Диамантите на Рурк

Финч Филип

Едната от служителките, която се намираше най-близо до Хари, оглеждаше лениво помещението и всички останали се движеха като насън.

Хари протегна ръка към задния си джоб. На лицето му се изписа изненада.

Каза нещо, което Нол не чу. Но успя да привлече вниманието на служителката. Тя го погледна. Хари пак каза нещо. Нол не чуваше през стъклото на витрината, но разбра думите по движенията на устните му.

„Портфейлът ми“, каза Хари.

Неколцина от посетителите се обърнаха към него и той повтори думата,

но вече достатъчно силно, за да се чуе и навън.

— Портфейлът ми. Някой го е откраднал.

Сега всички гледаха Хари. С изключение на Кони, която бе приковала поглед в картината. Нол я видя как разтваря чортовото си манто, прави крачка встрани към подставката и пак загръща мантото си. Когато се отдръпна, едната от четирите черни скулптури липсваше. Нол трябваше да признае, че тя го направи много изкусно. Всички погледи бяха отправени към Хари, който ровеше из джобовете си като обезумял.

Кони не излезе веднага. Остана загледана към голямото платно още няколко секунди. Сетне се отправи към изхода, без изобщо да бърза. Излезе и продължи да върви, като подхвърли през рамо на Нол.

— Ела. Той ще излезе след малко.

Нол тръгна след нея. Минаха през вътрешния двор покрай фонтана и се приближиха до стълбите за подземния гараж. Спряха там. Хари излезе от галерията и тръгна към тях. Кони го изчака и после тримата започнаха да слизат по бетонните стълби.

Спряха на първата площадка и Кони извади черната скулптура изпод палтото си. Вдигна я и Нол видя, че отдолу са залепени две листчета, на които пишеше: „Обелиск XXII“ и „1800 долара“. — Ченгетата биха ли направили това? — попита Кони.

— Не казах, че сте ченгета — отговори Нол. — Само че може да сте — откъде да ви знам?

Кони хвърли скулптурата и тя се строши на парчета. В ръката й остана само заострената черна основа.

— Едно ченге би ли направило това? — повтори тя.

— Не — отговори Нол.

— В такъв случай можем ли да смятаме въпроса за решен?

— Да.

— Добре. Имам тук нещо за теб — намеси се бързо Хари и му подаде някакво листче. — Три адреса. В Напа, Сан Матео и Портеро Хил. Това ти предлагам. Поогледай ги няколко дни, за да се увериш, че не лъжа. Може да действаш и да обереш някоя от къщите.

— Да направя тараш — поправи го Нол. — Не да обера.

Той взе листчето и добави:

— Да направиш тараш, да гепиш, да чопнеш, да свиеш — не да обереш. Така се изразяват ченгетата.

— Аха — отговори Хари. — Професионален жаргон, а? Разбрах.

— Ние усвояваме бързо — добави Кони.

Нол пъхна листчето в джоба си. Пръстите му напипаха банкнотите и той ги задържа върху тях.

— Ще ги огледам — рече Нол. — И ще ви се обадя. Дайте ми телефона си.

— Ние ще се свържем с теб — каза Хари.

— Но аз трябва да знам къде да ви търся.

— Не, не е необходимо. Аз съм Хари, тя е Кони, и това е всичко,

което трябва да знаеш. Аз ще ти подсказвам идеите, ти ще вършиш работата и ще ти казваме кога искаме да дойдем с теб.

— Не мога да работя така.

— Ще намериш начин. Щом парите потекат, повярвай ми — ще свикнеш.

— Това е много странно, изчанчено.

— Това е идеята — каза Кони. — Обикновените стремежи носят обикновено удоволствие. Истинската отплата е отвъд границата.

— Искаш ли да опиташ или не? — попита Хари. — Иначе ще намерим друг. Не си единственият с такъв талант.

Нол знаеше, че това е вярно: но не му хареса, че го казват на висок глас.

— Ще видя къщите — каза той. — Значи ще ми се обадите след няколко дни?

— Разбира се, след пет-шест. Не бързай.

— Нищо не обещавам — отговори Нол.

Но знаеше, че се заблуждава. Свършено беше с него. Погали парите в джоба си. Приятен допир до истински пари. Хари и Кони го бяха оплели в мрежите си. Срамуваше се да си признае колко добре се чувства с пари в джоба и колко лесно се е предал.

— Е, какво ще кажеш? — попита Хейс, когато останаха сами в колата си.

— Направен е като по поръчка — отговори Кейтлин. — Идеален е.

— Ще го направим.

Имаше предвид обирите с взлом.

— О, да. Разбира се, че ще ги извършим. Това ни е предопределено от съдбата. Чу ли го само как говори? Изчанчено било! Видя ли ризата му? А панталона? Ботушите!

— Черна работа за черноработник.

— Същински Барни — добави Кейтлин.

— Кой?

— Онзи от рисуваните филмчета. Барни Ръбъл — най-добрият приятел на Фред Флинтстоун.

— Тъп като пън.

— Не е толкова тъп — възрази Кейтлин. — Само малко муден. Точно такъв ни трябва. Някой достатъчно умен, за да върши работата, но бавно загряваш. Никакви стремежи, никакво въображение. Колкото и усилия да полага, винаги ще бъде смотаняк.

Пътуваха към дома си с новото си беемве, което се стрелкаше сред другите коли като тигър, подскачащ между дърветата.

— Точно такъв ни трябва — повтори Хейс.

— Намерихме го — допълни Кейтлин. — Нашият Барни.

6.

Нол скри петстотинте долара под една тенекия от автомобилно масло в гаража си. Не каза на жена си за Хари и Кони. Преди да излезе от затвора, той й обеща, че никога няма да се върне към предишния си живот и не искаше да я разочарова, докато не се увереше, че от цялата работа ще излезе нещо.

Четири дни оглежда трите къщи. Рой седеше до него в микробуса. Изгори много бензин. Искаше да мине покрай всяка от къщите по различно време в продължение на няколко дни. Вглеждаше се в колите, които влизаха и излизаха от дворовете, в затворените прозорци.