Кинг и Максуел
Шрифт:
– Което означава, че всички бъдещи операции ще бъдат ръководени от Лангли? – любопитно го изгледа Шон.
– Вероятно.
– Тоест те са имали мотив да ви издънят?
– Силно се съмнявам – поклати глава Маршал. – Докато бъркотията не бъде разчистена, всички ще бъдем замеряни с яйца. Но ако наистина са го направили и това се разчуе, ЦРУ ще бъде обезглавено за години напред. Не, не вярвам, че могат да прибегнат до подобна глупост.
– Какво предприехте за задържането на Уинго? – попита
– Всичко, за което можете да се сетите – отвърна Саут.
– Изхождайки от предположението, че е вълк единак?
– Да.
– Това доказва нашето предположение, че е невинен – обяви Шон.
– По какъв начин?
– На практика в тази операция са ангажирани много малко хора. Няколко от тях се опитаха да убият мен и партньорката ми, но нито един не беше Сам Уинго.
– С парите, които е отмъкнал, той може да наеме когото си пожелае, за да му свърши мръсната работа – изтъкна Саут.
– Имам малко по-различни предчувствия – поклати глава Шон.
– Е, това вече е друга работа! – иронично подхвърли Саут.
– Очаквате ли да откриете Сам Уинго? – попита Маршал.
– Ще направим всичко възможно. Още повече че имаме чудесен стимул.
– Защото президентът разчита на вас? – изгледа го Маршал.
– Не. За да оцелеем.
56.
Шон седеше в колата и наблюдаваше сградата. Слушалката в ухото му тихо пропука.
– "Виста Трейдинг" се намира на шестия етаж – докладва Мишел, заела позиция в едно кафене на открито.
– Разбрано.
– Едгар за пореден път ни предостави бърза информация.
– Която обаче не ни е от кой знае каква полза – каза Шон. – "Виста" развива напълно законен бизнес, а Алън Грант произхожда от добро семейство. Баща му е служил в армията, а по-късно е заемал високи постове в държавната администрация. Биографията на младия Грант също е безупречна. И той е служил в армията, а сега е преуспяващ бизнесмен. Няма дори глоби за забранено паркиране.
– Вярно, че е чист – съгласи се Мишел. – Дори прекалено чист за вкуса ми.
– Не можеш да осъдиш човек, че спазва прекалено стриктно законите.
– Така е, но Сам Уинго проявява подчертан интерес към един от неговите служители. За това трябва да си има причини.
– Не знаем на какво се дължи този интерес. Няма да е зле да попитаме Уинго директно.
– Изпрати ли съобщение на Тайлър?
– Цели две. Но все още нямам отговор.
– Може би някой следи новия му Джимейл акаунт.
– Използвах неговия код. Само го попитах дали е добре. Длъжни сме да поддържаме връзка с него.
– Сигурно баща му не разрешава да ти отговори. Може би все още не ни вярва.
– На негово място и аз
– Е, какво ще правим с "Виста"? _ попита Мишел.
– Ще чакаме.
Търпението им беше възнаградено четири часа по-късно, малко след като Мишел си поръча четвърта чаша кафе, която остана недокосната.
– Алън Грант и нашият човек на три часа от теб – прозвуча в слушалката гласът на Шон.
Мишел извърна глава в указаната посока. Дългата коса беше прибрана на опашка и пъхната под шапка с козирка. Големи слънчеви очила покриваха половината лице.
– Видях ги – докладва тя.
Грант и колегата му приличаха на млади преуспяващи бизнесмени, срещнали се случайно на улицата. Мишел не можеше да чуе какво си говорят, но нямаше желание да напусне наблюдателния си пункт и да се приближи към тях. Даваше си сметка, че евентуалното засичане ще сложи край на единствения им шанс да дадат тласък на разследването.
– План? – прошепна тя.
– Ако се разделят, аз поемам Грант, а ти другия. Последвай ги, в случай че влязат заедно в сградата. А също и ако нашият човек влезе сам.
– А ако ме разкрият?
– Едва ли. Дегизирана си доста добре, а и наоколо има много хора. Просто трябва да рискуваме.
– А ти?
– Ако единият или и двамата тръгнат с кола, аз ще следя Грант, а ти другия. Нали си паркирала наблизо?
– Зад ъгъла. Но ще ми липсва лендкрузърът.
– Достатъчно е да хвърлиш малко боклук в тази кола, за да прогониш това чувство.
– Много смешно, няма що! Продължавай да се правиш на клоун.
– Всеки трябва да разполага с шанс за друга кариера.
– Наистина ли очакваш да постигнем нещо?
– След като Уинго проявява интерес към тези хора, значи си струва да ги проследим.
– Насочват се към сградата.
– Желая ти късмет.
– Благодаря.
Мишел напусна кафенето, прекоси улицата и се присъедини към групичката, която влезе в офис сградата след Грант и другия мъж.
Тя успя да се пъхне в кабината заедно с тях и още десетина души. Долови част от думите, които двамата си размениха, но не се заслуша, защото не вярваше да споделят нещо важно пред толкова хора.
Слязоха на шестия етаж, точно според очакванията , заедно с още четирима души и Мишел реши да рискува. Последва ги по коридора към офисите на "Виста Трейдинг", а когато те спряха пред вратата, побърза да ги подмине. Вратата беше двойна и солидна. Вероятно Грант наистина беше преуспяващ бизнесмен, за да си позволи офис в тази луксозна сграда, където наемът сигурно беше сред най-скъпите във Вашингтон.
Зави зад ъгъла, обърна се и тръгна обратно.
След което получи най-големия шок в живота си.