Кинг и Максуел
Шрифт:
– И да внимаваме както с федералните, така и с президента – каза тя. – Безкрайно трудни задачи.
– Къде остана самоувереният дух, който аз познавам и обичам? – подкачи я той.
– Или в мотела, където ни взривиха, или в гората, където без малко не ни застреляха.
– Ти си тази, която ни забърка във всичко това – сви рамене Шон. – Тъй че не се оплаквай.
– Не се оплаквам. Просто се питам докога ще ни работи късметът...
53.
Мишел
Шон беше зад волана на колата, която взеха назаем от един приятел. Прекараха нощта в един мотел, където платиха в брой.
– Някакъв резултат? – попита той.
– Едгар отново свърши работа. Номерата на колата на Уинго са свалени от конфискуван преди месец автомобил, прибран на полицейски паркинг.
– Откраднал ги е, значи – промърмори Шон. – За да ги сложи на кола, която най-вероятно е взел под наем. Използва фалшива самоличност и не иска да го разкрият.
– Точно така – кимна тя. – Може би разполага само с един комплект фалшиви документи и една кредитна карта. Анулират ли я, остава без средства.
– А другата кола?
– Регистрирана е на фирмата "Виста Трейдинг" със седалище във Вашингтон. Офисът им се намира в близост до Ел Стрийт, на северозапад от тук.
– Знаем ли нещо за тази "Виста Трейдинг"?
– Консултантски услуги в областта на военните доставки. Работят в много страни, но явно са фокусирани върху Близкия изток.
– Толкова фокусирани, че да откраднат един милиард евро?
– Може би.
– Някаква връзка с "Херон Еър Сървис"?
– Не се споменава за такава.
– Проучи ли по-задълбочено "Херон"?
– Частна компания за чартърни полети. Притежава десет самолета, осъществяващи презокеански полети.
– Човекът зад волана?
– Няма негови снимки в мрежата. Президент на "Виста" е някой си Алън Грант. Биографията му е публикувана в сайта. Семеен, наближаващ четирийсет. Бивш военен с магистратура по бизнес администрация от "Уортън". Ето и снимката му – поднесе му телефона си Мишел. – Хубав мъж.
Шон бегло погледна дисплея.
– Но няма снимка на онзи, когото видяхме? – подхвърли той.
– Не и в сайта на "Виста" – каза тя. – А пък "Херон" изобщо няма сайт, което ми се струва странно.
– Ако е забъркан по някакъв начин, снимката му скоро ще се появи навсякъде.
– Как ще стигнем до "Виста"?
– Няма да е лесно, тъй като някои от тях може би вече познават физиономиите ни. По тази причина отпада обичайният план да се свържем директно.
– Можем да ги поставим под наблюдение и да видим какво ще излезе.
– Или пък да се поразровим около тоя Грант. Минало, бизнес контакти, с какво се е занимавал преди. Ти спомена, че е бивш военен, нали?
Тя
– В биографията му не пише къде и кога е служил.
– Пентагонът поддържа безупречен архив. Ще се опитам да надникна, но много дискретно.
– И тъй, защо са били отмъкнали тези пари?
– Един милиард евро сами по себе си са достатъчен мотив, не мислиш ли?
– А какво ще кажеш за блогъра, хвърлил бомбата, че те са били предназначени за финансиране на мюсюлмански бунтовници?
– Мога да те уверя, че това само усложнява нещата.
– Загрижеността на Белия дом сочи, че не става въпрос само за кражбата на парите, Шон.
– Може би трябва да поразровим около този блогър. Как му беше името?
– Джордж Карлтън, адресна регистрация в Рестън. Но ти вече спомена, че най-вероятно се е покрил.
– Значи ще трябва да се разровим по-надълбоко. Длъжни сме да открием източника му, а най-бързият начин за това е да открием самия Карлтън.
– Искаш ли да накарам Едгар да проучи Грант и "Виста"?
– А ти мислиш ли, че ще пожелае? Последния път си имаше сериозни неприятности.
– Мисля, че ще се навие, стига да го помолим и двамата – погледна го Мишел.
– Защо и двамата?
– Той прилича на теб, Шон.
– Глупости! С този двуметров ръст прилича единствено на център-нападател от Националната баскетболна лига.
– Знаеш какво имам предвид.
– Ще бъда много изненадан, ако Бънтинг ни допусне до него след всичко, което се случи.
– Все пак ние спасихме живота на Едгар – каза тя. – А той е много специален и почтен човек. Никога няма да забрави какво сме направили за него.
– Добре – въздъхна Шон и погледна през страничното стъкло. – Обади му се и поискай среща. Може би ще успеем да го направим дискретно, но той трябва да е убеден, че не бива да оставя следи. Хич не ми се ще Бънтинг отново да ме стисне за гърлото.
– Все пак зад нас стои самият президент, Шон – отвърна тя. – А той е много по-важен от Министерството на отбраната и Питър Бънтинг, нали?
– Имаш право – усмихна се Шон.
– В такъв случай потегляй и внимавай да не ни проследят.
Той включи на скорост, а Мишел започна да набира Едгар.
Два часа по-късно седяха срещу Едгар Рой. Намираха се в едно кафене на открито, което беше на много километри от мястото, където той се трудеше в полза на американското правителство.
– Съжаляваме за това, което се случи преди известно време, Едгар – каза Мишел.
– Господин Бънтинг беше много ядосан – отвърна, без да я поглежда, Едгар. – А аз не обичам да ми крещят.
– Аз също – обади се Шон. – Благодарим ти за проверката на онези номера. Надявам се, че господин Бънтинг не е разбрал за нея...