Измамата
Шрифт:
— Той беше зает с полицията…
— Да, разбирам. Законът за оръжията в Швеция е строг, щях с радост да му обясня, ако ме беше попитал. Но той така и не ми каза, че е въоръжен…
— Да, това беше малко неразумно. Томас е много лоялен. Иска само доброто за мен и за компанията.
Тя кимна в отговор.
Блек се поизправи и кръстоса крака.
— Но той така и не стреля, това трябва да му се отчете, нали?
— Така е — отвърна тя кратко. — Аз стрелях.
— Това ще означава ли проблеми за теб, за нас?
— Все
Последното беше лъжа.
Тя щеше да мине през малък ад, докато обясни действията си, вече го знаеше. Лиценз или не, човек не можеше да открие пряк огън току-така, още повече в центъра на града. Предпоставките за възпроизвеждане на предупредителен изстрел бяха същите като тези за стрелба на месо. Непосредствено надвиснала сериозна опасност за здравето и живота.
И такава наистина имаше.
Мъжът с якето беше вдигнал оръжие точно когато Томас извика и естествено, беше съсредоточен върху Блек.
И въпреки това тя беше изстреляла само предупредителен изстрел…
Всичко се беше случило съвсем инстинктивно и сега впоследствие и беше трудно да обясни защо беше действала така.
За да извлека най-доброто от една катастрофална ситуация, убеждаваше се тя.
Във всичко това имаше нещо нередно. Томас беше блокиран без шанс да действа. Оръжието, нападателят, това беше пример за самозащита почти като по учебник.
Бяха изпълнени всички предпоставки за откриване на пряк огън. Но в блъсканицата беше невъзможно да стреля към нападателя, без да рискува да уцели невинни хора.
Така беше, разбира се.
Тя погледна надолу и хвана коленете си, за да накара ръцете си да застанат неподвижно.
Изведнъж забеляза, че Блек продължаваше да я гледа. Изучаваше лицето и внимателно по начин, който не и се поправи, а след това сниши поглед към треперещите и ръце.
— Адреналин — каза тя. — Скоро ще отмине…
За миг имаше чувството, че той вижда право през нея.
— Две минути до приземяване — чу се глас от говорителите.
— И така… — каза тя и се усмихна бързо на Блек.
Но той не отвърна със същото.
Съзнанието му блуждаеше между будно състояние и несвяст.
На няколко пъти чуваше гласове, разговори, които се провеждаха някъде над него.
— В много лошо състояние е…
— Колко е приел?
— Тройна доза, не смея да му дам повече от това…
— Говори ли с Източника?
— Ммм…
— И?
— Той каза, че трябва да го свестим. Че няма други алтернативи…
— Окей… И какво правим сега?
— Чакаме…
— Знаем ли нещо повече за мястото?
Шумолене на хартия някъде вляво от него.
Беше
В стаята имаше още двама души, мъж и жена. Самият той лежеше на някаква койка или маса на няколко метра от тях.
Слабото стягане в свивката на десния лакът вероятно идваше от игла за инфузия, но с изключение на това тялото му се чувстваше изненадващо добре.
Вътре в стаята миришеше странно — на етер и нещо сладникаво, подобно на мускус, което не можеше да идентифицира.
— Като начало е много голямо, много по-голямо, отколкото си мислехме. Виж това!
Отново женският глас, после още шумолене на хартия, за което HP предположи, че идваше от чертеж.
— Ммм, а тия червени знаци, това…? — мъжкият глас му звучеше познато, но той не можеше да определи откъде.
— Червените са пазачи, сините означават камери, жълтите — различни видове аларми…
— Окей… И всичко това идва от Източника?
— Yes.
— Можеш ли да разчиташ на него?
— Никога не ми е давал причина да се съмнявам в него. Всичко, което ни е предоставял досега, е било ето процента вярно, ето, виж го бедния…
Минаха няколко секунди, докато HP осъзнае, че жената имаше предвид него.
— Продължавам да се колебая. И за него, и за цялата работа.
Отново мъжкият глас, малко мрънкащ, по начин, който звучеше ужасно познато. Той се пребори с изкушението да отвори очи и да завърти глава.
Изведнъж забеляза, че пиукащият сигнал се е учестил.
Мамка му, трябваше да се кротне.
Дълбоки вдишвания, леко и спокоооойно…
Искаше да чуе още, да опита да разбере какво, по дяволите, се случваше.
— Общо шест етажа — продължи жената. — Трийсет метра надолу в планината, всеки етаж е като главина с пет коридора, спици, всеки по петдесет метра дълъг. Пет пъти по петдесет нрави двеста и петдесет по шест етажа…
— Километър и половина. Адски голямо пространство…
— Освен това всеки тунел е десет метра широк, което означава, че могат да сложат по няколко реда със сървърни шкафове в тях. Да кажем, по две пътеки за обслужващия персонал, а един шкаф е колко, към метър широк? Това прави…
— Поне пет километра, може би повече. Половин миля 49 сървъри — шит, бая капацитет!
Мъжкият глас звучеше развълнуван.
— Достатъчно, за да покрие…
49
Една шведска миля се равнява на десет километра. — Б.пр.