Гай-джин
Шрифт:
— Приех с радост, господарю, със сигурност можех да съм полезен тук, особено за Бакуфу. На деветия ден от осмия месец на 1857 по тяхното летоброене, преди пет години, господарю, ние стигнахме бреговете на Шимода в Изу, моето родно село не беше далеч, господарю. В момента, в който стъпих на брега, получих разрешение да си ида за един ден и тръгнах веднага, господарю, за да докладвам на най-близката охрана да намери най-близкия чиновник на Бакуфу, като вярвах, че ще ме приемат добре заради знанията, дето носех… Но охраната на бариерата не… — лицето на
За отвращение на Йоши по лицето на мъжа потекоха сълзи. Той отряза бързо хленченето:
— Спри! Знаеш ли, или не знаеш, че е забранено със закон да напускаш Нипон без разрешение?
— Да, господарю, но аз мис…
— И знаеш ли, че според същия закон, ако той се пристъпи, независимо от причината, който и да го е пристъпил — той или тя, — се смята за закононарушител и му е забранено да се върне под заплаха от смъртно наказание?
— О, да, господарю, да, да, аз го направих, но не смятах, че това се отнася за мен, господарю. Мислех, че ще бъда добре дошъл и оценен, та аз бях отнесен в морето. Това беше бурята…
— Законът е закон. Този закон е добър закон. Той предпазва от зараза. Разбираш ли, че си постъпил нечестно?
— О, не, господарю — бързо отвърна Мисамото, изтри си сълзите с още по-голям страх, сведе глава до татамите. — Моля да ме извиниш, моля за твоята прошка, моля изв…
— Само отговори на въпроса ми. Колко свободно говориш английски?
— Аз… аз разбирам и говоря малко американски английски, господарю.
— Същото ли е, което говорят гай-джин тук?
— Да, господарю, повече или по-малко…
— Когато тръгна с американеца, беше бръснат или не?
— Небръснат бях, господарю, имах подрязана брада като повечето моряци, господарю, и оставих косата си да порасне като техните коси, и си я връзвах на опашка.
— С кого се запозна при тоя гай-джин Харис?
— Само с него, господарю, само за около час и с един от персонала, не си спомням името му.
Йоши още повече претегли рисковете за своя план: да отиде на срещата предрешен, без одобрението на Съвета, и да използва този мъж като шпионин; щеше да подслушва врага тайно. „Може би Мисамото е вече шпионин за гай-джин — помисли си той свирепо, в което вярваха всичките му хора, дето го бяха разпитвали. — Сигурно е лъжец, историята му е твърде гладка, очите му твърде хитри и е като лисица, когато я няма охраната.“
— Много добре. По-късно искам да узная всичко, което си научил, всичко и… четеш и пишеш ли?
— Да, господарю, но само малко по английски.
— Добре. Имам работа за теб. Ако се подчиниш точно, ще преразгледам твоя случай. Ако ме провалиш, колкото и дребно да е, ще пожелаеш никога да не си се раждал.
Йоши обясни какво иска от
— Добре. Повърви нагоре и надолу.
Мисамото се подчини и Йоши остана изненадан колко бързо мъжът бе усвоил изправената стойка, бе преодолял и обикновеното си сервилно отношение. „Твърде бързо“ — помисли си Йоши, убеден вече, че Мисамото беше повече или по-малко това, което той искаше другите да видят.
— Разбираш ли ясно какво трябва да правиш?
— Да, господарю. Кълна се, че няма да ви проваля, господарю.
— Зная, моите телохранители имат заповед да те убият в момента, в който напуснеш мястото си или станеш нетактичен, или недискретен.
— Ще прекъснем за десет минути — рече уморено Сър Уилям. — Кажи им го, Йохан.
— Те питат защо. — Йохан Фаврод, швейцарският преводач, се прозя. — Извинете. Изглежда, мислят, че са обсъдили всички точки и т.н., че те ще занесат вашето съобщение и т.н. И ще се срещнат отново в Канагава с отговора от по-високо и т.н. След около шейсет дни, както предложиха по-рано, и т.н.
Руснакът измърмори:
— Нека имам флотата за един ден и ще реша, мамка му, целия проблем.
— Съвсем спокойно — съгласи се Сър Уилям и добави свободно на руски: — Съжалявам, скъпи ми графе, но ние сме тук за дипломатическото решаване на проблема. — После нареди на английски: — Покажи им къде да чакат, Йохан. Идвате ли с мен, господа? — Посланикът се изправи, поклони се сковано и ги поведе към чакалнята. Когато мина край Филип Тайърър добави: — Стойте с тях, наблюдавайте ги и си дръжте ушите отворени.
Всичките посланици тръгнаха към тоалетната, която беше в ъгъла на коридора.
— Боже мой — рече с благодарност Сър Уилям. — Мислех, че проклетият ми мехур ще се пукне.
Появи се Лим, като водеше другите прислужници с подноси.
— Хей, господар, чай, а, самвич, а? — Той посочи пренебрежително към съседната стая. — Дам всички маймуни същото, хей.
— Ти по-добре не ги оставяй да чуят какво казваш, за Бога. Може би някои от тях говорят пиджин.
Лим се загледа в него.
— Какво казва господар?
— О, няма значение.
Лим излезе, като се усмихваше на себе си.
— Добре, господа, както очаквах — нулев прогрес.
Сьоратар си палеше лулата, до него Андре Понсен някак нехайно бе доволен от поражението на Сър Уилям.
— Какво предлагате да направим, Сър Уилям?
— Какъв е вашият съвет?
— Това е британски проблем, само частично френски. Ако беше изцяло наш, щях вече да съм го решил elan — в деня, в който възникна.
— Но, разбира се, Mein heir, вие се нуждаете вече от флотата — обади се остро Фон Хаймрих.