Името на розата
Шрифт:
Уилям замълча, беше смутен. Абатът имаше право. Още в началото на този разказ споменах, че моят учител обичаше да смайва хората с бързите си изводи, затова беше логично да се чувства засегнат, когато го обвиняваха — при това не съвсем неоснователно — в мудност.
— Така е — съгласи се той, — аз не оправдах вашите очаквания, но ще ви обясня защо. Тези престъпления не са плод на никаква свада или на отмъщение между монаси, а се обуславят от факти, които на свой ред се коренят в далечното минало на манастира…
Абатът го изгледа с безпокойство.
— Какво искате да кажете? И аз разбирам, че ключът за тяхното разгадаване не е злощастната случка с ключаря, която се преплете с друга. Но аз се надявах, че… че вие сте разгадали другия ключ, другия, който може би и аз знам, но за който не мога да говоря; очаквах вие да ми го кажете…
— Ваше преподобие вероятно има предвид нещо, което е узнал при изповед… — Абатът отвърна очи
Абатът поруменя.
— Не смятам, че е уместно да говорим за подобни неща пред този послушник. Пък и според мен, след като вече се срещнахме, нямате нужда от писар. Излез, момче — рече ми той повелително.
Излязох най-смирено. Но нали си бях любопитен, долепих се до вратата, която само притворих, та да мога да слушам какво говорят. Уилям продължи:
— Значи всички тия нечестиви връзки — ако наистина са съществували — нямат кой знае какво влияние върху станалите трагични събития. Ключът за тяхното разгадаване е друг и аз мислех, че и вие сте стигнали до същия извод. Всичко е свързано с открадването и притежанието на една книга, която е била скрита във „finis Africae“ и която сега отново е върната там благодарение на Малахий; но това не помогна — надявам се, че сте се убедили и вие — да се сложи край на поредицата от престъпления.
Настана продължително мълчание; по едно време абатът заговори с вълнение, с пресеклив глас, като човек, изненадан от някакво неочаквано разкритие:
— Не може да бъде… Вие… Откъде знаете за „finis Africae“? Нима сте нарушили моята забрана и сте проникнали в библиотеката?
Уилям трябваше да каже истината, но кажеше ли я, абатът щеше да се разгневи прекомерно. А той явно нямаше намерение да лъже. Затова реши да отвърне на въпроса с въпрос:
— Ваше Преподобие, та нали сам вие на първата ни среща казахте, че за човек като мен, описал така подробно Брунело, без изобщо да го е виждал, няма да е никак трудно да разсъждава за места, до които няма да има достъп?
— Така е — отвърна Абон. — Но как сте стигнали до тези ваши изводи?
— Ако седна да ви обяснявам, ще ми е нужно много време. Извършена е поредица от престъпления, за да се попречи на мнозина да открият нещо, което някой не иска да бъде разкрито. Всички, които са знаели нещо за тайните на библиотеката — кой по право, кой с измама, — са мъртви. Остава един-единствен човек и това сте вие.
— Нима намеквате… нима искате да намекнете… — абатът говореше като човек, чиито вратни жили аха ще се пръснат.
— Не ме разбирайте погрешно — отвърна Уилям, който по всяка вероятност бе направил опит и да подметне нещо, — искам да кажа, че има още някой, който знае и не желае никой друг да знае. Вие сте последният, който знае, бихте могли да станете следващата жертва. Затова би трябвало да ми кажете какво ви е известно за тази забранена книга и най-вече — кой друг в манастира може да знае за библиотеката толкова, колкото знаете вие, че и повече от вас.
— Тук е студено — рече абатът. — Хайде да излезем.
Побързах да се отдалеча от вратата и ги причаках до стълбата, която водеше към долния етаж. Абатът ме видя, усмихна ми се и рече:
— През последните дни този млад монах трябва да се е наслушал на какви ли не всяващи смут неща! Горе главата, момче, не се поддавай на безпокойство! Мисля, че престъпните замисли тук са много по-малко от тия, дето се привиждат на някои…
Вдигна ръка така, че слънчевата светлина да огрее прекрасния пръстен, символ на неговата власт, който носеше на безименния си пръст. Пръстенът заискря с целия блясък на своите камъни.
— Позна го, нали? — запита ме той. — Символът на моята власт, но и на моето бреме. Това не е украшение, а блестящ символ на словото Божие, на което съм пазител. — И погали с пръсти камъка или поточно сияйните разноцветни камъни, от които бе изработен този блестящ шедьовър, плод на изкусната ръка на човека и на природата. — Ето аметиста — продължи той, — символ на смирението, който ни напомня наивността и нежността на свети Матей; ето халцедона, белег на милосърдието, символ на състраданието на Йосиф и на свети Яков Големия; ето ясписа, знак на вярата, свързан със свети Петър; а това е сардоникс, символ на мъченичеството, и ни напомня за свети Вартоломей; ето сапфира, надежда и съзерцание, камък на свети Андрей и на свети Павел; а това е берил — символ на здравото учение, на наука и далновидност, добродетели, присъщи на свети Тома 270 … Колко прекрасен е езикът на скъпоценните камъни — продължи той, погълнат от своето мистично видение, — който ювелирите, поддръжници на традицията, са пренесли от нагръдника на Аарон 271
270
Матей, Яков Големи, Петър, Вартоломей, Андрей, Павел, Тома — ученици апостоли на Иисус Христос. Йосиф — старецът, за когото била сгодена Дева Мария.
271
Аарон — първият свещеник на евреите, брат на вожда на народа Мойсей според старозаветната книга на Библията Изход.
272
Сион — хълм в Ерусалим, на който бил построен храмът на Йехова, бога на евреите. Храмовата постройка била заобиколена с дворове за народа, обградени със стени.
Уилям понечи да отвори уста, но абатът вдигна повелително ръка да не се обажда и продължи:
— Спомням си една молитва, в която всеки скъпоценен камък бе описан и римуван в чест на Дева Мария. Нейният годежен пръстен бе описан като символична поема, излъчваща върховните истини, изразени чрез ясния език на украсяващите го камъни. Яспис за вярата, халцедон за истината, изумруд за непорочността, сардоникс за спокойния живот на Девата, рубин за кървящото сърце по Голгота, хризолит, чиито многобройни отблясъци напомнят чудното разнообразие на чудесата на Мария, хиацинт за състраданието, аметист, с неговата смесица от розово и небесносиньо, за обичта Божия… Но в кухината на пръстена бяха инкрустирани други не по-малко красноречиви вещества като кристала, който ни препраща към непорочността на душата и на плътта, като лигурия, който прилича на кехлибара, символ на въздържанието, и магнитния камък, който привлича желязото, така както Дева Мария се докосва до струните на каещите се сърца с лъка на своята доброта. Вещества, които, както виждате, украсяват, макар и много по-скромно, и моя пръстен.
Въртеше пръстена и с блясъка му заслепяваше очите ми, сякаш искаше да ме замае.
— Вълшебен език, нали? За други отци камъните означават други неща, според папа Инокентий III рубинът е носител на спокойствието и търпението, а гранатът — на милосърдието. Според свети Брюнон аквамаринът е синтез на богословската наука и достойнствата на нейните най-чисти отблясъци. Тюркоазът означава радост, сардониксът напомня за серафимите, топазът — за херувимите, ясписът означава престолите, хризолитът — господствата, сапфирът — силите, ониксът — властите, берилът — началата, рубинът — архангелите, а изумрудът — ангелите 273 . Езикът на скъпоценните камъни е многообразен, всеки един от тях изразява повече от една истина, според прочита, който избираме, според контекста, в който са поставени. А кой решава каква трябва да бъде степента на тълкуване и какъв е правилният контекст? Ти знаещ това, момче, учили са те — решава авторитетът, тълкувателят, който е най-сигурен от всички, който е овластен с най-голям престиж и следователно е и най-свят. Как иначе ще тълкуваме многобройните знаци, които светът предлага на нашите очи на грешници, как иначе да избегнем грешките, в които ни тласка демонът? Обърни внимание: показателно е до каква степен дяволът ненавижда езика на скъпоценните камъни, свидетелка за което е и света Хилдегард. Нечестивият звяр вижда в този език послание, което сияе от мъдрост с различно значение или от различни степени, и той желае да го помете, защото той, врагът, долавя в блясъка на камъните отблясъка на вълшебствата, които е притежавал, преди да падне, и разбира, че тези сияйни отблясъци са плод на огъня, който го измъчва. — Поднесе пръстена, за да го целуна, и аз коленичих. Той ме погали по главата, — И така, момче, забрави всичко грешно, което си чул през последните дни. Ти си постъпил в най-големия и най-благороден от всички ордени, аз съм абат от този орден, ти си мой подвластен. Затова чуй моята заповед: забрави и нека устните ти останат завинаги запечатани. Закълни се.
273
Серафими, херувими, престоли, господства, сили, власти, начала, архангели и ангели — според апостол Павел (Послание до Колосяни, гл. 1, ст. 16) са деветте ангелски степени.