Игра на часове
Шрифт:
— Ами ти? Я се виж, раниха те, а продължаваш да се бориш с яйца и да кълцаш лук.
— Иди да си легнеш. Сигурна съм, че на Сали нищо й няма. Тод обеща да ни позвъни.
Кинг неохотно се подчини. В крайна сметка едва ли имаше вероятност нещо да се е случило със Сали толкова скоро.
Савана блъскаше по вратата на сградата за карета с такава сила, че ръцете й почнаха да се подуват. Най-сетне Доротея отвори по пеньоар. Савана едва не падна върху нея.
Доротея видя ужасеното й изражение и възкликна:
— Боже
Тя посочи към близката конюшня.
— Намерих… намерих Сали. В конюшнята. Мъртва. С разбита глава. О, боже мой, мъртва е! — изпищя тя.
Доротея трескаво се озърна, сякаш убиецът можеше да се спотайва във фоайето. После изтича по стъпалата нагоре към спалнята, където спеше Еди.
— Еди! Савана е намерила Сали мъртва в конюшнята. Еди!
Той не помръдваше. Доротея пристъпи по-близо.
— Еди! — Тя сграбчи раменете му и го разтърси с всичка сила. — Еди, събуди се.
Отвърна й само тих стон. Тя провери пулса му. Беше ужасяващо слаб, както и дишането. Доротея грабна чаша вода от нощното шкафче и я плисна върху лицето му. Това не помогна. Тя повдигна десния му клепач. Зеницата бе свита като дупчица от игла. Доротея имаше опит с наркотиците и веднага разбра какво означава това. Тя взе телефона и набра 911, после изтича по стъпалата обратно към фоайето, където Савана бе клекнала до вратата и ридаеше. Доротея забеляза, че е облечена с костюм за езда, а ботушите й са оставили кални следи навсякъде.
Тод Уилямс се изправи и кимна. Силвия пристъпи напред да огледа трупа на Сали, докато криминалистите търсеха наоколо улики. Чип Бейли стоеше до двойната врата на конюшнята и наблюдаваше работата. Уилямс се приближи към него.
— Как е Еди? — попита Бейли.
— Все още в безсъзнание. Не знам дали е отрова или нещо друго. Вече изобщо не знам какво става, дявол да го вземе. Така де, кой би искал да убие Сали и Еди?
— Не смятах, че момичето има нещо общо.
След няколко минути Силвия стана и дойде при тях.
— Гърлото й е прерязано от ухо до ухо. Ужасен кръвоизлив. Смъртта е настъпила за около минута. А лицето й е буквално на пихтия.
— Сигурна ли си, че най-напред е прерязано гърлото? — попита Бейли.
— Да. В момента на ударите вече е била мъртва.
— Кога е станало?
— Преди не повече от четири часа. Проверих ректалната температура, а и степента на вкочаняване го потвърждава.
Уилямс погледна часовника си.
— Значи около пет и половина тази сутрин.
— Така изглежда. Няма признаци за сексуално насилие. Убиецът е нанесъл удара отзад, с дясната ръка. Ножът е срязал тъканите от ляво на дясно.
— И Савана я е намерила? — попита Бейли.
— Отивала да язди и се натъкнала на трупа — обясни Уилямс. — Поне така разбрах. Плачеше толкова силно, че не съм съвсем сигурен какво каза.
— И после отишла в сградата за карети да търси
— Тя е по-близо до конюшнята, отколкото голямата къща или сградата за прислугата — изтъкна Уилямс.
— А Доротея й отворила, опитала се да събуди Еди и после потърсила помощ по телефона.
— Точно така.
Бейли се замисли.
— Значи Доротея и Еди са спали заедно. На Доротея й няма нищо, но Еди е отровен по някакъв начин.
— Все още не съм взел показания от Доротея — каза Уилямс.
— Мисля, че е най-добре да побързаш.
— Аз пък мисля, че ще е най-добре да повикам Шон и Мишел — заяви Уилямс. — Те ми телефонираха тази сутрин за Сали, още преди Доротея да се обади. Явно знаят нещо повече от нас.
71
Докато Кинг чакаше Уилямс да се обади, Мишел влезе, крепейки поднос със здравата си ръка.
Той я изгледа навъсено.
— Би трябвало аз да се грижа за теб.
— Заповядай, това ще ти се отрази добре. — Тя остави подноса и посочи съдържанието. — Знаменитият ми свръх-енергизиращ шейк, мюсли със сушени банани и за десерт нискокалоричен хляб със сладко от авокадо.
— Какво има в шейка? Не, остави, не желая да знам. — Той предпазливо отпи и бързо остави чашата. — Мисля, че трябва малко да подиша.
— Това не е вино, Шон.
— Да, определено не е — твърдо отсече той и избърса устата си със салфетка. — Така и не успях да те попитам какво те доведе при мен толкова късно снощи.
— О, по дяволите, съвсем бях забравила. От Лос Анжелис се обади Били Едуардс, бившият механик на Батъл.
Кинг рязко надигна глава.
— Какво каза той?
Мишел му предаде разговора за повредите на ролс-ройса. Преди да довърши, Кинг скочи от леглото и грабна дрехите си.
— Какво правиш? — попита тя изумена.
— Незабавно отиваме да се видим с един човек.
— С кого?
— С Роджър Кани.
В дома на Кани не завариха никого. Надникнаха през тъмните прозорци и опитаха всички врати, но навсякъде беше заключено. Кинг забеляза сутрешния вестник на стъпалата отпред. Стояха на алеята, когато наблизо мина мъж с бейзболна шапка, повел на разходка два едри псета — или по-скоро те водеха него.
— Не е тук — подвикна човекът. — Видях го да тръгва… някъде преди два часа. Тъкмо бях излязъл да потичам.
Кинг погледна часовника си.
— Доста рано е било.
— Носеше и багаж. Сигурно е тръгнал на почивка.
— С коя кола беше? — попита Мишел. — С беемвето или рейндж роувъра?
— С роувъра.
— Не каза ли къде отива?
— Не. Подкара толкова бързо, че без малко да ме прегази.
Благодариха на човека, качиха се в тойотата на Мишел и потеглиха.
— Ще се обадя по телефона на Тод да пусне заповед за издирване на Кани — каза Кинг.