Кинг и Максуел

Балдачи Дейвид

Успя да се обърне с гръб, преди мъжът насреща да я разпознае.

– Току-що видях един човек да влиза в офиса на "Виста" – докладва в микрофончето тя.

– Кого видя? – долетя гласът на Шон.

– Няма да повярваш!

– В това разследване май съм готов да повярвам на всичко. Е, кой беше той?

– Онзи, с когото разговаряхме днес в Пентагона.

– Полковник Леон Саут?

– Не, другият. Заместник-министър Дан Маршал, отговарящ за снабдяването, логистиката и технологиите.

Същият, който успя да изгуби един милиард евро от парите на данъкоплатците.

– Мамка му, не може да бъде!

– И аз си казах същото.

– Каква е връзката му с "Виста"?

– Може би е тук по случайност – подхвърли Мишел.

– Твърде голяма случайност! – кимна Шон. – Но това означава, че трябва да се разровим още по-надълбоко.

– Поръчай на Едгар.

– Той вече провери Грант. Изненадан съм, че не е забелязал някаква връзка с Дан Маршал.

– Дори гениите правят пропуски.

– Може би и той страда от загуба на мозъчни клетки.

– Не се безпокой за него. В това отношение запасите му са неизчерпаеми.

57.

Мишел се свърза с Едгар и му обясни от какво се нуждаят. Той обеща да звънне в момента, в който има някакви резултати. После двамата с Шон се качиха в колата му и се насочиха към Рестън, Вирджиния, за да се срещнат с блогъра Джордж Карлтън.

Човекът ги чакаше пред къщата си, предупреден предварително от Шон. Докато ги въвеждаше вътре, поясни, че офисът му също е тук.

– Изненадан съм, че след статията ви не виждам репортерски коли пред къщата – подхвърли Шон.

Карлтън беше нисък и широкоплещест, на около петдесет години. Имаше тънки мустачки и старателно подстригана брадичка. Гледаше ги странно, но побърза до обясни:

– Дясната ми леща е издраскана. Отдавна се каня да отида на очен лекар, ама...

Офисът му беше малка, отрупана с книги, списания, вестникарски изрезки и дискове стаичка, в която се влизаше направо от входното антре. Върху бюрото имаше голям компютър, а под него тихо бръмчеше сървър.

Седнаха. Карлтън потърка мустачките си и замислено ги погледна.

– Не бих позволил на медиите да припарят тук. Ние, блогърите, не ги понасяме – поясни той.

– Професионален антагонизъм? – подхвърли Мишел, седнала на ръба на стола, върху който имаше голяма купчина списания.

– Това са два свята, които нямат нищо общо помежду си. Аз търся истината, докато те – забавлението, рейтингите и печалбата.

– Ние сме изцяло на страната на истината – обяви Шон.

– По телефона споменахте, че имате някаква информация за мен? – погледна го Карлтън.

– За размяна – кимна Шон.

– Не се занимавам с търговия на информация – намръщи се Карлтън. –

Нито нацяло, нито на парче. Освен това нямам намерение да плащам за такава.

– Ние пък сме в бизнеса с разкриване на истината – обади се Мишел. – Нуждаем се от вашата помощ, за да стигнем до нея.

– Всъщност кои сте вие?

Шон му показа картата си.

– Частни детективи? – изсумтя Карлтън. – За кого работите?

– Това е поверително – отвърна Шон. – Но определено имаме какво да ви кажем, в случай че ни предложите нещо интересно...

– Например?

– Например допълнителни подробности в подкрепа на материала ви за изчезналите един милиард евро.

– Явно не сте чели последния ми постинг – усмихна се Карлтън. – Качих го едва преди трийсет минути, но вече има стотици посещения. Със сигурност ще предизвика сензация.

– Не сме го чели – призна Шон. – Но имайте предвид, че аз не съм редовен читател на блогове.

– Страх го е да не се пристрасти – подхвърли Мишел.

– Ще ви призная, че действително съм малко учуден от отсъствието на медиите – усмихна се Карлтън. – И на ФБР също...

След тези думи натисна няколко клавиша и завъртя монитора към Шон и Мишел. Те бързо прочетоха информацията в последния материал, докато Карлтън внимателно ги наблюдаваше.

– Не изглеждате много изненадани – отбеляза той.

– От какво? – изгледа го Шон. – От информацията, че въпросният милиард евро е бил предназначен за въоръжаване на противниците на правителството в Техеран, но преди това с него ще бъде закупен афганистански опиумен мак, от който се прави хероин? Да, това е голяма изненада за нас. Особено частта за мака и хероина...

– Нали твърдите, че търсите истината? – лукаво го изгледа Карлтън. – Защото това, което казахте току-що, е пълна глупост.

– Кой ви е източникът? – попита директно Мишел.

– Не ви трябва да знаете – театрално извъртя очи блогърът.

Шон започна да брои на пръсти, след което се извърна към Мишел.

– Доколкото мога да пресмятам, тази история е причинила смъртта на шест човека, а други пет са тежко ранени. А може би беше обратното...

Мишел направи изчисленията си наум и поклати глава:

– Петима убити и шестима ранени. Но да не забравяме изчезналата жена, която най-вероятно също е мъртва. Това е сметката тук, в Щатите. Но тя не включва касапницата в Афганистан.

– Точно така. Значи наистина съм ги обърнал наопаки. Но в своя защита ще добавя, че бройката на труповете се мени всеки ден и аз просто не успявам да я запомня.

– За какво, по дяволите, говорите? – недоумяващо попита Карлтън, местейки поглед от единия към другия.

– Чухте ли за взривения мотел в Александрия?