Игра на часове

Балдачи Дейвид

— Часовникът й бе нагласен на четири и една минута — каза Кинг. Той помълча и добави: — Не забравяй, часовникът на Пембрук сочеше два и една минута. Другите бяха нагласени на точния час.

— Значи Хинсън и Пембрук са били едно деление встрани — бавно констатира Мишел.

— Именно. — Кинг я погледна леко озадачен. — Едно деление встрани? Звучи ми познато, но не мога да се сетя къде съм го чувал.

— Значи убиецът преднамерено ни подсказва чрез часовниците, че някои жертви са… как да ги наречем? Леки отклонения?

— Според мен той ни казва, че Тайлър, Кани

и Джуниър са убити нарочно заради връзката си с Боби. Пембрук и Хинсън не са били набелязани предварително, тъй като при тях връзката липсва.

— Добре, да допуснем, че Пембрук е убита случайно заедно с Кани. Ами Хинсън? — попита Мишел.

— Убита е, за да се лутаме, опитвайки се безуспешно да открием някаква логика. За нашия престъпник убийството на Пембрук заедно с Кани е само дребна хитрина. То размътва водата още повече. Ако Кани беше сам, обзалагам се, че щеше да има още едно убийство като това на Хинсън, за да прикрие връзката с Боби. Което обяснява защо убиецът използва в писмото си думата „хлапе“ вместо „хлапета“. Само едното хлапе е било негова цел — Стив Кани.

— Но, Шон, ако убиецът наистина иска да ни обърка, защо е нагласил някои от часовниците с една минута отклонение? Ако всички сочеха точния час, навярно ти никога нямаше да се досетиш за неговия начин на мислене.

— Смятам, че по една или друга причина този тип се мъчи да играе честно, като ни подхвърля ключ за разгадаване на тайната.

— Или просто си прави майтап с нас — каза Мишел.

— Възможно е, но не ми се вярва.

Мишел все още изглеждаше скептично настроена.

— Добре, да приемем, че дотук хипотезата отговаря на истината. Тогава Боби Батъл влиза в ролята на общ знаменател. Но ти не смяташ, че е убит от същия човек. Не е ли твърде голямо съвпадение той да се окаже свързан с още един убиец? Не забравяй, че остават Кайл и Сали. Как да обясним тяхната смърт?

— Въпреки изводите на Силвия при Кайл не изключвам вероятността за самоубийство. А Сали може да е убита, защото не потвърди алибито на Джуниър.

— Не схващам, Шон — каза Хари.

— Ако Джуниър е убит само заради кражбата от дома на Батъл, то щом убиецът осъзнава, че всъщност той не е извършил обира, смъртта на Джуниър става напълно безсмислена. Убиецът си отмъщава, като убива Сали. Може би в болния му мозък дори се е зародила идеята, че по този начин отмъщава и за Джуниър. В нейния случай той пропуска часовника и почерка на знаменит сериен убиец, защото е обезумял от ярост или просто я е смятал за дребна риба. А и не е разполагал с много време за планиране. Сали ми разказа истината само седем часа преди да бъде убита.

— Е — каза Мишел, — лицето й беше смазано с множество удари след смъртта. Това може би потвърждава теорията за отмъщение. Сякаш убиецът е изпаднал в ярост.

— Точно така. Човек, способен на свирепо нападение и… — Кинг застина. — Седем часа.

— Какво има, Шон? — попита Хари.

— Не съм сигурен — отговори Кинг след дълго мълчание. — Преди малко споменах за седемте часа и това ми направи странно впечатление. Не знам точно защо. — Той се замисли, после поклати глава. — Извинявайте, май съм почнал

да остарявам.

— А какво ще кажеш за теорията на Чип Бейли, че Сали лъже за Джуниър и всъщност е извършителка или поне съучастничка в обира? — попита Мишел.

Веждите на Хари подскочиха.

— Интересно предположение.

— Да, интересно е — бавно потвърди Кинг. — И в момента не можем да го отхвърлим, макар инстинктът да ми подсказва, че не е вярно.

Продължиха вечерята и допиха втората бутилка вино. След това седнаха в библиотеката, където Хари им наля кафе. Предложи им и коняк, но двамата отказаха.

— Трябва да се прибираме с колата — каза Кинг. — Пийнах доста вино.

— А аз трябва да го наглеждам, докато кара — добави с усмивка Мишел.

В библиотеката бе захладняло и Мишел застана пред камината да постопли дългите си крака.

— Роклите са много проветриви — каза смутено тя.

Хари се обърна към Кинг.

— Какво мислиш за Доротея?

— Лекарството, поето от Еди, не е било във виното, а и при обиска не откриха лекарствата, които Доротея купуваше от Кайл — каза Кинг. — Аз обаче се консултирах със Силвия. В нейната аптека има морфинов сулфат и може би Кайл е занесъл от него на Доротея в „Афродизиак“. А Доротея няма алиби за времето, когато убиха Кайл. Тя твърди, че си е била у дома, но Еди не я е виждал.

— Всъщност той цяла нощ е бил в ателието. Рисуваше портрета ми — каза смутено Мишел.

Кинг я изгледа втренчено, но премълча.

Хари също я погледна с любопитство, после каза:

— Значи тя купува лекарства и може да бъде заподозряна за смъртта на Батъл и Кайл Монтгомъри. Освен това има най-добрата възможност да упои Еди, а къщата й е съвсем близо до конюшнята, където убиха Сали. Все косвени улики, разбира се, не много убедителни.

Кинг отвърна:

— Не споря с теб, но ми е трудно да открия мотива й. Тя каза, че Боби обещал да промени завещанието си в нейна полза, но излиза, че се е лъгала. Това слага край на мотива й за убийство.

— Освен ако е разкрила измамата и го е убила от ярост — каза Мишел.

Хари се изправи и застана до нея пред огъня.

— Надхвърлиш ли седемдесетте, цялото тяло става проветриво, колкото и да се обличаш или да загряваш стаята — обясни той. После се върна на темата. — Съществува и трета възможност. Ние мислим само за откраднатото от гардероба на Реми. А какво е изчезнало от гардероба на Боби?

Двамата се вторачиха в него, но не казаха нищо.

Хари продължи:

— Адвокатите използват завещанието, което оставя всичко на Реми. То е съставено преди много години.

— Откъде знаеш? — попита Мишел.

— Адвокатът, който го състави, е мой бивш служител, а днес съдружник в голяма адвокатска фирма в Шарлотсвил. При тях е завереният оригинал на завещанието.

— Търсил ли е някой по-ново завещание? — попита Кинг.

— Там е въпросът. Мисля, че не. Ами ако точно по-новото завещание е откраднато от гардероба на Боби?

Кинг каза:

— Но ако е било в тайното чекмедже на Боби, за което Реми твърди, че не е знаела, тя не би имала възможност да го унищожи.