Игра на часове

Балдачи Дейвид

— Дръж се! — изрева дрезгаво той през изгарящата болка на надигналата се в гърлото му жлъчка. Като агент от тайните служби Кинг бе преминал безмилостно обучение да овладява автомобили и в най-невъобразими условия. Стимулиран от „въртележката“ преди малко, той изцяло се отдаде във властта на инстинкта. Вместо да се бори с инерцията на колата, Кинг й се остави и завъртя волана по направление на въртенето, а не в обратна посока, потискайки естествения импулс да удари спирачки. Само едно го плашеше — колата да не се преобърне. Станеше ли това, Мишел беше мъртва, а той — в най-добрия случай инвалид за цял живот. Не знаеше колко пъти са се завъртели, но ниският спортен

лексус се задържа на асфалта, макар че остави по него значителна част от гумите и осея платното с вътрешностите си.

Най-сетне колата спря, обърната в първоначалната посока; черният джип беше малко пред тях и бързо се отдалечаваше, очевидно с намерение да прекрати двубоя. Пистолетът на Мишел изтрещя и задните гуми на джипа се разпаднаха под куршумите. Машината кривна настрани, направи пълно завъртане и после се случи онова, което лексусът бе успял да избегне — преобърна се. След три премятания джипът спря върху смачкания си покрив вдясно от пътя далеч пред тях, оставил зад себе си диря от метал, стъкло и гума.

Кинг подкара натам с максималната скорост, която смогна да извлече от съсипаната кола, а Мишел хлътна на седалката до него.

— Шон.

— Какво?

— Можеш да ми пуснеш крака.

— Какво? А, вярно.

Той отпусна мъртвата си хватка.

— Знам, и аз се изплаших.

Тя лекичко стисна ръката му. Двамата се спогледаха и дълбоко въздъхнаха от облекчение.

— Адски добро шофиране, агент Кинг — каза тя с благодарност.

— И искрено се надявам да ми е за последно.

Спряха до смачкания джип и слязоха от колата. Приближиха се предпазливо; Мишел стискаше пистолета, готова за стрелба. Кинг с усилие успя да отвори заклещената лява врата.

Насреща им се люшна човешки силует.

Мишел понечи да стреля, но после пръстът й се отпусна върху спусъка.

Шофьорът висеше с главата надолу, задържан от предпазния колан. Тялото бе залитнало навън, когато Кинг отвори вратата.

Главата бе толкова кървава и обезобразена, че Кинг дори не си направи труда да провери за пулс.

— Кой е? — попита Мишел.

— Не мога да различа; тук е адски тъмно. Чакай малко. Той изтича и завъртя лексуса така, че лъчите на фаровете паднаха право върху мъртвеца.

Погледнаха тялото, огряно от ярката светлина.

Беше Роджър Кани.

77

В десет часа сутринта голямата каравана на семейство Дийвър пустееше. Децата бяха на училище, а Лулу на работа. Присила Оксли бе отскочила до магазина да купи цигари и тоник за разредител на любимата си водка. Междувременно отзад бе спрял пикап, прикрит зад дърветата край пътя, от който отбиваше чакълестата алея към караваната. Мъжът в пикапа бе видял как Присила потегли, крепейки волана с подпухналите си колене, като в едната ръка държеше цигара, а в другата телефон.

Човекът веднага слезе и тръгна през дърветата, докато наближи поляната до фургона. Старото куче Лутър надникна от бараката, наклони глава в посоката, откъдето долиташе човешка миризма, излая уморено и пак се оттегли вътре. Минута по-късно мъжът се справи с ключалката, влезе в караваната и бързо се отправи към малката спалня в дъното, служеща и за кабинет.

Джуниър Дийвър никога не бе имал таланта на бизнесмен, а със сметките се справяше още по-зле, но за щастие съпругата му отлично владееше и двете области. Документите на строителната компания бяха прегледно поддържани и леснодостъпни. Хвърляйки от време на време поглед навън, за да не го изненадат, мъжът прегледа папките, подредени по хронологичен ред.

Когато

приключи, той забеляза, че е съставил доста дълъг списък. Сред тези хора трябваше да е онзи, когото търсеше.

Сгъна списъка, прибра го в джоба си и върна папките по местата. После се измъкна по същия път. Докато вървеше към пикапа, Присила Оксли мина край него с покупките си. Има късмет, помисли си той. Още пет минути, и щеше да бъде мъртва.

Потегли със скъпоценния списък в джоба. Мислеше си за обира, несправедливо приписан на Джуниър Дийвър. Опита се да си припомни всяка подробност, която бе чувал за престъплението. Определено изпускаше нещо. Започна да си преповтаря обстоятелствата около смъртта на Боби. Кого пропускаше от многото хора, имащи основания да желаят смъртта на мръсника? Подозираше неколцина, но за нито един от тях не вярваше искрено, че е способен да убие стареца. За това бяха необходими дързост и знания — качества, които той притежаваше в изобилие и уважаваше у другите. Надяваше се, че някой ден ще може да каже на натрапника колко се възхищава от него, а после да му пререже гърлото.

Може би преди убийството трябваше да принуди Сали да проговори. Но какво всъщност знаеше тя? Казваше, че била с Джуниър. Правили секс. Глупава жена, предпочитаща да общува денем с четириноги, а нощем с двукраки животни. Заслужаваше бързата смърт, която й бе подарил. Нима планетата ще усети изобщо, че е останала с една Сали Уейнрайт по-малко?

Досега беше убил шестима души, един от тях поради грешка, която бе изкупил посвоему. Нямаше намерение да се разкайва; нито една изповедалня не би побрала греховете му. Силно го дразнеше неуспехът да премахне Кинг и Максуел. Без съмнение в момента те градяха нови теории за обяснение на събитията и някой ден можеха да се натъкнат на верния път. Колкото и заплетено да изглеждаше всичко, двамата бяха способни да проумеят истината и да провалят начинанието му. Въпреки риска трябваше пак да се опита да ги убие, този път по безпогрешен начин. Нужно му бе време, за да разработи план, а дотогава щеше да следи най-внимателно сведенията от подслушвателните устройства и винаги да е поне на крачка пред противника. Обстоятелствата започваха да го притискат, но ако запазеше хладнокръвие и се придържаше към замисъла, всичко щеше да приключи с успех.

Не се съмняваше, че ще победи. Притежаваше най-могъщото предимство — беше готов да умре в името на победата. Едва ли противниците му изпитваха същото.

Сега обаче му предстоеше да осъществи поредния елемент от плана си.

Успешно оттегляне.

78

— Едва ли вярваш, че Роджър Кани е онзи, когото търсим — заяви разпалено Кинг.

Седяха около дългата заседателна маса в полицейския участък. Уилямс и Бейли гледаха недоверчиво Кинг, а Мишел драскаше в бележника си и същевременно наблюдаваше внимателно своя партньор.

— Той се опита да ви убие — напомни Бейли.

— Защото разкрихме, че е изнудвал Боби Батъл — възрази Кинг. — Казахме му го едва ли не право в очите. А ако е убил жена си, сигурно е изпаднал в ужас, че ще разберем и това. Мислехме си, че е избягал. Но всъщност той се бе укрил из околностите и се опита да ни убие. Това още не означава, че е извършил всички други убийства.

Бейли поклати глава.

— Той несъмнено е знаел или поне е допускал, че ще споделите подозренията си с нас. А начинът, по който се опита да ви убие, беше много глупав. Някой случаен шофьор можеше да го види, и отгоре на всичко използва собствения си автомобил.