Игра на богове

Бейшър Норма

— Знам колко го харесваш — обясни той непринудено. — И исках да ти покажа колко много те обичам. Стори ми се подходящ начин да го изразя и съжалявам за онова, което ти наговорих, преди да тръгнеш.

Мередит го прегърна нежно. Радваше се да види картината, но нещо я смущаваше и не успяваше да определи точно какво. Защо, питаше се тя, не се чувства щастлива вкъщи, при мъжа, когото обича? Защо й се иска да е все още в Ню Йорк и да се бори срещу настойчивостта на Александър?

Глава 7

Ню Йорк, април 1980 година

— Вероятно мнозина от присъстващите са наясно, че далеч

не за първи път сме изправени пред важно решение от подобно естество, което има огромно значение за бъдещето на корпорацията като цяло. — Александър седеше начело на масата в съвещателната зала и говореше пред шефове на висшите ешелони в „Киракис корпорейшън“. — Бяхме заедно с мнозина от вас, когато през 1973 поех управлението на дейността ни в Северна Америка и всеки ще си спомни колко необичайно високо потребление на петрол предизвика световната инфлация по онова време. Като пряк резултат от увеличената търговия, танкерите на „Атина Маритайм“ станаха твърде търсени. Тогава един курс на наш британски танкер — който обичайно струваше около два и половина милиона долара по маршрута от Персийския залив край нос Кап — скочи на шеметната цена от осем милиона. — Обърна се към Джордж Прескот, седнал вдясно от него. — Каква бе чистата ни печалба през онази година, Джордж?

— Дванадесет милиарда — отвърна Джордж.

Александър кимна.

— Дванадесет милиарда — повтори той бавно, а тъмните му очи наблюдаваха групата в очакване на реакция. — Беше почти двойно повече, струва ми се, от печалбата ни предходната година, нали?

Джордж кимна. Александър се усмихна.

— Много от другите компании, занимаващи се с корабен превоз на стоки, направиха подобни удари на пазара, но вложиха приходите в разширяване на флотилиите си — припомни той. — Нашите съветници — предполага се, че са експерти в тази сфера, — предложиха да последваме примера им, но вместо това ние решихме да вложим парите си директно в петрол. Баща ми имаше предчувствие, че бумът с транспорта ще се окаже еднократен щастлив удар. Както помните, оказа се прав. Същата година ембаргото върху арабския петрол доведе до една от най-сериозните икономически депресии, сполетявали света от 30-те години насам. Транспортните компании, инвестирали в разширение на флотилиите си, започнаха да губят катастрофално. За много от тях последствията се оказаха пагубни. Ние имахме късмет и нашите загуби бяха минимални, но само благодарение на далновидността на баща ми да вложи пари в други пазари. — За миг се загледа замислено във впечатляващата панорама към деловата част на Манхатън. — Сега предлагам подобен ход, но невероятно по-голям по мащаб. Твърдо съм убеден, че бъдещето на „Киракис“ е в разширяването, в разнообразието на дейности: недвижими имоти, електроника, фармацевтика, комуникации… Разнообразие е ключовата дума, господа. Ключ не само за оцеляването, но и за превръщането на „Киракис“ в най-големия международен конгломерат в света. Имам усещането, че… — Млъкна, понеже секретарката му влезе и поиска да говори с него. Извърна се към нея с гневен поглед. — Казах в никакъв случай да не ме безпокоят, нали?

— Да, сър, но току-що пристигна тази телеграма за вас. Мисля, че е най-добре да я прочетете… — подхвана тя плахо.

— Не можеше ли да изчака още час? — сряза я раздразнено.

Тя поклати глава.

— Спешно е.

Той замълча за миг, изгледа я гневно, но й направи знак да се приближи.

— Дано наистина е важно — изсумтя, поемайки телеграмата.

— Важно е — с тих тон го увери тя.

Докато четеше, изражението му стана тревожно.

— Кога пристигна? — почти шепнешком попита той.

— Преди пет минути.

Той пое дълбоко

въздух.

— Обади се да докарат колата. Свържи се с Удхил по телефона. Кажи му да чака на летище „Кенеди“. Да направи всичко необходимо, за да имаме разрешение за излитане щом пристигна. — Тя понечи да тръгне, но той я спря. — Искам в Атина да ме чака хеликоптер. И уреди благосклонно отношение на летище „Елиникон“. Нямам време за разправии с митница.

— Да, сър.

Той се обърна към висшите ръководители.

— Налага се да ме извините. Незабавно трябва да замина за Гърция.

Гледаха го смаяно как стремително излиза от съвещателната зала.

Джордж го догони в кабинета му, когато вече си обличаше палтото.

— Да не би да си загуби ума, Александър? — попита Джордж. — Председателят на „Донован асошиейтс“ ще пристигне днес следобед, за да се видите лично. Забрави ли?

— Нищо не съм забравил — сряза го Александър. — Просто ти ще се погрижиш за нещата в мое отсъствие.

— Не мога! — Джордж прокара пръсти през гъстата си руса коса. — По тази сделка работим вече шест месеца. Защо не отложиш пътуването за утре? Двадесет и четири часа едва ли са от толкова голямо значение…

Александър го погледна право в очите.

— Майка ми умира — изрече тихо.

Извърна се и бързо напусна кабинета, без да погледне назад.

Самолетът набираше скорост по пистата, за да излетя. Облегнал глава на седалката, Александър силно стисна очи. Все още му бе трудно да повярва, че това наистина се случва. Майка му умираше. В телеграмата баща му съобщаваше, че едва ли ще изкара нощта.

Струваше му се просто невероятно. Когато дойде по Коледа в Ню Йорк, тя изглеждаше чудесно; много по-добре, отколкото през предходните месеци. Наистина бе малко изморена, но беше обяснимо: седемдесет и една години не са лека възраст, а и отдавна имаше проблеми със сърцето. На фона на общото й състояние се справяше отлично и опроверга мрачните лекарски прогнози. Вероятно затова той и баща му се довериха на измамното чувство за сигурност.

Тя го бе повикала. Колко пъти го бе молила да се върне вкъщи, да прекарва повече време със семейството си, запита се той. А и колко пъти й обещаваше, че ще се прибере, но делови ангажименти го възпрепятстваха? И колко пъти отлагаше пътуването, защо бе в обятията на страстта с поредното си любовно завоевание?

Толкова често я бе подвеждал; не биваше да допусне това сега. В никакъв случай.

В този момент пилотът излезе от кабината — бе включил автопилота. Александър вдигна поглед.

— Кога ще кацнем в Атина? — попита той.

Удхил пристъпи напред.

— Чакат ни в един и петнадесет сутринта атинско време. — Седна срещу Александър. — Дотук имаме страхотен късмет. Нямах никакви проблеми да получа незабавно разрешение за излитане от „Кенеди“. Просто не ми се вярваше. Метеорологичните условия са отлични и не очаквам никакви изненади.

— Разбирам — промърмори Александър разсеяно.

— Всичко е по мед и масло — продължи Удхил.

— А след като се приземим? — поинтересува се Александър. — Всичко ли е уредено?

— Всичко е уредено — увери го пилотът. — Някой от командната кула ще ви посрещне на летището. Ще минете леко през всички митнически формалности. Вече ви чака хеликоптер до острова.

Александър кимна.

— Значи не би трябвало да има никакво закъснение.

— Не вярвам. — Удхил се изправи. — Желаете ли да се погрижа за нещо друго?

Александър не отвърна. Взираше се през прозореца към Атлантическия океан. Пилотът беше убеден, че мислите на работодателя му са на хиляди километри далеч.