Гангстерски рап
Шрифт:
24.
Реджи Шантавия получи съобщение да отиде да вземе Арчи при хотел „Дорвил“ в Манхатън. Каквото и да беше уредил Арчи, не му спомена нищо за тях. В следващите два часа, приблизително по същото време, докато Шоу заседаваше с хората си в Седемдесет и трети, Арчи изпрати Реджи към няколко магазина за битова химия, бензиностанции и бакалници. Обиколката приключи зад едно сметище на няколко карета източно от „Ню Лотс“, с разтоварването на пет пластмасови контейнера, всеки от който съдържаше солидно количество бензин. Арчи подреди контейнерите и отвинти капаците им. Докато Реджи
— Искат да видят те как се пали? Мамка им, ще им покажа аз как се пали.
Арчи издърпа двадесет кутии с нафталин от чувалите, купени от магазините за битова химия и ги хвърли на земята. Започна методично да ги тъпче, давайки знак с ръка на Реджи да направи същото.
Арчи разпредели пръснатия нафталин при всеки от контейнерите с бензин. После раздели наличното количество желатин и перилната дезинфектираща течност и изсипа всичко това в контейнерите.
— Добре, и какво е това? — попита Реджи.
— Специалната ми смеска. Напал Арчи.
— На… на… напалм?
— Домашно производство.
— Мамка му, човече, т’ва н… н… нали няма да гръ… гръ… гръмне в джипа ми?
— Не, шибалник. Не е това идеята. Това говно само прави пушека готин и тлъст. Като желе. Изливаш го, остава на място. Не се маха. Запалваш тоя шибалник и той гори. Гори цяла нощ. Педерастите искат да видят как нещо гори. Аз ще им покажа как се горят хора.
За първи път след касапницата в автосервиза Реджи се ухили, показвайки златната си захапка.
— Кога щ… щ… ще го направим т’ва? — попита.
— Когато аз кажа. Когат’ му дойде момента. Но сега-засега трябва да се погрижим за другия бизнес.
— К’ъв бизнес?
— Бизнесът с праха, педераст. Първо да се уверим, че новата система бачка. Да се уверим, че никой не е прецакан след това, дето стана. После се заемаме с мюсюлманските смукачи на пишки и с оназ кучка от Чичо Томовата колибка, веднъж и завинаги.
Двамата натовариха контейнерите обратно в каросерията на джипа.
— С… с… с’а накъде?
— „Ню Лотс“ — каза Арчи. — Къде другаде можем да идем, мамка му?
25.
Лойд Шоу намери офиса на Леон Блум на Проспект Плейс в Краун Хайтс. Оказа се, че адресът принадлежи на офиса на един партерен магазин. Ако това е офис на компания за недвижимо имущество, помисли си Шоу, то друг такъв едва ли има някъде.
Мястото изглежда не беше почиствано от години. Когато влезе, Шоу се озова в дълго, тясно помещение. Един тезгях преграждаше помещението по цялата ширина. Зад тезгяха цареше пълен хаос. Няколко големи фотокопирни машини работеха непрестанно. Телефоните на четирите бюра звъняха непрекъснато. Купища хартия, разхвърляни по всеки рафт. Шоу преброи петима мъже и две жени, натъпкани в малкото пространство. Мъжете — облечени в бели ризи, черни сака и панталони, всички с равински шапчици „ярмилки“, жените — в дълги рокли, блузи с дълъг ръкав и с перуки.
Доколкото Шоу можеше
Шоу нямаше особено желание да се мотае из цялата бъркотия, за да разбере предмета им на дейност. Дори не държеше да бъде тук. Беше побързал да дойде от участъка, за да хване края на обедната почивка и да докопа Блум извън офиса.
Една що-годе привлекателна млада дама му каза, че господин Блум е извън офиса.
— Къде е? На обяд? — попита Шоу.
Тя му обясни, че може да намери господин Блум на някакъв адрес на една пресечка западно.
По вида на служителите на Блум, Шоу очакваше да го намери погълнат в някакво религиозно кабалистично тълкуване на Тората с десет мъдри равини.
Докато крачеше из относително спокойния квартал на Краун Хайтс, Мейсън го следваше с единия от шевролетите, с които Конклин беше снабдил екипа.
Шоу се извърна, за да се увери, че партньорът му не го следва прекалено отблизо. Държеше Блум да не забележи ескорта му.
Докато вървеше на запад към адреса, който младата жена му беше дала, Шоу се замисли за религиозната връзка между правоверните евреи и чернокожите американски мюсюлмани. Шоу знаеше малко за Стария завет, но съвсем недостатъчно за Корана, за да може да направи някаква съпоставка. Фактът, че бяха се съюзили, го заинтригува. Да не говорим, че Рахман беше възприел уроците на Холокоста, за да оправдае своята убийствена жестокост. Шоу се зачуди дали Блум беше повлиял на мисленето му, но скоро реши, че едва ли е вероятно който и да е бял човек да повлияе на този мюсюлманин за каквото и да било.
Веднага щом Шоу се озова на указаното място, той престана да се тревожи, че ще прекъсне средобедните дебати над законите на Талмуда. Блум не се намираше в синагога. Седеше в един бар, довършвайки последната третина от обяда си с тройно мартини. Единственият остатък от храна пред него беше малка купчина маслини.
Блум седеше на маса в дъното на бара, отпивайки от джина и пушейки „Кемъл“ с филтър. Той беше самото олицетворение на човешката отпуснатост. Вратовръзката му беше разхлабена, полегнала върху гърдите и корема му, с разкопчана яка, а сакото му — преметнато на облегалката на стола. Единственият белег на религиозност беше шапчицата, която чинно носеше на темето на голямата си, кръгла глава.
Шоу се представи и забеляза, че Блум изобщо не се изненада от обстоятелството, че го търси полицейски детектив. Защо ли пък да се изненадва при толкова много трупове около него? И защо, по дяволите, трябва всичко това да нарушава покоя на разума му? Тези, които капеха, бяха само някакви си шварцери 11 и бачкатори.
— Така, господин Блум, нека да ви задам няколко въпроса.
— Давай — отвърна Блум. Което прозвуча като „даай“.
— Разбирам, че вие се занимавате с управлението на „Ню Лотс“.
11
Нем. евр. на чернокожи. — Б.пр.