Когато лъвът се храни
Шрифт:
— Той ще дойде — каза Даф.
— Моля те!
— Е, добре — намръщи се Шон.
19
Отидоха на конните надбягвания в Милнертън: Кенди — с шапка, отрупана с щраусови пера, Шон и Даф — с перленосиви цилиндри и златни топчета по бамбуковите бастуни.
— Можеш да платиш сватбената си рокля, като заложиш петдесет гвинеи на Трейд Уинд! Тя не може да загуби — каза Даф на Кенди.
— А за новата кобила на г-н Храдски? Дочух, че ще донесе сигурна печалба —
— Минаваш в лагера на врага ли?
— Мислех, че с Храдски сте почти партньори. — Кенди завъртя слънчобрана си. — Според слуховете непрекъснато работите заедно.
Мбиджейн забави каретата, когато навлязоха сред тълпата от пешеходци и файтони пред портата на Търф Клуб.
— Е, добре, и двата пъти си чула погрешно. Неговата Сън Дансър никога няма да устои на Трейд Уинд по цялото разстояние, краката й са твърде слаби. В нея тече хугенотска кръв, което й придава френски характер и тя ще увехне, преди да е изминала и една миля. А Храдски ни е дотолкова партньор, доколкото му подхвърляме от време на време по някой случаен кокал. Прав ли съм, Шон?
Шон се бе загледал в гърба на Мбиджейн. Зулусът, само с една препаска около слабините, сложил копията в краката си, управляваше конете с лекота. Те изправяха и въртяха ушите си назад, за да доловят гласа му, дълбок и мек, докато им приказваше.
— Прав ли съм, Шон? — повтори Даф.
— Разбира се — съгласи се той. — Знаеш ли, мисля да взема ливрея за Мбиджейн. Тази препаска около бедрата вече не му подхожда.
— Е, някои от конете от същия конезавод бяха издръжливи. Сън Хъни два пъти спечели Кейп Дерби, а миналата година Еклипс доказа качествата на английската порода в Метрополитън Хендикап! — възрази Кенди.
— Хм! — усмихна се покровителствено Даф. — Имаш думата ми, че днес Трейд Уинд ще ходи по време на главното надбягване и въпреки това ще се прибере в конюшнята, преди Сън Дансър да види финалния стълб.
— Кафяво и златисто, също като състезателните ни коне — измърмори замислено Шон. — Това ще подхожда много добре на черната му кожа, а може и да се добави чалма с щраусови пера.
— За какво, по дяволите, говориш?
— За ливреята на Мбиджейн.
Оставиха каретата на запазеното й място и си пробиха път до трибуната за членове на клуба.
— Е, добре, Даф, днес доведохме тук най-красивата жена.
— Благодаря. — Кенди му се усмихна.
— Затова ли се опитваш да надникнеш в деколтето й? — запита предизвикателно Даф.
— Ах, ти, мръсно животно! — Шон беше шокиран.
— Не отричай — подразни го Кенди. — Но аз го намирам за много ласкателно, не се притеснявай.
Вървяха сред тълпа от пъстри рокли и официално облечени мъже. Съпровождаше ги вълна от поздравления.
— Добро утро, г-н Кортни. — Ударението беше поставено на „господин“. — Как е вашият Трейд Уинд за голямото надбягване?
— Заложи всичко на него.
— Здрасти, Даф, поздравявам те с годежа.
— Благодаря,
Бяха богати, млади, красиви и целият свят им се възхищаваше. Шон се чувствуваше добре с красиво момиче под ръка и приятел до рамото си.
— Ето го Храдски, да отидем при него и да го подразним малко — предложи Даф.
— Защо го мразиш толкова много? — попита меко Кенди.
— Погледни го и сама си отговори. Виждала ли си някога нещо по-надуто, по-мрачно и по-неприятно?
— Остави го на мира, Даф, не ни разваляй деня. Да отидем при конете.
— Хайде! — Даф ги преведе до мястото, където Храдски и Макс стояха самотни до оградата на пистата.
— Привет, Норман, мир и теб, Максимилиан.
Храдски кимна, а Макс промърмори унило, миглите му докоснаха бузите, като премигна.
— Забелязах ви да си приказвате и си помислих, че мога да дойда и послушам остроумията ви.
Не получи отговор и продължи:
— Снощи видях новата ви кобила по пистата за тренировки и си казах: „Норман си е хванал гадже, ето къде е ключът към загадката, купил е кранта за своята дама“. А сега дочувам, че ще я пуснеш да се състезава. Ох, Норман, да се беше посъветвал с мен, преди да направиш тази глупост. Понякога се превръщаш в нетърпелив малък дявол.
— Г-н Храдски е уверен, че Сън Дансър ще се представи добре — промърмори Макс.
— Тъкмо щях да ви предложа да сключим отделен облог, но тъй като по природа съм справедлив, чувствувам, че ще се възползувам от нечестно предимство.
Около тях се бе събрала малка група, която слушаше напрегнато. Кенди нежно подръпна годеника си за лакътя, опитвайки се да го отведе встрани.
— Смятах, че петстотин гвинеи ще бъдат приемливи за Норман — повдигна рамене Даф. — Но да забравим това.
Храдски направи нервен жест с ръце и Макс го разтълкува с равен глас:
— Г-н Храдски предлага хиляда.
— Необмислено, Норман, изключително необмислено — въздъхна Даф. — Но смятам, че трябва да се съглася.
Отидоха до павилиона с напитки и закуски. Кенди помълча малко и сетне каза:
— Враг, като г-н Храдски е лукс, какъвто дори и вие, двамата богове, не можете да си позволите. Защо не го оставите на мира?
— Това е хоби на Даф — обясни Шон, докато сядаха около една маса. — Келнер, донеси ни бутилка „Пол Роджър“!
Преди да започне голямото надбягване, слязоха до ограждението за коне. Един разпоредител им отвори вратичката и влязоха сред обикалящите в кръга коне. Посрещна ги джудже, облечено в кафява и златиста на цвят коприна. То докосна шапката си, след което застана вдървено, потропвайки с пръсти по камшика си.
— Тази сутрин изглежда добре, господине. — Малкият мъж кимна с глава към Трейд Уинд. По рамото на коня блестеше капчица пот и той хапеше юздата, повдигайки грациозно крака. Жокеят завъртя очите си в престорен ужас.