Когато лъвът се храни

Смит Уилбур

— Искаш ли да го видиш, Кенди?

Тя не се довери на гласа си и поклати отрицателно глава.

— Ще се грижа за него, както обещах. — Притисна я в обятията си и се запъти към вратата.

— Шон! — извика тя след него и той се обърна. — Ще идваш понякога да ме виждаш, нали? Бихме могли да вечеряме заедно и да си приказваме. Ще останем приятели, нали?

— Разбира се, Кенди. Разбира се, скъпа.

Тя се усмихна през сълзи.

— Ако опаковате с Даф вещите си, ще ви ги изпратя в Ксанаду.

29

Шон потърси с поглед подкрепата на Даф, който седеше от другата страна на заседателната маса. Приятелят му издуха плътно кръгче дим от пурата си. То се завъртя и разшири като вълнички по водна повърхност, преди да се разпадне. Осъзна с горчивина, че партньорът му няма намерение да го подкрепи. Бяха спорили половината нощ. Бе се надявал Даф да промени мнението си. Сега разбра, че това не е станало, и направи последен опит.

— Поискаха увеличение на надниците с десет цента. Вярвам, че наистина се нуждаят от тях. Цените в този град хвръкнаха, а надниците си останаха същите. Господа, тези мъже имат семейства, не можем ли да се съобразим с това?

Даф издуха още едно кръгче, а Храдски извади джобния си часовник и го погледна многозначително. Макс се изкашля и го прекъсна:

— Мисля, че вече обсъждахме този въпрос, г-н Кортни. Можем ли да гласуваме?

Шон видя ръката на Храдски да се вдига. Страхуваше се да погледне към Даф. Не искаше да види как той ще подкрепи Храдски. Все пак направи усилие. Ръцете на приятеля му лежаха върху масата.

— Кои са за предложението? — попита Макс.

Двамата вдигнаха едновременно ръка. В този момент Шон осъзна колко много щеше да означава за него, ако Даф бе гласувал против. Даф му смигна и той не можа да сдържи усмивката си.

— Тридесет гласа „за“ и шестдесет „против“ — обяви Макс. — Предложението на г-н Кортни се отхвърля. Ще уведомя профсъюза на миньорите. Има ли още нещо, което да свършим, преди да закрием заседанието?

Върнаха се в кантората си.

— Единствената причина да те подкрепя беше увереността ми в победата на Храдски — каза любезно Даф.

Шон изсумтя.

— Той е прав, разбира се — продължи невъзмутимо приятелят му, докато държеше отворена вратата на кабинета на Шон. — От повишаването на надниците с десет цента експлоатационните разходи на групата ще скочат с десет хиляди на месец.

Шон затвори с ритник вратата и не отговори.

— За бога, Шон. Не докарвай тази добронамереност към хората до абсурд. Храдски е прав — Крюгер всеки момент ще ни наложи още някой данък, а трябва да финансираме разработването на новото находище в Източен Ранд. Сега не можем да допуснем увеличение на производствените разходи.

— Добре. Въпросът е решен. Единственото, на което се надявам, е да не ни сервират някоя стачка.

— И на това има начини за противодействие. Храдски си е осигурил

поддръжката на полицията и можем да разчитаме, че от Кимбърли веднага ще изпратят неколкостотин души — увери го Даф.

— По дяволите, Даф! Знаеш, че не е редно. Този нелеп Буда с малки очички също го знае. Но какво мога да направя? По дяволите, какво мога да направя? — избухна Шон. — Чувствувам се толкова безпомощен.

— Е, ти беше този, който искаше да му предостави контрола — присмя му се Даф. — Престани да се опитваш да промениш света и да си вървим вкъщи.

Макс ги очакваше в канцеларията. Изглеждаше нервен.

— Извинете ме, господа. Мога ли да ви кажа две думи?

— От чие име говориш — твое или на Храдски? — попита рязко Шон.

— Това е лична работа, г-н Кортни. — Макс снижи гласа си.

— Не можем ли да почакаме до утре? — Избута го встрани и продължи пътя си към вратата.

— Моля ви, г-н Кортни. Много е важно.

Вкопчи се отчаяно в ръката на Шон.

— За какво става въпрос, Макс? — попита Даф.

— Трябва да говоря с вас на четири очи. — Отново снижи гласа си и се загледа нещастно във външната врата.

— Добре, говори! — окуражи го Даф. — Тук сме сами.

— Не сега. Можем ли да се срещнем по-късно?

Даф повдигна вежда.

— Какво е това, Максимилиан? Не казвай, че ще ни продаваш порнографски снимки.

— Г-н Храдски ме очаква в хотела си. Казах му, че отивам да взема някои книжа, и ще ме заподозре, ако не се върна веднага.

Макс щеше да избухне в сълзи. Адамовата му ябълка си играеше на криеница зад високата яка, изскачаше над нея и отново изчезваше. Внезапно Даф се заинтригува от това, което той се опитваше да каже.

— Не искаш Норман да знае? — попита той.

— Мили боже, не! — Макс почти се разплака.

— Кога искаш да се срещнем?

— Довечера. След десет часа, когато г-н Храдски си легне.

— Къде?

— Има един страничен път на изток от мината „Малката сестра“. Той не се използува вече.

— Знам го — каза Даф. — Ще дойдем там около десет и половина.

— Благодаря ви, г-н Чарлиууд. Няма да съжалявате. — Макс хукна презглава към вратата и изчезна.

Даф нагласи цилиндъра и мушна Шон в кръста с върха на бастуна си.

— Усещаш ли я? — Подуши одобрително и Шон направи същото.

— Нищо не надушвам.

— Въздухът е натежал от нея — каза му Даф. — Сладката миризма на предателството.

Напуснаха Ксанаду малко след девет и половина. Даф настояваше да облекат черни плащове.

— Атмосферата е важна, синко. Не можеш да отидеш на подобна среща облечен в кожени панталони и походни обуща. Ще развалиш цялата работа.

— Проклет да съм, ако се намъкна в тези карнавални дрехи. Костюмът ми си е много добър. Ще свърши работа.