Играта
Шрифт:
Вратата на залата се отвори и Ребека се изправи моментално. Оказа се просто един от асистентите, който отиваше за още минерална вода.
Тя погледна часовника и седна на стола, готова за още чакане. Оставаха три часа до следващата смяна.
Вилата всъщност не беше толкова зле! Имаше електричество и течаща вода. Освен това Манге му беше дал назаем лаптоп с ТВ приемник, който декодираше всички възможни платени канали. Действително, трябваше да сере в малкия външен кенеф в единия край на парцела, но това беше no biggy. Стига да имаше HBO, можеше да се изтропа в лехата, ако се наложеше.
Страшно беше внимавал, докато пътуваше насам. Беше прибрал само няколко неща в раницата си. Възглавница, спален чувал и малко ядене, както и пакетче трева, с което се бе снабдил срещу петстотинте крони, които Манге гузно му даде назаем
Хвана метрото до „Слусен“, после се прекачи на зелената линия и пътува до „Фридхемсплан“. Там направи маневра като истински таен агент, изчака вратите почти да се затворят, след което се метна на влак обратно към града.
За по-сигурно повтори каскадата при „Т-Сентрален“, преди да продължи към „Цинкен“, където гепи едно старо колело и се доклатушка до „Тантолунден“.
Лесно намери правилната барака, жълти греди и бели прозорци, с две ябълкови дървета в двора. Не беше идвал тук откакто беше тийнейджър и с бандата се мотаеха около игрището за миниголф, за да заглеждат момичета и да пушат тайно от цигарите на леля. Those were happier days…
По онова време си мислеше, че колониалните къщи бяха за нърдове, но сега като възрастен признаваше, че да имаш мини къща не беше толкова тъпо, особено ако се нуждаеш от малко скривалище от околния свят. Ако от Играта искаха да го намерят тук, щяха да се поизпотят, засмя се той и дръпна дълбоко от джойнта.
Беше доста приятно да се живее така, близо до природата. Няколко птички и монотонна косачка беше всичко, което се чуваше. Едва когато се съсредоточеше, можеше да дочуе отдалечения шум от автомобили от „Хорнстул“ и „Рингвеген“, който иначе някак си се сливаше с фона.
Размаза се на малкия диван с решетъчна облегалка в помещението, което трябваше да представлява кухня, и където, като се изключат дивана и масата, нямаше друго освен кухненски шкаф и миниатюрна мивка. Слънцето грееше през касетираните прозорци и той всъщност се чувстваше много по-спокойно, отколкото в леговището на Манге в предградието.
Sweet!
Иззвъняването на лаптопа го извади от полудрямката му. Тъй като беше оставил телефона в магазина и не бе успял да си набави нов, в момента Messenger-ът беше единственият му контакт със света, а единственият, който имаше акаунта му, беше Мангстъра, a.k.a. Фарук.
Farook says: Салам алейкум, братко HP!
Badboy.128 says: Здрасти, Манге.
Farook says: Как е там в Миниатюршьопинг [89] ?
Badboy.128 says: Съвсем окей всъщност поздрави леля си и и благодари!
Farook says: will do!
Farook says: Поговорих с някои приятели и един от тях познава някакъв пич, който вероятно може да ни помогне.
Badboy.128 says: Nice, да му се обадя ли?
Farook says: Не, не можеш да се свържеш с него, единственият начин да го срещнеш е лично, явно е малко специален, адски умен, но леко особняк, схващаш ли?
Badboy.128 says: Компютърен нърд?
Farook says: И да, и не. Истински wiz. Преди няколко годиш всъщност съм чувал да се говори за него, но сега живее някъде насред нищото, изцяло офлайн, изглежда е развил електромагнитна алергия, така че не можеш дори да му звъннеш.
Badboy.128 says: Звучи страшно обещаващо…
Farook says: Моят човек казва, че този пич има връзка със сървъра, който намерих чрез телефона, че той го е конфигурирал и е наредил целия setup.
Badboy.128 says: Окей, нави ме!
Badboy.128 says: Значи какво правим?
Farook says: Моят човек ще се свърже с него и ще уреди нещо, онзи все пак е малко асоциален, но той вярва, че ще стане. Ще ти пратя инструкции по MSN, когато всичко е готово.
Badboy.128 says: ok fine.
Farook says: само още нещо…
Badboy.128 says: shoot, mr Spiritual Guide!
Farook says: моля те, моля те не ми пращай онзи скрипт с подскачащите смайлита, трябва да рестартирам компютъра,
Badboy.128 says: имаше предвид този?
89
На шведски — k"oping (шьопинг, означава пазар, търговско средище) е често срещано окончание на имена на средновековни градове. — Б.пр.
Тя прочиташе съобщението отново и отново, без да го разбере напълно.
Ребека,
Аз и семейството ми нямаме какво да ти кажем.
Нила беше отговорила на писмото и. Рязко, както беше очаквала. Но имаше само един проблем. Тя така и не беше пратила съобщение, само го беше запазила в папката „Чернови“, докато премисли нещата. Но сега, като провери, имейлът го нямаше и вместо това го намери в Изпратени, а датата показваше вчера следобед, точно преди тренировката по стрелба.
Нила,
Има нещо, за което искам да говоря с теб и отлагах това твърде дълго.
Може ли да се срещнем за кратък разговор във време и място, които са ти удобни?
Собствените и думи, точно както си ги спомняше, до последната запетайка. Нямаше промени или добавки.
Какво, по дяволите, беше станало?
Спомняше си, че вчера беше оставила компютъра включен, но можеха ли писмата да се изпращат сами? Имаше ли някаква автоматична опция, която изпраща черновите след едно денонощие или нещо такова?
Не вярваше, но от друга страна, с полицейската система никога не се знаеше.
И какво да прави сега? Нямаше голям избор. Бележките говореха ясно. Ако искаше да стигне до дъното на нещата, то беше принудена да говори с Нила, независимо дали тя искаше, или не.
За да се подсигури, се обади на телефонния си секретар, за да си обясни защо не трябва да се отказва.
11. Name of the Game
„Поредният ден адска жега! Глобалното затопляне явно работи извънредно, ако се съди по продължителността на горещата вълна“, помисли си той и с два пръста отлепи потната тениска от гърдите си.
Влак на север за две станции, после автобус.
Но какво щеше да стане после?
Имаше името на спирката, написано на бяло листче, слез и чакай, звучаха инструкциите. На майната си в пустошта. Мястото беше трудно откриваемо дори с „Гугъл мапс“. HP въздъхна и разтърка влажния си врат.
На пича, с когото щеше да се срещне, му хлопаха някои дъски, но от друга страна, това беше най-добрият, а и единственият шанс на HP да продължи напред и да разплете проклетата бъркотия.
Слезе от влака и огледа внимателно перона. Още трима пътници бяха направили като него. Възрастна двойка и петнайсетгодишен келеш с шапка с обърната назад козирка и смъкнати панталони. Седна на една пейка и изчака да се махнат и едва когато остана съвсем сам, се запъти бавно към спирката за автобуси.
Внимателно застана на грешно място, видя автобусът да идва и чак когато потегляше, HP се втурна през улицата и принуди сърдития шофьор да закове на място и да го качи. Ако някой го следеше, то въпросният вече го беше изгубил или тук, или когато направи номера с пероните на гара „Сьодер“ преди около половин час. И въпреки това не можеше да се отърве от чувството, че го наблюдават.