Игра на богове

Бейшър Норма

— И ти на мен. — Александър отвърна на прегръдката и си пожела раздорът, възникнал между него и баща му, откакто се бе преместил да живее в Ню Йорк, да изчезне. Много обичаше баща си и желаеше неговата обич и уважение. Все му се искаше да намери начин да му обясни, но на моменти самият Александър не разбираше защо постъпи точно така. — Лек полет, тате! — промълви той. Не бе наричал баща си „тате“ от години. — Ще се върна вкъщи при първа възможност.

— Обещание, което се надявам да спазиш.

Възрастният мъж пусна сина си. Обърна се и изкачи стълбичката. Горе спря и махна

още веднъж. Александър му отвърна, извърна се рязко и пое към лимузината.

Киракис седна и затегна предпазния колан. През прозореца видя как лимузината се отдалечава. Съжали, че не бе успял да убеди сина си да се върне с него. Много време измина, откакто Александър не се бе прибирал, прекалено много. Освен това Константин Киракис се безпокоеше за него.

Повече, отколкото бе склонен да признае.

— Алекс, caro, трябва да се научиш да се отпускаш. — Франческа Коренти седна в леглото. Чаршафът се спусна до талията и разкри великолепните й гърди, но Александър не ги погледна. — Научи се понякога да забравяш за бизнеса и да се съсредоточаваш върху насладата — посъветва го тя.

Той стоеше гол до прозореца и гледаше разсеяно ширналата се пред него панорама на Сентрал парк. Има фантастично тяло, помисли си Франческа. Като статуите в световните музеи, от които често се възхищаваше. Съвършено, направо съвършено. На Франческа Коренти, любила се с някои от най-привлекателните мъже в света, й се струваше, че този определено е създаден с невероятна магия. Такова абсолютно съвършенство, повтаряше си тя, не е възможно да се получи от случайна игра на гените; само уникално сливане на гени и хромозоми можеше да даде такъв перфектен резултат.

Както беше гола, стана от леглото и прекоси стаята с леки, но решителни крачки. Обгърна врата му с ръце и нежно го гризна по ухото.

— Върни се в леглото, caro mio — прошепна тя. — Върни се при мен и ще се любим отново и отново…

Той се засмя тихо.

— И ще ме научиш как да отделям повече време на насладата ли?

Ръцете му обхождаха тялото й.

— О, не би могъл да попаднеш на по-добър учител, diletto mio. — Прокара пръсти през косите му. — Аз, carissimo, съм специалистка в изкуството да давам наслада.

— Нима? — Отдръпна глава и я погледна. Усмивката му бе злорада. — И как ще го докажеш?

Тя също се усмихна.

— Доказателство ли ти е нужно?

Франческа прие предизвикателството. Всъщност той знаеше, че ще го направи. Целуна го жадно, докато с върховете на пръстите си докосваше мускулестия му гръден кош. Отдръпна се преднамерено лениво и коленичи. Взе пениса му в ръка, а с другата започна да го гали бавно, нежно, без да спира да нашепва италиански любовни слова.

— Вземи го в устата си, Франческа — помоли той настойчиво.

— И това ще стане, carissimo, но прояви търпение — прошепна тя. — Научи се да се контролираш, иначе всичко ще приключи прекалено бързо.

Пое върха на органа му между устните си и бавно го засмука,

докато той постепенно наедряваше. Пое го по-дълбоко в устата си. Пръстите й леко галеха тестикулите му. Александър усещаше как желанието му се надига, обгръща го като приливна вълна. Стисна здраво главата й с ръце и започна да движи бедра. Само какви неща му правеше тя с уста, език… Едва успяваше да се контролира, едва се въздържаше да не избухне.

Затвори очи. Не, помисли си той, призовавайки цялата си воля, за да запази контрол. Още не, още не… Ала започваше да отслабва, да губи контрол. Трябваше да я има сега или… Измъкна се рязко и я бутна да легне върху килима. Отпусна се отгоре й и проникна с едно бързо движение. Настойчивостта му накара Франческа леко да простене.

— Не се заблуждаваш, cara mia — прошепна той, едва поемайки си дъх, — наистина си специалистка по насладата.

Продължи да прониква отново и отново в нея, вече го правеше по-дълбоко и по-бързо. Тя започна да следва движенията му, да повдига бедра от пода, за да го пресрещне, като през цялото време забиваше нокти в плътта му.

— Опитвам се да ти доставя наслада, diletto mio, защото те обичам — промълви тя. — Обичам те, откакто те срещнах.

Александър я изгледа странно, сякаш я виждаше за пръв път. Устните му се впиха в нейните напористо и грубо.

— Не — промърмори той. — Не. Постоянно го повтаряш, но не ме обичаш. Лъжеш!

Франческа го погледна смаяно — не разбираше защо се съмнява в нея.

— Наистина те обичам! Ти си моят живот. Защо не ми вярваш?

Той тръсна гневно глава, очевидно неспособен или нежелаещ да повярва.

— Не… Не ме лъжи!

С наближаването на оргазма проникванията му ставаха все по-силни. В очите му се забелязваше болка, която се появяваше винаги, когато се любеха, но Франческа така и не намираше обяснение за нея.

— Не ме лъжи…

— Наистина те обичам! — извика тя, увлечена от неговата възбуда. — Обичам те достатъчно, за да се откажа от всичко само за да бъда с теб.

— Не! — лицето му потъмня от гняв. — Лъжи! Постоянно лъжи! Не казвай това!

Изведнъж цялото му тяло потрепери силно, после сякаш застина във времето и пространството. Накрая се отпусна върху нея и зарови лице в гърдите й.

Франческа нежно го погали по главата.

— Наистина те обичам, caro — промълви тя. — Как ми се иска да те накарам дами повярваш.

Когато се отдръпна от нея, очите му бяха зачервени и влажни от сълзи. Постара се да запази тона си безгрижен.

— Определено не хвалят талантите ти напразно.

Тя се насили да се усмихне.

— Няма причина да се преструвам — отвърна простичко.

Свъсил вежди, той се изправи и започна да събира дрехите си. Отиде в банята, взе душ набързо и се облече мълчаливо. Отново се случи, помисли си той смаяно. Когато тя му каза, че го обича, сякаш мъгла обгърна мозъка му и всичко, което последва, сега беше неясно петно в паметта му. Зърна собственото си отражение в огледалата, спря и се изгледа, сякаш наблюдаваше лицето на непознат; някой, когото никога не бе виждал.