Игра на богове
Шрифт:
— Мамо… — подхвана Александър.
Тя го погали нежно по бузата.
— Колко привлекателен мъж си, Александър! Кажи кога възнамеряваш да си намериш жена и да ме направиш горда баба?
Той се усмихна.
— Съмнявам се, че някога ще се случи, mama mou 1 — каза той. — Просто не е възможно да се намери втора като теб.
Усмихна му се тъжно.
— Не съм светицата, за която ме смяташ, Алекси — промълви тя тихо. — Не съм…
1
mama mou —
— В моите очи си идеална във всяко отношение.
— Предубеден си — обвини го тя. — Тревожа се за теб, сине. Вече си на тридесет и една, а още не си имал сериозна връзка. Това не е добре. На твоите години баща ти…
— На моите години вече сте били женени — довърши Александър вместо нея. — И преди сме го обсъждали, но както съм споменавал многократно и пред двама ви, още не съм срещнал жената, която бих пожелал да бъде моя съпруга. Не е толкова просто…
Разположи се на дивана и му направи знак да седне до нея.
— Александър, някога мислил ли си сериозно да се задомиш и да имаш деца?
— Минавало ми е през ума — отвърна той сковано, но избягваше да я погледне в очите.
— Повтарям: сериозно. Нали не си забравил, че винаги долавям кога ме лъжеш?
За миг се изкуши да я излъже, но осъзна, че е права — никога не бе успявал да я подведе.
— Е, не чак толкова сериозно, колкото ти би искала — призна той накрая.
— Да не би да изпитваш някакви колебания? Нещо, което би желал да обсъдим. Винаги съм готова, сине. Знаеш го.
— Да, знам — увери я той и кимна бавно.
— Досега не си срещнал жена, достойна да ти бъде съпруга, така ли? — продължи Мелина. — Но доколкото виждам, жените, които избираш, доста си приличат. Да не би нарочно да се обвързваш с неподходящи жени?
Той се усмихна леко и попита:
— О, и с психоанализа ли се занимаваш вече?
— Не е нужно човек да е професионалист, Александър, за да забележи проблема — увери го тя. — В един момент твърдиш, че няма да се ожениш, ако не откриеш жена като мен. После сякаш забравяш и се захващаш с жени, които по нищо не ми приличат. Това ми подсказва, че избягваш да се обвържеш — сериозно да се обвържеш. Затова именно избираш жени, в които със сигурност няма да се влюбиш.
Той се усмихна.
— Тревожиш се прекалено много.
— Тревожа се, защото те обичам — настоя тя. — Баща ти и аз желаем едно: да си щастлив.
— И за да съм щастлив, трябва да съм женен и да имам деца — обобщи той.
— Това много ще ни зарадва — отвърна простичко тя.
— Ти щастлива ли беше, когато Дамян почина? Щастлива ли беше да пометнеш толкова пъти? — разпали се той, но забеляза изражението й и продължи по-кротко: — Извинявай, мамо. Не исках…
Мелина поклати глава.
— Всичко е наред — увери го тя. — След време болката става по-поносима.
— Преодолява ли се въобще някога? — попита той. — Изчезва ли напълно?
— Човек се научава да живее с нея, да я приема. Болката никога не изчезва. — Мелина го погледна. — Какво те мъчи, Александър? Страх те е да се привържеш
Той се замисли.
— Не съм сигурен — отвърна бавно след дълга пауза. — Не съм се замислял. Просто винаги съм го изпитвал, а не успявам да го обясня…
Мелина го дари с търпелива усмивка.
— Не бива да се страхуваш да държиш на някого — посъветва го тя. — Не е възможно да продължиш да се криеш, да избягваш света поради своите опасения. За да открие щастието, човек трябва да поеме известни рискове.
Той свъси вежди.
— Най-много от всичко ми се ще да имам брак като вашия с татко, но…
Гласът му замря.
— Тогава трябва да престанеш да се криеш зад стената, с която си се обградил. Бъди готов да положиш усилие, за да се случи — настоя Мелина. — Вярно, бракът ми с баща ти е добър, здрав, но и той не е минал без проблеми. Претърпяхме доста загуби през годините, понесохме много битки. Бракът ни просъществува, защото не допуснахме трагедиите да ни разделят. Заедно посрещахме проблемите и това ни правеше по-силни.
Александър извърна поглед и се загледа в небостъргачите на Манхатън.
— Не всички бракове се оказват толкова сполучливи, колкото вашият — отбеляза той предпазливо.
— Защото не са им дали шанс. — Мелина пое ръката му в своята. — О, Александър, в толкова неща приличаш на баща си! И двамата сте волеви, неотстъпчиви, амбициозни мъже. Но и двамата за жалост не притежавате способността да прощавате или да забравяте. — Замълча. — С годините баща ти поумня. Времето му повлия. Преживените трагедии закалиха стоманата. Ти си още млад. Надявам се да не ти се наложи да преживееш всичко, което му мина през главата, преди очите ти да се отворят. Моля се да се научиш да отстъпваш. А най-много от всичко желая да намериш щастието си.
Приближи се към нея и я прегърна силно, както не бе правил от дете.
— Мамо — прошепна той, — толкова се радвам, че дойде!
— Друго не бих допуснала, сине — увери го тя, притегляйки го по-близо. — Ще видиш, един ден ще ти се случи.
Лос Анжелис
Къщата на Райън, разположена високо на хълмовете, сега известни като Бел Еър, бе построена, преди районът да се превърне в моден квартал за знаменитостите. Беше в стил Тюдор, заобикаляха я добре поддържани морави, а дървета опасваха алеята към входа на сградата. Висока каменна стена ограждаше имението от десет акра. Ник обясни на Мередит, че Том Райън построил оградата още когато купил имота през 1948 година.
— Търсели са преди всичко уединение — уточни той, докато приближаваха с колата към къщата. — Заради безопасността на детето си. Страхували се някой да не го отвлече.
Мередит мълчаливо, но жадно поглъщаше прелестта на къщата.
— Сякаш е извадена от приказките. Никога не съм виждала по-красиво нещо — сподели тя накрая.
— Знаели са как да строят стилно по онова време — съгласи се Ник и й отвори вратата на колата. — Том стигнал върха на кариерата си през 40-те — Златната ера на Холивуд. Истинските звезди живеели като кралски особи.