Диамантите на Рурк
Шрифт:
Нол сложи кутията върху трансформатора. Фитилът увисна. Според Нол едва ли някой щеше да го забележи, докато гореше. Не бяха срещнали друга кола по пътя от Сан Рафаел дотук. Пък и тази мъгла. Но Уелкъм се бе погрижил за всичко. Нол извади певеце тръбата и напъха вътре фитила. Той се показа от другата страна. Сетне прикрепи тръбата отстрани на трансформатора с пластир.
Огледа всичко. Изглеждаше наред. Нол извади запалка.
Веднага щом я докосна, му се прииска да запали цигара. Страшно му се допуши. Уелкъм му бе казал, че може да пуши спокойно около експлозива.
Нол щракна запалката и допря пламъчето до края на фитила и когато той започна да съска и гори, слезе бързо от стълба. Махна колана и котките, но остави лампата на главата си и сложи сака на седалката до себе си. Разполагаше с петнадесет минути и не искаше да губи време. Възпламенеше ли се термичният заряд, експлозията щеше да стане след две секунди. Сетне щеше да пламне и да започне да гори с бяла светлина. Щеше да прегори изолацията на трансформатора и да се разпространи навътре, като не престава да гори. Топката с размера на човешки юмрук от течен горящ метал щеше мине съскайки през целия трансформатор и ще падне на земята, там където беше паркиран микробусът. Щеше да бъде голямо зрелище, но той предпочиташе да го пропусне. Не, благодаря!
Кейтлин отново изпълняваше номера с дишането, но този път по-бързо, с по-малки глътки въздух. Нол се върна неколкостотин метра назад по шосето, после се придвижи бавно напред и спря до пътечката в храстите.
— Добре — каза той. — Хайде на работа.
Излезе от микробуса, даде сака на Хейс и отиде да вземе двата еднакви резервоара с газ. Те бяха в една раница, която той метна на гърба си. Макар и малки, те тежаха доста.
Нол запали ловджийската си лампа и започна да си проправя път сред храстите, сетне между дърветата. Дрехите му бързо се намокриха от падналата по листата мъгла. Лъчът на лампата осветяваше само няколко крачки напред и после мъглата сякаш го поглъщаше.
За пръв път Кейтлин не говореше. Нол се зачуди.
Стигнаха до стоманената ограда. Нол остави резервоарите на земята и взе сака от Хейс. После свали лампата от главата си, сложи тежка ръкавица от необработена кожа на дясната си ръка и извади някаква горелка. Отвинти клапите на резервоарите и когато отвъртя кранчето на лампата, се чу гърлено изсъскване. Той задържа горелката над този невидим поток от газ.
Горелката приличаше на дълга трошачка за орехи с някаква странна плочка накрая. Нол я стисна веднъж и от нея излезе искра, сетне се появи пламък с приятен приглушен звук. Беше синкав, с жълто по края. Нол бавно завъртя клапата за кислорода, докато жълтото изчезна.
Отвесните пилони на оградата бяха дебели около сантиметър и половина и поставели върху продълговати стоманени подпори. Нол изчисли, че трябва да пререже два от пилоните. Щеше да има достатъчно разстояние да се промъкнат.
Той доближи синкавия пламък до единия пилон, там където той се съединяваше с подпората. След няколко секунди пилонът стана оранжев, сетне вишневочервен. После-започна
После се залови с долния край и след още половин минута пилонът се килна на една страна и падна върху мократа земя. Нол прегори още един пилон — пак по същия начин — и той се стовари върху първия.
Нол спря пламъка и затвори клапите на двата резервоара за газ. Прибра горелката, специалните очила и ръкавицата.
Сега трябваше да чакат трансформатора. Нямаше да е дълго.
— Мистър Всезнайко — отбеляза Хейс. — Съвършеният електротехник.
Човек можеше да каже тези думи дружелюбно, дори с уважение. Но от устата на Хейс те прозвучаха като обида.
— Така е — отговори Нол. — Знам какво върша.
— Какво щяхме да правим без тебе?
— Загубени сте.
— Мисля, че все щяхме да се оправим някак — рече Хейс.
Нол се зачуди дали да не му хвърли един пердах, след като всичко свършеше. Да го повали на мократа трева и да се нахвърли отгоре му. Щяха да са му нужни само една-две минути. Нол не си спомняше откога не се беше бил с някого. Той обичаше хората — дори в затвора „Вакавил“ се спогаждаше с почти всички. Но сега изгаряше от желание да натрие носа на този гадняр в калта.
— Хей, друже — каза Нол, — на хора като теб така и няма никога да им излезе късметът, ако не са такива като мен. Да не мислиш, че щеше да построиш къща от счетоводни книги? Ако не сме ние, ще живееш на дърво и ще се храниш с корени. Е, със стил, разбира се.
— Ралф — обади се най-после Кейтлин, — докато си цапаш ръцете, не се ли страхуваш, че ще изпуснеш нещо важно?
— Няма какво толкова да изпусна.
— Сигурен ли си? — попита тя по такъв начин, че Нол се ядоса.
Зачуди се за какво ли му намеква.
В този миг взривът се възпламени отатък дърветата.
Небето над тях лумна — тих блясък от бяла светлина, от който мъглата заискри. Сигурно беше от топлинната вълна на термичния взрив. Пламна и угасна, а трансформаторът избълва още едно огнено кълбо и издаде приглушен тъп звук.
Заревото бързо изчезна, като остави само един кремав облак над дърветата. Нол го гледаше как постепенно се разсейва.
Той хвана сака, но не го вдигна. Внезапно се почувства ужасно потиснат, че трябва да мине през оградата с Хейс и Кейтлин, че се е въвлякъл във всичко това, че им е позволил да го изкушат. Изуми се от силата на чувствата си.
— Хайде, да вървим — подкани го Кейтлин.
Беше му изключително неприятно, но нямаше връщане назад. Пък и нали му беше за последен път.
Той пъхна сака през отвора в оградата, обърна се на една страна и влезе.
40.
Евън Рурк се снимаше, когато електричеството угасна. Лампите бяха запалени навсякъде из къщата, но изведнъж всичко потъна в мрак. Камерата беше поставена на един триножник и касетата се въртеше във видеото.