка на стената на къщата. Стотици пъти. Туп, туп, туп. Час и нещо. Навъсен.
Сякаш го бяха изправили пред бесилката. И ако действително беше така, той би поискал за последна вечеря пържоли по швейцарски с лук, картофено пюре, зелен фасул и шоколадова торта.
По време на вечерята непрекъснато повтаряше колко е вкусно, но повечето ядене остана в чинията му. Рой поиска да играят на карти, но Съни отказа. Трябвало да правят нещо заедно. Затова няколко часа строиха небостъргачи с конструктора Лего. После Съни изкъпа Рой, занесе го в леглото, зави го и го целуна.
Мери беше в хола и гледаше „Бар Наздраве“ по телевизията. Нол застана до дивана, погледа една минута и се позасмя на някои от шегите. Сетне се наведе и целуна Мери по врата, зад ухото. Тя потрепери от възбуда.
— Съни, още не е време за лягане.
— Какво от това?
Той я занесе на ръце до спалнята. Беше нежен, бавен и внимателен. Направо разкошен. Макар че мислеше за друго. След това я задържа в прегръдките си и дълго я милва без да откъсва очи от тялото й.
— Хубава
— Искам да доставям удоволствие.
Заспаха. Съни задряма пръв и Мери си помисли, че каквото и да го измъчва, той ще го забрави до утре, ако не и завинаги. И тя заспа.
Следващото, което чу, беше звънът на будилника.
Съни го спря. Мигновено седна на леглото и започна да се облича.
— Къде отиваш? — попита Мери.
— На работа.
— Ами!
— Боя се, че се налага.
Той обу панталона и закопча ризата си.
— Иска ми се да не ходиш.
— И на мен. Но трябва.
Съни нахлузи ботушите и каза:
— Ако тази нощ всичко мине добре, утре напускам.
— Какво толкова ще става тази нощ?
— Много.
— Но няма да е лесно, така ли?
— Хубавите неща се постигат трудно.
Значи затова беше вечерята! Съни направи всичко като за последен път. Дори оная работа в леглото. След като беше нагласил будилника да звъни.
— Ти обеща — рече Мери. — Каза, че няма да рискуваш, а сега правиш точно това.
Той не си направи труда да спори — само се наведе над леглото и се вгледа в нея.
— Да те вземат дяволите — каза Мери.
Разбра, че той се обиди и протегна ръце към него. Съни се наведе и я прегърна. Дълго я държа в обятията си. Толкова дълго, че Мери си помисли, че е променил решението си и няма да ходи никъде.
Но накрая той я целуна, пусна я и излезе от стаята.
Мина през задната врата. Тя го видя през прозореца на спалнята как отиде в гаража и излезе с един брезентов сак, метнат през рамо. Занесе го в микробуса и го сложи отзад. Качи се, двигателят запали от първия път и Съни потегли.
38.
Кейтлин носеше пистолета. Тя протегна ръце напред, и се прицели.
— Бум! — извика тя и се дръпна назад, сякаш от отката.
После пак се прицели. Бяха в беемвето, паркирано на Блайтдейл Авеню в Мил Вали и чакаха Нол с микробуса.
— Махни това нещо — рече Хейс.
Кейтлин не му обърна внимание.
— Бум!
— Някой може да го види.
Да седи в колата с насочен през прозореца хромиран пистолет 45-ти калибър!
— Никой няма да го види.
Улиците бяха тихи. Беше почти два без петнадесет. Нол трябваше да ги вземе след няколко минути.
Кейтлин пак се прицели и натисна спусъка.
— Бум!
— Не прави така. Може да гръмне.
— Не бъди толкова задръстен. Петлето не е вдигнато, дори не е зареден. Ако наистина искаш да стреляш, трябва да сложиш куршум в пълнителя, а петлето трябва да бъде дръпнато назад.
— Правила ли си го преди?
— Какво, дали съм убивала някого?
— Не, стреляла ли си?
— Не — отговори Кейтлин.