Игра на часове
Шрифт:
— Сигурна съм, че тук не е имало изнасилване — каза Силвия.
— Нямах предвид това. Лукас умря от сърдечен удар в затвора през 1987 година. А според съпруга нощницата й е изчезнала. Точно според стила на нашия убиец.
— Къде е Шон? — попита Уилямс.
— Замина да проучи нещо.
Бейли я изгледа недоверчиво.
— Къде?
— Не знам точно.
— А аз си мислех, че Батман не ходи никъде без Робин — подхвърли насмешливо агентът.
Мишел не успя да му отговори, защото Уилямс отново се намеси:
— Не
— Мобилният му телефон се счупи при надбягването с Роджър Кани. Още не си е купил нов.
— Сигурна съм, че скоро ще узнае — каза Силвия. — Лошите новини винаги се разнасят по-бързо от добрите.
— Къде е съпругът?
— При децата — отговори Уилямс. — Бил на път, когато се случило нещастието. Той е търговски пътник към една фирма за високи технологии. Казва, че около един след полунощ получил обаждане от телефона на съпругата си. Непознат глас му съобщил, че тя е мъртва. Опитал се да се свърже с нея, но нямало отговор — нито на мобилния, нито на домашния телефон. По-късно разбрахме, че кабелите са прерязани. Тогава позвънил на 911.
— Кога пристигна Робинсън?
— Около час след моите хора. Отивал на търговска конференция във Вашингтон.
— Явно обича да пътува нощем.
— Каза, че искал да сложи децата да спят и да постои при жена си, преди да потегли — обясни Бейли.
— Има ли причини да го подозираме? — попита Мишел.
— Никакви, освен че липсват следи от влизане с взлом — отговори Уилямс.
— И никой нищо не е видял? — попита тя.
— Тук са били само трите деца. Бебето, разбира се, не може да ни помогне. По-голямото момче…
В стаята нахълта жена с полицейска униформа.
— Шефе, току-що разговарях със средния син Томи. Твърди, че снощи се събудил и баща му бил тук. Не знае точния час. Баща му казал, че е забравил нещо, и го пратил да си ляга.
В този момент дотича още един помощник-шериф.
— Открихме нещо в мазето.
Сложиха на кухненската маса торбичката, извадена от отходната тръба, и огледаха съдържанието й през прозрачния найлон.
— Медальон с лика на свети Кристофър, халка за пъп, златна гривничка, катарама и аметистов пръстен — изброи Уилямс.
— Нещата, взети от първите пет жертви — каза Бейли.
Уилямс незабавно се завъртя към един от помощниците си.
— Искам Харолд Робинсън да бъде арестуван веднага.
83
Първата спирка на Кинг бе при един негов познат от Линчбърг — лекар и уважаван патолог. Обсъдиха много внимателно резултатите от аутопсията на Батъл. Силвия бе изготвила по-подробен доклад, който включваше данните от токсикологията и микроскопското изследване на мозъчните тъкани.
— Ако се съди по данните за необичайно набръчкване на аортата и микроскопичните увреждания на мозъка, определено
— Още един въпрос — каза Кинг. — Може ли да бъде засегнат зародишът?
— Питаш дали причинителят минава през плацентата? Категорично да.
Следващата спирка бе във Вирджинския университет, където Кинг посети един професор от факултета по фармация. Точно тогава всичко започна да се подрежда в главата му.
Той бързо откри потвърждение на подозренията си.
Професорът му обясни, че „човек, който злоупотребява със силни наркотици, развива устойчивост към тях. С времето търсеният ефект отслабва и са необходими по-големи дози за постигане на желания ефект“.
Кинг благодари и се върна в колата. Е, определено имам позната, която взема силни наркотици — Доротея.
Следващата му цел бе един антикварен магазин в централната търговска зона на Шарлотсвил, където беше ходил няколко пъти. С помощта на собственика той откри търсения предмет.
— Това е диск за шифроване — обясни човекът и посочи кръглото парче метал, съставено от външен и вътрешен пръстен с букви. — Можете да разчетете шифровани съобщения по следния начин: въртите пръстените, докато изравните предварително уговорените букви — например „а“ означава „е“, „с“ означава „ч“ и тъй нататък.
— А ако човек сбърка и отмести едно деление встрани, целият смисъл на посланието се променя, нали? Само едно деление.
— Добре казано. Едно деление встрани и всичко става различно.
— Просто нямате представа колко задоволително звучи.
Кинг купи диска и си тръгна, изпроводен от любопитния поглед на собственика.
Малко по-късно се срещна с личния лекар на Боби Батъл — човек с отлична професионална репутация в областта и негов добър познат.
Обсъдиха резултатите от аутопсията. Лекарят проучи доклада много внимателно, после свали очилата си и предпазливо каза:
— Знаеш, че е мой пациент едва от двайсет години.
— Но си забелязал промени.
— Да, струва ми се. Промени в характера. Но той вече беше на възраст. Половината ми пациенти страдат от подобни промени, когато им натежат годините.
— Но в случая с Боби Батъл не допусна ли, че има друга причина?
— Не е задължително. Обикновено става дума за умерена старческа деменция или начален стадий на алцхаймер. Разбира се, не разполагах с данни като тези в доклада.
— Не му ли направи изследвания, докато те посещаваше?
— Симптомите не ми се сториха много тревожни, а нали го знаеш какъв беше. Щом каже, че не иска изследвания, въпросът е приключен. Резултатите от аутопсията обаче навярно подсказват, че е бил в напреднал стадий. Пак подчертавам: навярно.