Игра на часове
Шрифт:
Той настръхна от оскърблението.
— Хиляда долара! За какво? За някаква си скапана голотия? И да те бях изчукал, пак нямаше да платя толкова.
— Всички пари на света не биха ти стигнали само да ме докоснеш — грубо отвърна тя.
— Тъй ли? Леле, колко си била недосегаема. Друсана ексхибиционистка от стаичка в клуб за стриптийз. И отгоре на всичко се криеш зад тоя шал и тъмните очила. Вириш си голия задник пред мен, а после не пускаш. За каква се мислиш, по дяволите? А?
— Отегчаваш ме. Вън.
— Знаеш ли какво? Не вярвам
Той я изгледа победоносно. Изражението обаче не трая дълго.
Жената почука с пръст по цилиндъра, завинтен за цевта на пистолета, и каза:
— Това е заглушител. Прави гърмежа съвсем тих. — Тя отново се прицели в слабините му. — Искаш ли да ти демонстрирам набързо?
— Не — изкрещя той и отскочи назад. — Не.
Хвърли парите на масата, завъртя се, изскочи от стаята и затръшна вратата.
Жената заключи, върна се на леглото и глътна няколко хапчета. След броени минути стенеше на пода, отново обзета от щастие.
В коридора Силвия отскочи настрани само миг преди Кайл да изхвръкне навън. Бе чула всичко. Втурна се подир него и излезе тъкмо навреме, за да види как джипът му потегля с бясна скорост от паркинга. Силвия свали шапката и разпусна косата си. Подозренията й се потвърждаваха. Кайл крадеше лекарства и после ги продаваше на жената от стаята. Силвия реши да изчака на паркинга, за да види дали непознатата ще излезе.
Минаха часове. Утрото наближаваше и Силвия бе видяла стотици хора, предимно мъже, да напускат сградата. Тъкмо се канеше да си тръгне, когато излезе още някой. Този път беше жена с шал около главата и тъмни очила въпреки непрогледния мрак. Едва се държеше на крака, но седна в една кола, паркирана близо до задния изход, и потегли. Силвия не я последва, защото жената би я забелязала. Тя обаче беше видяла добре колата. Качи се в своята и подкара към къщи. Някои въпроси бяха получили отговор тази вечер, но на тяхно място идваха нови, още по-тревожни.
49
Денят за погребението на Робърт Е. Лий Батъл започна с ясно небе, което скоро се заоблачи. Когато шествието наближи гробището, вече ръмеше топъл дъждец. Траурното множество насяда около пресния гроб под огромна бяла шатра.
Кинг оглеждаше редица познати лица; мяркаха се и непознати. Разправяха, че областните летища в Шарлотсвил и Линчбърг били претъпкани с частните самолети на семейни приятели, дошли да поднесат последна почит. А мнозина присъстващи навярно идваха просто от нездраво любопитство.
Мишел седеше до Кинг. Невероятно, но факт — беше облякла рокля! Кинг благоразумно се въздържа от коментар. Ръката все още го болеше от последното му остроумие.
Най-отпред седеше опечаленото семейство — Еди и Савана от двете страни на майка си. Чип Бейли беше до Еди. Доротея седеше в края на реда с ръце в скута. Мейсън стоеше отстрани и гледаше гъстия воал, закриващ лицето на Реми. Верен слуга докрай, помисли си Кинг.
От другата страна на Кинг
— Голяма навалица — прошепна му Кинг. Мишел се приведе да чуе какво ще си кажат.
— Боби и Реми имаха много приятели и делови съдружници. Ако махнем любопитните посетители и онези, които са дошли да злорадстват, остава извънредно подбрана публика.
— Предполагам, че случаят с Джуниър Дийвър е приключен.
— На практика да — отвърна Карик. — Не можеш да преследваш мъртвец за кражба. Къде е смисълът?
— На практика да, само че… — проточи Кинг, гледайки втренчено приятеля си.
— Само че ако съм бил прав да вярвам в невинността на Джуниър, все още бих искал да хвана крадеца.
— Искаш да продължим разследването?
— Да, Шон. Трябва да мисля за неговото семейство. Защо децата му да растат с мисълта, че баща им е бил крадец, ако не е вярно?
— Всъщност и ние имаме мотив да продължим.
— Да, разбирам, след като знам как беше убит Джуниър.
— Именно. Какво ще правиш след погребението?
— Поканен съм в дома на семейството — отговори Хари.
— Ние също. Може би ще намерим някое спокойно ъгълче, за да обсъдим тактиката си.
— Чакам с нетърпение.
Тримата се облегнаха назад и заслушаха как свещеникът започва своето слово за покойника, възкресението и вечния живот. Неспирният дъжд правеше мрачния следобед още по-потискащ.
Когато дългата проповед най-сетне приключи, свещеникът мина напред да утеши семейството. Кинг откъсна очи от групата край гроба и започна да оглежда терена сектор по сектор. Същият подход бе използвал като телохранител в тайните служби. Тогава търсеше потенциални убийци; сега търсеше човек, който вече е извършил убийство.
Забеляза я, когато се появи иззад полегатата могилка отдясно.
Лулу Оксли беше облечена изцяло в черно, но за разлика от Реми Батъл не носеше воал. После Кинг изведнъж се сети: днес бе и погребението на Джуниър. А в околностите имаше само едно гробище. Докато Лулу вървеше към тях, зад нея се появиха Присила Оксли и трите деца на Джуниър.
— По дяволите — прошепна Кинг на Хари и Мишел.
Мишел вече ги бе забелязала. Хари разбра какво става едва когато Кинг му посочи натам.
Адвокатът отметна глава и възкликна:
— Мили боже!
Лулу се обърна и направи на децата и майка си знак да спрат. Те мигновено се подчиниха, после Лулу продължи напред. Кинг, Мишел и Хари се изправиха едновременно, за да я задържат. Други от тълпата също я бяха забелязали, защото гласовете наоколо се засилиха.
Когато я пресрещнаха на десет — петнайсет метра от семейство Батъл, Кинг се опита да я спре:
— Лулу, недей да вършиш глупости.
— Пръждосвай се от пътя ми! — каза Лулу и Кинг разбра по гласа й, че е пила.