Игра на богове
Шрифт:
Ник снимаше в Мексико, затова Мередит щеше да разполага с цялата вечер — предостатъчно време детайлно да огледа всяка снимка, всяка изрезка. Стигна до къщата на брега. Тогава се сети, че това е свободната вечер на икономката. Взе си душ, направи си лека вечеря от бъркани яйца и препечен хляб и се настани в леглото с албумите. В първия попадна на снимки на Елизабет като млада, току-що пристигнала в Холивуд от Тексас, жадна да осъществи мечтите си. Изглеждаше така уязвима на тези снимки! Мередит се опита да си представи
— Какво си преживяла по онова време, Елизабет? — попита Мередит на глас. — Усещала ли си страх, че си допуснала грешка? Помисли ли да си прибереш багажа и да се върнеш в Тексас?
Попадна на студийна снимка на Елизабет от първата й голяма роля. Наистина се долавяше някаква магия: дори фотографиите излъчваха нещо специално. Нищо чудно, че е станала звезда, помисли си Мередит, изучавайки внимателно снимката.
Изчете отзивите. Някои бяха ласкави. Не се изненада ни най-малко. По правило критиците винаги се отнасяха добронамерено към всеки, постигнал търговски успех.
Към три след полунощ Мередит затвори втория албум. На последната страница от пожълтяла изрезка гледаха Том, Елизабет и синът им Дейвид — снимка на летището сутринта, преди да отпътуват за Европа. Детето наистина изумително приличаше на майка си. Ако беше останало живо, сега щеше да е зрял мъж. И вероятно щеше да разбива женски сърца, прецени Мередит. Остави албумите настрана и изгаси лампата.
Щеше й се Ник да е до нея. Изведнъж изпита непоносима самота.
Ник се завърна в Малибу в петък, изпълнен с ентусиазъм за новия филм, който снимаше.
— Очаквам да бъде най-добрият засега — обяви той на Мередит, докато тя му помагаше да разопакова багажа. — Дори не бих се изненадал, ако се окаже най-касовият за годината!
Тя се усмихна.
— Толкова ли е добър?
— Още по! — отвърна той уверено. — Чакай само да видиш суровия материал.
— Нямам търпение.
Взе един от изпразнените куфари и го прибра в дъното на дрешника.
— С известен късмет този няма да ми е нужен дълго време.
— Искрено се надявам. Започнах да изпитвам чувство то, че живея сама тук — призна тя.
Той се ухили и я прегърна.
— Не бих го допуснал, бейби. — Целуна я. — Бих те взимал със себе си, ако разполагаше със свободно време.
— Понякога ми се ще да имам. — Смени темата. — Изглеждаш уморен. Защо да не прескочим вечерята и направо не си легнем?
— Напълно ме устройва, скъпа, но си спомни — отсъствах две седмици. Ако си легнем, едва ли ще спим — намигна й Ник.
Тя шеговито се намръщи.
— Имах предвид да отидем в леглото, за да спиш! — Целуна го игриво по върха на носа. — Понякога направо ме озадачаваш, Холидей.
— Така ли? Защо?
— Погледни
— Не — призна той. — Старая се да приключа със снимките възможно по-бързо, за да се върна вкъщи при теб.
— Безнадежден случай си — засмя се тя.
— Хрумна ми нещо. Нито ти, нито аз имаме работа за уикенда. Защо не се възползваме от тази възможност?
— Какво си намислил? — попита тя подозрително.
— Какво ще кажеш за дълга разходка по плажа като начало? А после да обядваме навън, да гледаме някой филм и да направим резервация в „Гладния тигър“ за вечерта?
Започна да я целува. Наболата му брада я погъделичка. Мередит се засмя и се отдръпна.
— Звучи ми страхотно, но напоследък вали всеки път, когато двамата имаме свободен уикенд. Май сме прокълнати.
— Глупости! — изсумтя той. — Според мой добре осведомен източник този уикенд ще е необичайно топло за сезона, слънчево и без облаче в небето. — Започна да разкопчава блузата й. — Няма да посмее да вали. Не и този път.
Валя през целия уикенд.
— Ето какво става, когато се заканваш, Холидей — посочи навън Мередит, застанала до прозореца на спалнята, от където наблюдаваше пороя. — Не е хубаво да си играеш с майката природа, така да знаеш.
— Разбрах намека ти. — Ник лежеше изтегнат на леглото и преглеждаше вестници. — Можем да отидем поне на кино, стига да желаеш.
— Не, благодаря. Предпочитам да остана вкъщи на сухо.
— Да, да. Хрумват ми някои други неща, на които бихме могли да се посветим тук — обяви той похотливо.
Мередит се обърна към него.
— Вие май само за това мислите, господине — ухили се тя.
— И други са ми го казвали. — Ник седна в леглото. На пода забеляза голяма купчина стари филмови списания. Взе най-горното и го разлисти. — За какво са ти тези? — попита той.
— Изследователска работа.
Той вдигна поглед.
— Ходила си пак да се видиш с Том — досети се той.
Тя кимна.
— Вчера. Запазил е всички тези стари списания през годините. Вярваш ли на очите си? Били са на Елизабет. Очевидно е събирала всяко издание, в което се е появявала.
Ник намери статия за семейство Райън и я прегледа.
— Била е страхотна, нали?
— Изключително красива — съгласи се Мередит. — Жалко. Била е едва на двадесет и осем, когато е умряла.
— Том вероятно не ти е казал всичко, случило се по време на онези снимки — предположи Ник и върна списанието върху купчината.
Мередит поклати глава.
— Май ще ми е нужно известно време да го спечеля — въздъхна тя. — След всичко преживяно гледа на журналистите като на врагове.
— Не бих се учудил.