Игра на часове
Шрифт:
— Невероятно за мен при дадените обстоятелства, но вече от години съм зарязала опитите да разбера съпругата ти.
— Желанието беше и мое, разбра ли? — грубо отвърна Еди. Погледът му обаче си оставаше насочен към Мишел. — Навярно и двамата търсехме илюзията за сигурност. Но признавам, че моментът не бе твърде подходящ.
— Какво стана след това? — подкани го Кинг.
— Заспах. Искам да кажа, че трябва да съм заспал дълбоко. А когато се събудих, вече бях в болницата. Какво е станало, по дяволите?
— Лекарите казват, че си бил упоен с морфинов сулфат —
— Но защо? — попита Еди. — С каква цел?
Кинг погледна Уилямс.
— Не му ли каза?
— Какво да ми каже? — попита Еди.
Уилямс сведе очи към него.
— Сали Уейнрайт е била убита гази сутрин около пет и половина.
Еди се надигна толкова рязко, че едва не изтръгна венозните системи от ръцете си.
— Какво? — изкрещя той. — Сали?
— Еди! — извика майка му и бързо го натисна да легне отново. — Ще се нараниш.
Изведнъж по лицето на Еди се изписа паника и той пак подскочи.
— Боже мой! Доротея! Добре ли е тя?
— Нищо й няма — отговори веднага Уилямс. — Добре е.
— Засега — промърмори Бейли.
Еди се отпусна в леглото, но стисна здраво ръката на майка си.
— Някой е убил Сали, докато е спяла?
— Не, убили са я в конюшнята — поправи го Кинг.
— Но защо Сали? — попита Еди.
Уилямс погледна Кинг, който отговори:
— Тя ни беше съобщила важни сведения, които изключваха възможността Джуниър да е извършил обира в дома на майка ти.
Този път Реми се изненада.
— Аз вече вярвах, че не е той, но как би могла да го докаже Сали?
— Доказа го и засега няма да обсъждаме въпроса — заяви Уилямс.
— Нейното твърдение хвърля ли вината върху някого? — попита Еди.
— Не — призна Кинг.
— Тогава защо е трябвало да я убиват?
— Засега нямам отговор на този въпрос. Както и на много други.
— Но едно знаем със сигурност, Еди — намеси се Бейли. — Знаем, че докато снощи си лежал упоен, някой е убил Сали. Някой, който е познавал навиците й да започва почистването на конюшнята в този ранен час.
Всички замълчаха и настана тягостна тишина, докато най-сетне Еди възкликна:
— Да не би да намеквате, че жена ми…
— Нищо не намеквам — прекъсна го Уилямс. — Просто излагам очевидните факти. Но Доротея наистина е под подозрение.
Еди поклати глава.
— Тя е уважавана делова жена.
— С вкус към наркотиците и заподозряна в убийство — злобно изтъкна Реми.
— Млъквай, мамо! — кресна Еди.
Всички се сепнаха. Реми бавно пусна ръката на сина си.
Еди строго вдигна пръст срещу Уилямс.
— Ако дори само за миг си помислил, че Доротея ме е упоила, а после е убила Сали, само губиш времето на всички ни, докато истинският убиец стои ненаказан.
— Длъжни сме да разследваме всички възможности — каза спокойно Бейли.
— Дори и смехотворните ли?
— Сега си почивай, Еди — каза сърдечно Кинг. — Преживял си тежка нощ.
— Чудесно, тъкмо исках да остана сам.
Еди извърна глава и преметна
Реми стана и тръгна към вратата.
— По-късно пак ще те навестя, синко.
— Както искаш — грубо отвърна той.
Реми спря до вратата и се обърна към Уилямс.
— Знаеш ли, струва ми се, че тъпчем на едно място. Толкова хора загинаха, а няма напредък. — Тя хвърли злобен поглед към Бейли. — Това се отнася и до знаменитото ФБР. Почвам да се чудя за какъв дявол плащам данъци.
И тя излезе. Мъжете я последваха.
Мишел спря на прага и се озърна към Еди. Той продължаваше да лежи, покрил очи с ръка. Тя напусна тихичко стаята.
74
Минаха два дни. Нямаше и следа от Роджър Кани въпреки всички усилия на Чип Бейли и Тод Уилямс да блокират пътищата в областта.
— Сякаш е потънал вдън земя — оплака се раздразненият агент на едно от съвещанията на разследващия екип.
След досегашните осем убийства и опитите за убийство на Кинг и Мишел градът гъмжеше от полицейски служители, които се бореха за територия, доказателства и вниманието на медиите, нахлули в Райтсбърг. Не остана гражданин, който да не е дал интервю пред един или друг репортер. Националните новини и издания като „Уошингтън Поуст“, „Ню Йорк Таймс“ и „Ю Ес Ей Тудей“ не пропускаха нито ден без вести за райтсбъргските убийства. Самозвани експерти предлагаха решение след решение, като най-често изобщо не се съобразяваха с реалните факти. Тревожно голям брой хора предлагаха жилищата си за продан, а търговията спадаше; не би било прекалено да се предположи, че градът ще престане да съществува, ако полицията не залови убиеца или убийците в най-скоро време. Както можеше да се очаква, деловите и политическите лидери бълваха обвинения срещу Уилямс и неговите най-близки — макар и съвсем отскоро — помощници Кинг и Максуел. Бейли също си патеше от началството, но продължаваше да работи, проучвайки методично всяка следа, макар че повечето водеха до задънена улица.
Изписаха Еди от болницата приблизително по същото време, когато Силвия приключи аутопсията на Сали; не че имаше някакви съмнения относно причината за смъртта. Нямаше нови следи и улики, но поне никой не бе загинал през последните два дни.
Сред целия този хаос, когато изглеждаше, че градът ще се сгромоляса всеки момент, Шон Кинг извади от хладилната си чанта две бутилки вино и заедно с Мишел отиде на вечеря в дома на Хари Карик.
Когато партньорката му излезе от къщичката си и се качи в открития лексус, очите на Кинг леко се разшириха.
— Изглеждаш великолепно, Мишел — каза той, оглеждайки прилепналата рокля, която свършваше до средата на бедрото и разкриваше щедро олимпийските й крака. Стилен син шал обгръщаше раменете й. Беше си сложила грим и дори изглеждаше, че си е измила косата; във всеки случай пред лицето й почти не провисваха кичури. С две думи, поразителен контраст в сравнение с обичайните й джинси, маратонки, якета и рошави кичури.
Кинг беше с костюм, вратовръзка и дори с кърпичка в джобчето на сакото.