Кутия за енфие
Шрифт:
— Това е вече нещо — каза той. — Това е вече по-сериозно!
Влезе старият прислужник и им донесе нова бира и две порции кренвирши.
— И защо е бил целият този маскарад? — запита Дюран.
— Не, това не е маскарад, а хитро замислено престъпление — каза Димов. — Но да започнем отначало. Както вече ви казах, навярно Кулон е бил нещо като съдружник на Периа. Или, по-точно, пласьор на крадените скъпоценности. Това съвсем отговаря и на професията му. Вие знаете по-добре от мене, че тия пласьори са обикновено хора с безукорна репутация, иначе не биха могли да вършат своята работа. И за тях обикновено знае само
— То не беше непрекъснато, разбира се.
— Но Периа е знаел, че е под наблюдение. Е добре, на него му се е наложило да замине за Бейрут във връзка с някоя сделка на бандата. И да бъде там лично той. Как да замине? Тогава именно решават да си сменят паспортите с Кулон. Опасна стъпка, Кулон е рискувал прекалено много. Той е могъл да се компрометира веднаж за винаги. Това подсказва, че неговите действия са носили решителен характер. Навярно той е смятал да ограби Периа и да се отърве от него веднаж за винаги. И да заживее отново като обикновен гражданин, без рискове и без опасности.
— Умно! — кимна Дюран едва ли не зарадван.
— Периа заминава облечен като Кулон. Той почти не рискува. Истинският Кулон остава още един ден в Париж. Той ограбва Периа, както се уверихме с очите си. След това заминава за Истанбул. Тяхната уговорка е била да се срещнат на софийското летище. Там всеки от тях е трябвало да приеме отново своята самоличност, за да не рискуват поне при своето влизане във Франция. Така се обяснява фактът, че Кулон не е взел удобния самолет на „Сабена“. Но за наше щастие в Истанбул и на софийското летище Кулон е направил някои груби грешки. Аз вече ви ги изтъкнах. Той не е пожелал да се превъплъти напълно и докрай в образа на Периа. Живял си е по своему. А в последна сметка това се е оказало фатално.
— Както между прочем и Периа.
— Точно така! — кимна доволен Димов. — И Периа пие на софийското летище три чаши уиски вместо бира, каквито са били навиците на Кулон. Но да не избързваме. Кулон пристига пръв от Истанбул и получава стая 208… След това пристига Периа от Бейрут и получава стая 218…
— Откъде Периа ще знае в коя стая е отседнал Кулон? — Това не е проблем — махна с ръка Димов. — Не е никак трудно да се остави на вратата или пред вратата някакъв уговорен знак. Около полунощ Периа влиза при Кулон, за да сменят своите самоличности. Тук Кулон го убива с изненада, както личи от цялото престъпление. От пред пазливост и за да не остави никакви улики, този ограбва от него всички документи. И тук прави глупава и наивна грешка — взема и кутията за енфие. Навярно не е съобразил, че тя ще бъде забелязана от митничаря. Но доста умело заличава всички други следи. Какво по-нататък?… Нищо друго, освен да отиде в стая 218, която без друго е била записана на името на Кулон. И тук прави втората фатална грешка. Не заличава следите от пръстите на Периа върху чашата за вода. Навярно вече е бил уплашен, развълнуван и разстроен от извършеното убийство. Затова именно аз подхвърлих на Кулон, че е отишъл в стая 218, след като Периа е бил, вече мъртъв.
Дюран просто зяпна колегата си.
— Да, разбирам ви, много добре ви разбирам. Но защо направихте тоя намек?… Защо се издадохте?
— Преди всичко исках да разбера как ще реагира. А Кулон наистина трепна и се
Дюран го гледаше смаяно.
— Ами ако успее? Да побегне, искам да кажа. Ако все пак успее?
Дюран махна с ръка и едва не затича към телефонната кубинка. Той говори доста дълго по телефона и когато най-сетне се върна, лицето му беше успокоено.
— Наредих да се усили охраната. Кулон не е направил досега никакъв опит да напусне къщата. Но дори да се опита, нашите няма да го оставят да им се изплъзне.
Дюран мислеше усилено.
— А ако реши да изчака?… Все пак ние нямаме срещу него нито едно истинско доказателство.
— Мисля, че имаме поне едно… И, според мене, доста сериозно. Но го пазех като последна резерва.
— Не прекалявате ли, човече! — каза Дюран възбудено. — Всички тия неща можехте да ми ги кажете веднага.
— Не можех — усмихна се Димов. — Исках да видя всичко с очите си. Пък и вие също!
— Та говорете най-сетне…
— Работата е много проста. — Димов отново се усмихна. — За да се маскира като Периа, Кулон е трябвало да обръсне брадата си. Е добре, тая брада не може да поникне отново за две седмици. А днес Кулон беше с брадата си. Очевидно тая брада е фалшива.
— Господи! — възкликна Дюран поразен. — Защо веднага не ми го казахте? Щях да арестувам Кулон на място.
— И нямаше да направите най-доброто — отвърна Димов убедедо. — Той трябва да направи още нещо… Ако щете, необмислено и безразсъдно. И по тоя начин съвсем да се демаскира.
Дюран стана нетърпеливо от мястото си.
— Трябва да вървим! — каза той. — Безразсъдно, казва те? А ако успее? И се изплъзне от ръцете ни? Аз трябва да говоря е нашия директор. Нека той поеме тая отговорност.
— Спокойно! Да изядем поне кренвиршите. Да ви кажа право, почти не съм обядвал.
Изядоха набързо кренвиршите и се качиха в колата. Шофьорът натисна добре педала за газта, но в тоя привечерен час и движението беше доста тежко. Дюран остави Димов в кабинета си и веднага отиде при директора. Като се върна след четвърт час, не изглеждаше ни доволен, ни весел.
— И директорът е на вашето мнение — каза Дюран. — Да поизчакаме да видим какво ще предприеме. А, според мене, не бива да се рискува. В края на краищата това са зверове… И няма да се учудя, ако е офейкал, преди още да блокираме вилата.
— За няколко минути? Не, не допускам.
— Господин Димов, извинете, но вие не познавате нашите гангстери. Те действуват винаги решително и безскрупулно.
— Все пак Кулон не е типичен бандит — каза Димов. — В това отношение е малко нещо любител. Вие виждате колко неграмотно е разбил касата.
— А вие забравяте с какъв истински професионален удар е убил Периа. И колко ловко е подхвърлил кутията в дома на нещастния Капелани. От такъв човек може да се очаква всичко.
Той помисли малко, после добави решително: