Кинг и Максуел

Балдачи Дейвид

– Не искам да провалям кариерата на Маккини или на Литълфийлд. Те могат да ни бъдат полезни. Президентът очаква на даден етап да решим нещата, засягащи Тайлър, но засега имаме известно пространство за протакане.

– Къде ще отидем най-напред?

– В Пентагона. Там ще се срещнем с началника на снабдяването, който отговаря за финансирането на афганистанската програма, а също така и с полковник Леон Саут, който е пряк командир на Сам Уинго.

– Ами да вървим тогава.

***

Час

по-късно вече крачеха по един дълъг коридор в огромната сграда. Всички коридори в Пентагона бяха дълги и пресичащи се в сложен лабиринт. Стигнаха до някакъв кабинет и бяха поканени да влязат в заседателната зала до него. Там ги очакваха двама мъже – единият униформен, а другият цивилен.

– Господин Кинг, госпожице Максуел – протегна ръка цивилният. – Добре дошли в Пентагона. Аз съм заместник-министър Дан Маршал и отговарям за материалното снабдяване, логистиката и технологиите. През моите ръце минава голяма част от парите на данъкоплатците, които харчим тук.

Мишел и Кинг се ръкуваха с него.

Униформеният не стана да ги посрещне, а просто кимна и каза:

– Полковник Леон Саут. Доколкото ми е известно, вие сте тук с благословията на президента.

– Точно така – отвърна Шон, след като се настаниха около масата.

– Не мога да разбера какво общо имат частни детективи с една строго секретна мисия – добави Саут. – Бихте ли ми обяснили?

– Излишно е да обсъждаме този въпрос, Леон – изгледа го предупредително Маршал. – Тези хора са оторизирани от главнокомандващия.

– Мога да отговоря – подхвърли с добронамерен тон Шон. – Натъкнахме се на тази сага абсолютно случайно, но след поредица от непредвидени събития се сближихме с един от главните участници в нея. Президентът прецени, че това е добре, и ето ни тук.

Саут кимна, но чертите му останаха непроницаеми.

– И какво искате от нас? – попита той.

– Може би малко повече информация за мисията – отвърна Шон. – И личното ви мнение за Сам Уинго.

– Уинго е предател! – провикна се Саут.

– Все още не знаем дали е така, Леон – вдигна ръка Маршал. – Всъщност не знаем и доста други неща.

– Напротив, знаем достатъчно! Един милиард евро изчезнаха заедно с този човек!

– Но той все пак се е свързал с теб – отбеляза Маршал. – И категорично е декларирал своята невинност.

– Естествено, как иначе ще ни заблуди? – изръмжа Саут.

– Кога се свърза с вас? – намеси се Шон.

– Малко след провала на мисията.

– Какви обяснения ви даде? – попита Мишел.

– Че на уговореното място го чакали непознати. Представили се за агенти на ЦРУ и се легитимирали.

– А вие свързахте ли се с Лангли? – попита Шон.

– Не съм – враждебно го изгледа Саут. – Приех думите му на доверие.

– А как

реагира Лангли, след като в крайна сметка се обърнахте към тях?

– Че нямат никаква представа за какво говоря. Нямали никакви агенти в района.

– Колко пъти ви потърси Уинго? – смени темата Шон.

– Два. С основната цел да се оплаква и да твърди, че е невинен. Искаше да знае и кой го е натопил.

– Но вие очевидно не сте му повярвали, нали? – подхвърли Мишел.

– Не.

– Познавахте ли го преди тази мисия?

– Само от репутацията му, която беше доста солидна. Иначе едва ли биха го избрали.

– Но въпреки това смятате, че е виновен?

– Да – отсече полковникът. – Парите изчезват, а заедно с тях се изпарява и той. За мен тези доказателства са напълно достатъчни.

– Да приемем за момент, че ви е казал истината – предложи Шон. – Кой би имал полза да го дискредитира?

– Всеки, който иска да прибере един милиард евро – намеси се Маршал. – Аз бях категоричен, че за тази мисия е нужен екип от минимум трима души, но никой не ми обърна внимание. След това обаче се оказа, че съм бил прав. Подобна задача не е по силите на един човек, дори и с качествата на Сам Уинго.

– А вие познавахте ли го отпреди? – погледна го Шон.

– По репутацията му, също като Леон.

– Но не мислите, че е виновен, така ли? – попита Мишел.

– Все още не съм стигнал до заключение. Наясно съм, че е преминал през стриктни проверки и е използвал цяла година за предварителна подготовка с друг агент, който трябвало да поеме задълженията в личния му живот.

– Това трябва да е Джийн Шепърд – кимна Мишел. – Така наречената "втора съпруга".

– Да.

– Която също е изчезнала – добави Шон.

– Точно така – кимна Саут. – Може би сега са някъде на Ривиерата, където се наслаждават на плодовете от своята кражба.

– Мислите, че са действали в екип?

– Защо не? Имали са цяла година, за да планират нещата. А един милиард евро със сигурност ще ги оправят за цял живот.

– Ако не беше едно обстоятелство, може би щях да се съглася с вас.

– Какво обстоятелство?

– Тайлър Уинго.

– Ние сме убедени, че този човек никога не би зарязал собствения си син – добави Мишел. – Двамата са били изключително близки.

– Може би е планирал по-късно да прибере и него – сви рамене Саут.

– Но това би превърнало сина му в съучастник, макар и постфактум – отбеляза Мишел. – Как виждате едно шестнайсетгодишно момче да се крие като престъпник?

– Толкова много пари карат хората да вършат странни неща.

– Според някои източници в интернет с тези пари е трябвало да бъде купено оръжие за нелегална мюсюлманска фракция – каза Шон. – Вярно ли е?