Когато лъвът се храни

Смит Уилбур

— Наострил се е, сър, в смисъл, че е нетърпелив, ако ме разбирате.

— Искам да спечелиш, Хари — каза Даф.

— Аз също, сър. Ще направя всичко възможно.

— Ще получиш хиляда гвинеи, ако го направиш.

— Хиляда… — повтори жокеят, изпускайки въздуха от дробовете си.

Даф хвърли поглед към мястото, където стояха Храдски и Макс, говорейки на своя жокей. Очите му срещнаха тези на Храдски, той погледна многозначително към кобилата му с цвят на мед и поклати съчувствено глава.

— Спечели

заради мен, Хари — каза той меко.

— Това и ще направя, сър.

Джуджето доведе огромния жребец и Шон подхвърли жокея на седлото.

— Успех!

Хари нагласи шапката си и събра юздите в ръка, намигна на Шон и грозноватото му лице се изкриви в усмивка.

— Няма по-добър успех от хиляда гвинеи, сър, ако разбирате какво искам да кажа.

— Хайде! — Даф хвана ръката на Кенди. — Да заемем места до оградата.

Отидоха до мястото, определено за членове на клуба. Около оградата беше претъпкано с хора, но те почтително им направиха място и никой не ги блъсна.

— Не мога да ви разбера — изсмя се задъхано Кенди. — Сключвате странен облог и след това правите така, че да не получите нищо, ако спечелите.

— Проблемът не е в парите — каза уверено Даф.

— Снощи в „Клабиъс“ той спечели от мен същата сума — обясни Шон. — Ако Трейд Уинд бие кобилата, неговата награда ще бъде да види лицето на Храдски — загубата на хиляда гвинеи ще го нарани като ритник в слабините.

Конете преминаха в тържествен строй покрай тях, вдигайки високо крака до конярите, които ги водеха, след това бяха освободени и се върнаха обратно в лек галоп, танцувайки встрани, отхвърляйки глави и блестейки на слънцето като коприната на гърбовете им. Отминаха завоя на пистата.

Тълпата зашумя възбудено и надвивайки шума, се разнесе гласът на букмейкър.

— Двадесет към едно, с две изключения. Съндан — сър — едно към пет. Трейд Уинд — равни шансове.

Даф оголи зъбите си в усмивка:

— Правилно, кажи им го.

Кенди мачкаше нервно ръкавиците си и погледна към Шон.

— Ей, вие, в трибуната, можете ли да видите какво правят?

— На една линия са, движат се в група, изглежда, ще се откъснат за пръв път — отвърна Шон, без да сваля бинокъла от очите си. — Да, тръгнаха, откъснаха се!

— Кажи ми, кажи ми! — изкомандува Кенди, удряйки по рамото на Шон.

— Хари излиза напред. Виждаш ли кобилата, Даф?

— Видях зелен лъч в групата, да, тя е шеста или седма.

— Кой е до Трейд Уинд?

— Скопецът на Хамилтън. Не се безпокой, няма да изкара до завоя.

Конете преминаха завоя като наниз от тъмни мъниста и сетне се скупчиха на правата.

— Трейд Уинд е още там, мисля, че набира преднина. Скопецът е свършил, а кобилата не се вижда.

— Да! Ето я, Даф. Далеч назад, но се придвижва напред.

— Давай, скъпи! — прошепна Даф. — Хайде, по-бързо.

— Измъкна

се от пакета, приближава се, Даф. Доближава много бързо — предупреди Шон.

— Давай, Трейд Уинд! Не я пускай! — помоли се Даф. — Задръж я така, момче!

Тропотът на копита достигна до тях, звук като от далечна вълна, но приближаваща се бързо. Различиха се цветовете, смарагдовозелено върху кожа с цвят на пчелен мед и кафяво и златисто върху дорестия кон отпред.

— Трейд Уинд, давай, Трейд Уинд! — изпищя Кенди. Тя подскочи и шапката се захлупи над очите й. Свали я с рязко движение и косата й се разпиля върху раменете.

— Настига го, Даф.

— Шибни го, Хари! За бога, камшика, човече!

Тропотът на копита се извиси до кресчендо, достигна до тях като гръмотевица и сетне отмина. Носът на кобилата беше до ботуша на Хари. Тя се придвижваше уверено напред и вече се изравни с рамото на Трейд Уинд.

— Камшикът, да те вземат дяволите! — изкрещя Даф. — Шибни го!

Бърз като мамба, дясната ръка на Хари направи рязко движение: пляс-пляс. Дочуха удара на камшика над виещата тълпа, над тропота на копитата. Дорестият кон подскочи от ухапването му. Двата коня прелетяха над финалната линия като двойка, в един впряг.

— Кой спечели? — попита Кенди с болка.

— Не можах да видя, по дяволите — отговори Даф.

— Нито пък аз. — Шон извади носната си кърпичка и изтри челото си. Това не беше добро за здравето, както би се изразил Франсоа. Искаш ли пура, Даф?

— Благодаря, ще ми е необходима.

Всички бяха обърнали поглед към таблото над съдийската ложа. Тегнеше тревожна тишина.

— Защо им трябва толкова много време, за да вземат решение? — проплака Кенди. — Така съм разстроена, че едва се сдържам да посетя дамската тоалетна.

— Номерата вече излизат — извика Даф.

— Кой е? — Подскачаше Кенди, опитвайки се да погледне над главите на тълпата, след това бързо спря. На лицето й се изписа тревога.

— Номер шестнадесет — изреваха едновременно Даф и Шон, — това е Трейд Уинд.

Шон удари с юмрук Даф в гърдите. Даф се приведе и счупи на две пурата му. Сетне двамата сграбчиха и притиснаха Кенди в прегръдките си. Тя нададе слаб писък и се освободи от ръцете им.

— Извинете ме! — извика тя и побягна.

— Позволи ми да те почерпя. — Шон запали смачкания остатък от пурата си.

— Не, държа аз да черпя. — Даф го хвана за ръка и тръгнаха към павилиона с широки и доволни усмивки. Храдски седеше с Макс на една маса. Даф се приближи откъм гърба му, повдигна шапката му с една ръка, а с другата разроши малкото останала коса.

— Да не ти пука, Норман, не можеш да печелиш непрекъснато.

Храдски се обърна бавно. Взе шапката и приглади косите си. В очите му гореше жълт пламък.

— Той ще проговори — прошепна възбудено Даф.