Игра на часове
Шрифт:
— Шон, какво става?
— Спомняш ли си как е умряла мисис Кани?
— Била пияна и загинала при автомобилна злополука. Но ти намекна, че може да е била убита.
— Точно така — убита, когато колата й е била изблъскана в пропастта от тежкия ролс-ройс на Боби Батъл. И двете събития са се случили преди около три години и половина.
— Казваш, че Боби Батъл е убил мисис Кани. Защо?
— Ами ако изнудването на Батъл не е започнало по идея на Роджър Кани? Може би мисис Кани е заплашвала да разобличи Батъл като баща на сина
После Роджър Кани се заема да изнудва Батъл за смъртта на жена си.
— Но как би разбрал Роджър Кани, че Батъл има пръст в нейната смърт?
— Може да е знаел за намеренията й да изнудва Батъл. Впрочем не изключвам и варианта все пак той да е дал идеята, а жена му да е помагала в притискането на Батъл. А сетне тя най-изненадващо била отстранена. Той не е глупав. Въпреки липсата на доказателства за убийство веднага е разбрал как стоят нещата.
— Значи отива при Батъл, казва му, че знае за убийството и за бащинството, и иска пари, за да си мълчи.
Кинг кимна.
— Опитвайки се да се отърве от изнудване за незаконно бащинство, като отстрани мисис Кани, Батъл по ирония на съдбата може сам да си е изпросил изнудване за убийство.
— Но не би ли осъзнал, че Кани ще трябва да разкрие собственото си участие в изнудването, ако отиде да заяви в полицията, че Батъл е убил жена му? Все трябва да обяви някакъв правдоподобен мотив за престъплението.
— Би могъл просто да използва незаконното бащинство. Може да твърди, че не е знаел нито за изнудването, нито за източника на допълнителни приходи, и да прехвърли цялата вина върху мъртвата си съпруга.
— Симпатяга.
— Аха.
— Май сме го подплашили.
— Да се надяваме, че не е избягал много далеч. Нуждаем се от него, за да запълним празнотите в хипотезата.
Кинг се канеше да позвъни на Уилямс, но полицейският шеф го изпревари. Кинг му разказа какво е научил от Сали предната вечер, както и за подозренията си към избягалия Роджър Кани. Уилямс веднага разпореди да започне издирване, после ги покани да се срещнат в имението Батъл. Не пожела да каже защо и не отговори на въпросите им относно Сали.
Кинг се облегна и лицето му посърна. Мъртва е.
72
Когато пристигнаха в имението, Уилямс и Чип Бейли отведоха Кинг и Мишел до конюшнята. По пътя Уилямс им съобщи новината за Сали и за отравянето на Еди. Кинг пребледня и се подпря на оградата. Мишел го подхвана със здравата си ръка.
— По-спокойно. Само това оставаше — и ти да излезеш от строя.
— Ножът, използван за убийството на Сали, е бил взет от таблото с инструменти в конюшнята, а после захвърлен на местопрестъплението — каза Бейли. — Същото се отнася и до греблото. Силвия си тръгна преди малко, но според нея смъртта е настъпила почти мигновено.
— Може ли да видим трупа? — попита
— Не е красива гледка, Шон — отвърна Уилямс. — На твое място бих се въздържал.
— Трябва — твърдо отсече Кинг.
Уилямс неохотно ги въведе при трупа на Сали.
— Боже мой — ахна Мишел.
— Сякаш с нещо е вбесила убиеца — каза Уилямс. — Удрял е, без да спира. — Той погледна Кинг. — Може би Сали е знаела повече, отколкото предполагаш.
— Може би — бавно отвърна Кинг и извърна очи.
Докато изнасяха тялото на Сали в черен чувал, той мрачно стоеше до входа на конюшнята. Когато вратата на линейката се затръшна, Кинг се обърна към Уилямс.
— Вината е моя. Аз я принудих да ми каже истината и дори не помислих, че заради това може да попадне под удар.
— Ти се бореше за живота си, Шон — възрази полицаят. — Нямаше възможност да мислиш за друго.
— Как е Еди? — попита Мишел.
— Току-що позвъних в болницата — отговори Бейли. — Казаха, че още лежи в безсъзнание, но е извън опасност.
— Знаят ли вече какво му е?
— Не. Канех се да отскоча до болницата. Ако искате, елате и вие. В момента обаче смятам отново да поговоря с Доротея. А след това със Савана, макар да чух, че не е на себе си.
Докато вървяха, Уилямс се обърна към Кинг.
— Ако излезе, че убиецът е Кани, ще съм ти задължен. Никога не би ми хрумнало да го заподозра.
— Това е само късче от мозайката, Тод — отвърна Кинг.
Доротея ги посрещна в къщата си. Изглеждаше бледа и изтощена. Уилямс, Кинг и Мишел й изказаха съчувствието си, но Чип Бейли се въздържа от подобни нежности. Гледаше я с изражение на гняв и решителност. Заобиколиха калните петна из фоайето и влязоха в хола.
— По кое време си легнахте с Еди? — попита Уилямс.
— Около дванайсет и половина. Преди това той работеше в ателието. Но не заспахме веднага. Останахме будни още около час. — Тя се усмихна смутено. — Не съм подозирала, че да бъдеш замесен в разследване на убийство може толкова силно да се отрази на сексуалния ти живот. Но Еди се справи великолепно с всички изпитания.
— Трудно се намира достоен човек в смутни времена — каза сдържано Мишел.
— Започвам да го осъзнавам — отвърна Доротея с удивителна откровеност.
— Той е бил упоен, Доротея — намеси се Бейли. — Според лекарите от болницата все още е под влиянието на някакъв мощен наркотик.
По лицето й изведнъж се изписа страх.
— Точно това не мога да разбера. Аз… аз трябва да ви кажа, че когато Савана заблъска по вратата, бях като в мъгла. Все още не съм се опомнила съвсем.
Бейли я изгледа подозрително.
— Когато дойдохме тази сутрин, ти не спомена нищо подобно.
Доротея бързо заговори:
— Всичко ставаше толкова внезапно. Савана изглеждаше като призрак, Сали бе мъртва и не можех да събудя Еди. Господи, чувствах се в някакъв кошмар.
— По кое време дойде Савана? — попита Бейли.