Измамата
Шрифт:
Десетина репортери висяха пред входа на хотела и тя ги видя отдалеч.
— Пресата е тук — каза тя. — Можем да минем през задния вход, ако искате да ги избегнем…
Томас изглеждаше, сякаш мисли да каже нещо, но Блек беше по-бърз.
— Не, не, ще минем през главния вход. Вярвам, че сме в сигурни ръце, госпожице Нормен.
— През главния вход — каза тя по микрофона на китката си и получи обратно кратко „разбрано“ от втората кола.
Спряха до бордюра и тя даде няколко секунди на двамата в задната кола да спрат и да заемат позиция, преди да отвори вратата.
Намясто
Мршич от втората кола вече се беше разположил на стълбите. Той се огледа, след което и кимна. Тя отвори вратата на Блек и се почна със светкавиците от фотоапаратите. Но нямаше голямо бутане, само по няколко задължителни снимки и тя предположи, че повечето от фотографите бяха дошли, за да фотографират гости за сватбата, а не нейния вип.
Тя вървеше първа, с двамата мъже на около метър назад.
След десет секунди щяха да са вътре, но Блек изведнъж забеляза телевизионната камера.
— Мис Йохансон — каза той малко по-високо от необходимото и поздрави репортерката.
— Разбира се, че имам време — Ребека го чу да казва. Бързо се прегрупира и застана малко встрани зад гърба на Блек. Томас от своя страна продължи към входа и тя видя как Мршич му отвори вратата.
Двама души, облечени с нещо, което приличаше на бели гащеризони, внезапно се появиха в края на тълпата съвсем близо до фасадата и тя забеляза как почнаха да ровят в чанта, която носеха със себе си. Вероятно майстори, но по някаква причина присъствието им и се струваше малко притеснително.
Тя вдигна ръката с микрофона към устата си и зачака.
Русата телевизионна репортерка, която смътно разпозна от икономическите редакциони по една от телевизиите, явно каза нещо забавно, защото Блек се засмя високо. Онези с гащеризоните, мъж и жена, и двамата на по двайсет и нещо, продължаваха да ровят в чантата. Ребека завъртя глава, за да повика Мршич при себе си, но на вратата нямаше никого. Явно беше продължил към фоайето заедно с Томас и не беше забелязал, че са спрели…
— Разбирате ли, мис Йохансон, PayTag съществува по една-единствена проста причина — чу тя Блек да казва. — Защото искаме да променим нещата. Искаме да помогнем на клиентите си както тук, в Швеция, така и по целия свят да могат да съхраняват ценната си информация по стопроцентово безопасен начин. Да вземат цялостни мерки срещу рисковете, които съществуват при управлението на информация.
Гимнастиката на двамата с гащеризоните ставаше все по-рязка, по-развълнувана. Мршич още го нямаше никакъв. Тя натисна бутона на предавателя. Дясната и ръка изведнъж беше започнала да трепери.
— Шелгрен, двама души с бели гащеризони до фасадата на къщата, които ровят нещо, виждаш ли ги?
— Виждам ги, тръгвам!
Тя видя с периферното си зрение как вратата на колата се отваря. Шелгрен тръгна по тротоара към гащеризоните, когато те се обърнаха.
Естествено, трябваше да се разкара от града.
Да замине някъде адски далеч,
Всеки момент Учителя, или както там се наричаше, щеше да се върне в апартамента и да открие, че някой е направил змийски миш-маш от един от любимците му, задигнал е револвера му и освен това е използвал всичкия серум в хладилника.
Вярно, най-вероятно не беше оставил отпечатъци и се надяваше, че кръвта е останала само по чорапа, така че ченгетата поне нямаше да имат улики срещу него. Но все тая, той вече знаеше, че Учителя никога не би замесил ченгетата. Вместо това щеше сам да издири най-близкия заподозрян с ударение на най-близкия… И тогава съседската визита нямаше да бъде за чаша захар.
Но имаше две причини, поради които не можеше да замине. За начало ченгетата бяха взели паспорта му и му бяха наложили забрана за пътуване. Това само по себе си не беше проблем, все пак можеше да се движи свободно из всички шенгенски държави. Освен това винаги можеше да се намери фалшив паспорт за хората с пари. Мисълта да бъде обявен за международно издирване обаче не го блазнеше особено…
Причина номер две тежеше значително повече. Той чисто и просто беше в твърде лоша форма, за да пътува. Змийската отрова в комбинация със серумния коктейл, който си беше инжектирал, го бяха състарили с кажи-речи шейсет години и дори само кратко преместване от леглото до дивана го изтощаваше напълно.
Така че нямаше друг избор, освен да продължи да се скатава в апартамента като fucking Ане Франк.
Внезапно шумолене откъм входната врата го накара да подскочи. Металическо стържене, като че някой се опитваше да вдигне капака на пощата.
Той се размърда от дивана, закрета бавно към антрето.
Нямаше закъде да бърза. Беше се погрижил за пощенската кутия, след като куките потрошиха вратата.
Беше сложил няколко винта, така че капакът се отваряше само на два милиметра.
Твърде малко, за да може вътре да се хвърли нещо запалимо, или във всеки случай така мислеше.
Беше обезопасена и срещу змии…
Поне така му се струваше.
Той видя само ъгълчето на писмото да се подава през отвора и след няколко секунди колебание го издърпа внимателно. Плик с прозорче и с правителствен печат.
Отвори го с показалец, докато с мъка се връщаше към дивана.
Призовка за разпит
С настоящото Хенрик Петершон се призовава на разпит по дело К-345456-12…
Смачка листа и го захвърли към стената. Майната им, ако ченгетата искаха да си приказват, тогава да дойдат и да го вземат.
Той се отпусна надолу в дивана, взе дистанционното и бавно запревключва каналите, докато намери новинарска емисия.
Ерик аф Седершьолд, бивш комуникационен стратег на Модератите, а сега новоназначен говорител на кралския двор: „Как гледате на рекордно ниското ниво на популярност на кралското семейство? Това не хвърля ли известна сянка върху приготовленията за сватбата… “