Игра на часове

Балдачи Дейвид

Хари я хвана за ръката.

— Лулу, чуй ме. Чуй какво ще ти кажа!

— Защо да те слушам, по дяволите? Веднъж те послушах и Джуниър е мъртъв!

Кинг имаше чувството, че е готова всеки момент да припадне или да извади пистолет и да почне да стреля напосоки.

— Нищо добро няма да излезе от идването ти — продължаваше Хари. — Нищо добро. Мисис Батъл също скърби.

— Дано да гори в ада заради онова, което направи!

Тя се опита да изтръгне ръката си, но той някак успя да я удържи. Гласът му звучеше отмерено и спокойно.

— Няма и

помен от доказателство тя да е свързана със смъртта на Джуниър. Всъщност всичко сочи, че той е станал жертва на същия, който уби останалите, включително и Боби Батъл. Един и същ човек е убил съпрузите и на двете ви.

— Знам ли, тогава може да е поръчала убийството на мъжа си. Така или иначе, тя заплашваше Джуниър и сега той е мъртъв.

Кинг се озърна. Реми Батъл бе вдигнала воала си и ги гледаше втренчено. Сетне се сбъднаха най-големите му опасения. Реми пристъпи до Мейсън, каза му нещо, посочи ги и тръгна към тях, като се пазеше с чадър от дъжда.

— Добре се подредихме… — промърмори тихичко Кинг.

Тълпата застина в очакване на катастрофалния сблъсък между вдовиците.

Реми бързо стигна до тях с дълги, отмерени крачки. Кинг веднага прегради пътя й към Лулу.

— Махай се, Шон. Това не е твоя работа.

Никога не я бе чувал да говори с тъй подчертан южняшки акцент. По всичко личеше, че няма да търпи възражения, и Кинг неохотно се подчини.

Хари бе следващата преграда, но свирепото изражение на Реми накара и него да се отдръпне. Навярно усещайки, че ще е безсмислено, Мишел дори не се опита да я спре.

Сега Реми стоеше лице в лице с Лулу, която едва се държеше на крака, а сълзите се стичаха по лицето й, изкривено в гримаса на ненавист.

Без да поглежда останалите, Реми каза:

— Искам да поговоря насаме с мисис Оксли. Имаме да обсъдим неща, които трябва да си останат между нас.

— Нямам какво да… — започна Лулу.

Реми вдигна ръка, но Кинг, който не виждаше лицето й, предположи, че по-скоро нейното изражение накара неукротимата Лулу да прекъсне тирадата си.

— Моля те, нека да поговорим — каза Реми малко по-спокойно.

Тримата бавно се отдалечиха. Кинг остана наблизо, готов да скочи, ако двете жени се хванат гуша за гуша.

Реми веднага сграбчи здраво ръката на Лулу. Отначало тя се възпротиви, но Реми се наведе към нея и заговори бързо, макар че никой от околните не успя да чуе какво казва. Минаха няколко безкрайни минути и Кинг с изумление видя как лицето на Лулу се успокои. И нещо още по-смайващо — след краткия разговор Лулу посегна и потърси опора от Реми. Двете жени довършиха разговора си и тръгнаха към Кинг.

— Семейство Оксли ще дойде при нас в къщата — каза Реми. — Но първо трябва да се поклоня пред гроба на Джуниър.

Докато двете се отдалечаваха, Кинг видя, че Мейсън вече води Присила и децата към семейната лимузина.

— Вече над седемдесет години съм на този свят, но за пръв път виждам нещо тъй странно и необяснимо — промърмори смаяно Хари.

Когато дете жени изчезнаха зад могилката,

Кинг каза на спътниците си:

— Стойте тук.

И той изтича подир жените.

Край гроба на Джуниър нямаше шатра и във всяко едно отношение церемонията беше далеч по-скромна. Тази разлика обаче не можеше да прикрие простия факт, че и двамата са еднакво мъртви.

Наоколо нямаше никого освен двамата мъже, чиято задача бе да спуснат в земята грубия дървен ковчег и да го затрупат с два метра пръст. Прикрит зад един голям паметник на майка с дете, Кинг гледаше как Реми говори нещо на гробарите, които кимнаха почтително и се отдръпнаха. Двете жени коленичиха на килима от изкуствена трева пред ковчега и събраха ръце за молитва. Останаха така няколко минути. Когато се изправиха, Реми отиде до ковчега и сложи отгоре една червена роза. Лулу кимна на мъжете, които отново пристъпиха напред, а жените се отдалечиха хванати за ръка.

Докато минаваха край скривалището му, Кинг се отдръпна назад и ги проследи с поглед как изчезват зад могилката. Гробарите се бяха върнали към паркирания наблизо камион, навярно за да си вземат лопатите. Кинг се запита дали и той да не се поклони пред ковчега на Джуниър. Не познаваше човека много добре, но личеше, че съпругата и децата му го обичат от все сърце; всеки мъж би трябвало да оставя зад себе си подобно наследство. Кинг не бе видял много сълзи на погребението на Боби Батъл въпреки целия му разкош.

Канеше се да тръгне към множеството, но изведнъж спря и пак се прикри зад статуята. Някой бе излязъл от близката групичка дървета. Човекът бързо тръгна към гроба, като се озърташе нервно. Плахите му движения сякаш излъчваха чувството за вина. Кинг не успя да различи кой е, дори не бе сигурен дали е мъж или жена, тъй като облеклото се състоеше от панталони, яке и ниско нахлупена каубойска шапка.

Когато фигурата коленичи пред гроба, Кинг се прокрадна напред, за да вижда по-добре. Посетителят свали шапката и сведе глава за молитва. Дългата коса, събрана на опашка, подсказваше че е жена. Но от този ъгъл Кинг не можеше да види лицето. Дали да мине отпред? Но така щеше да се издаде. Той помисли още малко, после пак клекна зад голямата статуя, взе едно камъче, прицели се и го метна към друг голям паметник, разположен на пет-шест метра вдясно от него и по-близо до гроба на Джуниър. Резултатът оправда надеждите му.

Тракането на камъчето по надгробната плоча накара жената бързо да вдигне глава и Кинг ясно видя лицето й. Сетне тя отново нахлупи шапката и изтича да се скрие между дърветата.

Кинг нямаше причина да я последва. Вече знаеше коя е. Но защо Сали Уейнрайт от конюшнята на Батъл идваше да се моли на гроба на Джуниър Дийвър?

50

Макар и огромна, къщата на семейство Батъл беше препълнена. На партера имаше дълги маси с ленени покривки, отрупани с храна и напитки. След като напълниха чашите и чиниите си, Хари отведе Кинг и Мишел да обсъдят положението в един кабинет на втория етаж.