Диамантите на Рурк

Финч Филип

— Точно така, по дяволите — рече Кейтлин.

— Затова, съветът ми е да изчезвате оттук, колкото е възможно по-скоро.

Хейс вече мислеше за това. Пресметна, че по всяка вероятност ще съберат около тридесет хиляди долара, когато отворят банките. За съжаление по-голямата част от парите му бяха пуснати в оборот тук-там, вложени в недвижими имоти или дадени в заем за инвентар. Можеше да вземе още седемдесет хиляди, ако закриеше сметката, в която внасяше комисионите си. Но това би било рисковано. Щеше да

получи чековете едва в края на деня.

В края на краищата след няколко дни щяха да разполагат с триста и петдесет хиляди долара, за да избягат. В най-добрия случай — с четиристотин хиляди.

Щяха да променят начина, по който живееха и харчеха пари. Трябваше да намалят разходите. Да заживеят като обикновени хора.

Ще започне да се занимава с някакъв дребен бизнес. Ще се установят някъде и няма да си показват много носа. Представи си ясно всичко. Двамата с Кейтлин — продавачи в някой подлез или фотоателие за моментални снимки. Как живеят в тристайна къща и се возят на буик, купен на старо…

Хейс отвори вратата на микробуса и слезе на улицата. Кейтлин застана до него. Хейс тъкмо се канеше да затвори вратата, когато Нол каза:

— Хей, вие!

— Да? — обади се Хейс.

— Вие двамата сте не само най-отвратителните негодници, които съм срещал, но и най-тъпите.

Гумите изсвириха и микробусът се стрелна напред с отворена врата. Скри се от погледите им преди Кейтлин да успее да отговори. Тя стоеше на тротоара до Хейс, търсеше автоматичния си пистолет и пелтечеше, като пръскаше слюнки. За пръв път й бяха отнели правото да има последната дума.

42.

Кристал Стар се кри известно време в гардероба в спалнята. Отначало стоеше на площадката на стълбището и се чудеше какво да направи. Онези се готвеха да убият Евън и тя трябваше да предприеме нещо. Не че му беше длъжница, но всичко й се струваше ужасно.

Сетне къщата се разтърси от някакъв мощен взрив. Той я накара отново да влезе в гардероба. Не знаеше какво правят, но не искаше да участва.

После чу по-леката експлозия и изстрелите. Долови краткия разговор долу, но не можа да разбере думите. Само гласовете на двамата мъже и жената.

Последва тишина. И мрак. Цяла нощ ли щеше да чака?

Остана в гардероба още няколко минути, сетне отвори вратата. В къщата като че ли нямаше никой. Тя се облече и застана на площадката на стълбището. Никакво движение.

Кристал слезе в хола. Той беше в пълен безпорядък. Рурк сигурно беше мъртъв. Кристал обиколи стаята, но видя само счупени стъкла и мъглата, която струеше през прозорците.

В този миг забеляза, че на прозореца има някой.

— Бренда Джо — рече Евън. — Има ли някой вътре?

— Не… Мисля, че няма никой… Не.

Той й каза, че ще влезе през предната врата и тя отиде да го посрещне. На

лунната светлина Кристал видя, че лицето му е окървавено, а от дясната му ръка тече кръв и капе на пода.

Той несъмнено беше уплашен, но се опитваше да не го показва.

— Господи! — възкликна Кристал.

— Нищо ми няма — успокои я той.

Отиде в кухнята, взе няколко свещи и ги сложи в чинийки. На светлината им Евън изглеждаше като възкръснал мъртвец. Имаше шест-седем рани, от които бликаше кръв, но не обилно. Сигурно нямаше да изглежда толкова зле, ако престанеше да кърви.

Тя си помисли, че Евън първо ще се погрижи за раните си. Ала той взе една от свещите, каза на Кристал да не мърда от мястото си и слезе в мазето.

Не се забави. Когато се върна, изглеждаше още по-зле и още по-усилено се опитваше да го прикрие. Оглеждаше се нервно наоколо и се взираше в мъглата навън. Кристал не бе помислила за вероятността онези да се върнат.

Той пак й каза да стои там и слезе долу. Върна се, облечен с панталон и кожени сандали на краката. Носеше дипломатическо куфарче и купчина хавлии.

Каза й да намокри няколко от тях, сложи куфарчето на кухненския плот и го отвори. Вътре имаше дрехи, несесер за бръснене, клетъчен телефон и пачка банкноти по стотарки.

Евън извади и малък автоматичен пистолет, който приличаше на автомат узи, каквито носеха наркобароните във филмите. Той още беше разстроен и нащрек, но щом хвана пистолета, вече не изглеждаше нервен.

Съвземаше се бързо. Остави пистолета на кухненския плот, извади телефона, взе един стол и седна. Набра някакъв номер и докато чакаше да му отговорят, каза на Кристал да избърше свободната му ръка с една от хавлиите.

От другата страна вдигнаха и Евън попита за някой си Джералд. Каза му да дойде незабавно.

Кристал видя, че няколко от раните му трябва да бъдат зашити. Евън затвори телефона, разкъса две от хавлиите и й каза да го превърже.

Той избърса кръвта от лицето си и набра друг номер. Този път се обади на някакъв Хармън и също му каза да дойде веднага.

— Сигурен ли си, че не е необходимо да извикаме линейка? — попита след малко Кристал.

— Не — отказа категорично той.

Тя почисти раните му и ги превърза.

Усети, че Евън е още нащрек, но и уморен. Той й каза да му даде парите от куфарчето, да вземе стол и да седне до него.

— Бренда Джо — рече Евън. — Ти си добро момиче. Съжалявам за случилото се.

Каза го така, сякаш ставаше дума за бримка в чорапа й или за счупено токче.

— Е, беше интересно — отговори тя, като се опитваше да бъде весела и хладнокръвна.

— Ще те изкараме оттук, веднага щом можем — добави той.

Тогава тя се сети за какво говори — портата. Нямаше електричество и тя не работеше.