Мадам Бовари

Флобер Гюстав

— Мина ли ти болката в корема, ангелче мое?

Старата госпожа Бовари не намираше нищо за неодобрение освен може би тази мания за плетене дрешки на сираците, вместо да закърпи пешкирите си. Но уморена от къщни свади, добрата жена се чувстваше хубаво в тоя спокоен дом и дори остана след Великден, за да избегне подигравките на стария Бовари, който не пропускаше всеки велики петък да си поръчва по една наденица.

Освен обществото на свекърва си, която й помагаше да укрепва със своята честност в преценките и със сериозното си държание, почти всеки ден Ема имаше и друго общество. То бяха госпожа Ланглоа, госпожа Карон, госпожа Дюбрьой, госпожа Тюваш и редовно от два до пет часа чудесната

госпожа Оме, неповярвала никога на клюките, които се разправяха за съседката й. И малките Оме идваха да я видят; Жюстен ги придружаваше и оставаше изправен до вратата, неподвижен, без да приказва. Често госпожа Бовари, без да му обръща внимание, се занимаваше с тоалета си. Почваше със сваляне на гребена, разтърсвайки с рязко движение главата си; и когато той видя за първи път цялата тая коса, която стигаше до коленете, разплитайки своите черни колелца, това беше за клетото дете като някакво внезапно навлизане в нещо извънредно и ново, великолепието на което го уплаши.

Ема несъмнено не забелязваше неговата мълчалива услужливост, нито стеснителността му. Тя съвсем не подозираше, че любовта, изчезнала от нейния живот, трептеше тук, близо до нея, под тая риза от грубо платно, в това юношеско сърце, открито за излъчванията на нейната красота. Всъщност сега тя обгръщаше всичко с такова безразличие, имаше думи, тъй сърдечни, и погледи, тъй високомерни, че човек не можеше вече да отличи егоизма от милосърдието, нито покварата от добродетелта. Една вечер например тя избухна срещу слугинята си, която я молеше да я пусне да излезе и смотолевяше, като търсеше някакъв предлог; после изведнъж й каза:

— Ти, значи, го обичаш?

И преди да дочака отговора на Фелисите, която се изчерви, тъжно добави:

— Хайде, бягай при него! Забавлявай се!

В началото на пролетта тя накара да променят изцяло градината, макар Бовари да не бе съгласен; все пак той беше щастлив, като виждаше, че най-после тя проявяваше някакво желание. С вървежа на оздравяването й тия прояви се увеличаваха. Най-напред тя намери начин да отстрани от къщи стрина Роле, кърмачката, която бе свикнала през нейното възстановяване да дохожда много често в кухнята заедно с двете си кърмачета и с пансионера си, по-лаком от людоед. После се отърва от семейство Оме, освободи се едно след друго от всички други посещения и дори почна да ходи на църква по-малко усърдно за голямо удоволствие на аптекаря, който й каза тогава приятелски:

— Вие се бяхте предали малко на попщината!

Както по-рано г. Бурнизиан дохождаше всеки ден след урока по вероучение. Той предпочиташе да остава навън, да диша чист въздух сред шумака — така наричаше той беседката. То беше по това време, когато се връщаше Шарл. Горещо им беше; донасяха сладък сидър и пиеха заедно за пълното оздравяване на госпожата.

Бине стоеше там, тоест малко по-долу, срещу стената на терасата, на лов за раци. Бовари го поканваше да се поразхлади и чудесно се разбираха по въпроса как трябва да се отварят стомните със сидър.

— Трябва — думаше той, като разхождаше доволен поглед наоколо си, чак до най-крайните предели на местността — да се държи стомната насочена право към масата и след като връвчиците се прережат, да се избута със слаби чуквания гъбата, леко, леко, както правят в ресторантите със содата.

Ала често през време на опита сидърът бликваше върху лицата им и тогава духовникът с плътен смях не пропускаше да каже остроумието:

— Неговото добро качество се хвърля в очи!

Той беше наистина добър човек и дори веднъж не се смути от аптекаря, който съветваше Шарл да развлече госпожата, като я заведе на театър в Руан, за да види знаменития тенор Лагарди. Оме, учуден от мълчанието

му, поиска да чуе неговото мнение и свещеникът заяви, че той смята музиката по-малко опасна за нравствеността от литературата.

Но аптекарят защити литературата. Театърът, твърдеше той, служи да изобличава предразсъдъците и под маската на удоволствие учи на добродетел.

— Castigat ridendo mores 34 , господин Бурнизиан! Ето вижте повечето трагедии на Волтер; те са сръчно изпъстрени с философски размисли, които са за народа истинско училище за морал и за дипломация.

— Аз — рече Бине — гледах някога една пиеса, наречена „Парижкият гамен“, дето се подчертава характерът на един стар генерал, който е наистина добре пипнат! Той хваща едно мамино синче, което е съблазнило една работничка, която накрай…

34

Castigat ridendo mores (лат.) — поправя нравите със смях.

— Разбира се — продължаваше Оме, — има лоша литература, както има лошо аптекарство; но да се осъжда изцяло най-важното от изящните изкуства, ми се струва глупост, средновековна мисъл, достойна за ония ужасни времена, когато хвърлиха в затвора Галилей.

— Знам — забеляза свещеникът, — че има добри произведения, добри автори; все пак тия лица от различен пол, събрани в някое съблазнително помещение, украсено със светски блясък, и тия мирски нарочни облекла, тия белила, тия светилници, тия изнежени гласове, всичко това накрай бездруго ражда някаква волност на духа и ви донася нечестни мисли, нечисти съблазни. Такова поне е мнението на всички свети отци. Най-сетне — каза той, като взе неочаквано мистичен тон, докато валяше на палеца си щипка тютюн, — щом църквата е отрекла зрелищата, имала е право; трябва да се подчиним на нейните заповеди.

— Защо — попита аптекарят — тя отлъчва актьорите? Защото преди време те открито са конкурирали на религиозните церемонии. Да, играели са, представяли са посред църквата нещо като фарсове, наричани мистерии, в които законите на приличието често са били нарушавани.

Духовникът само изпъшка, а аптекарят продължаваше:

— Също както в библията; има… знаете ли… не една подробност… солена; неща… наистина… весели!

И при жеста на възмущение от г. Бурнизиан добави:

— Ах, ще се съгласите, че това не е книга, която може да се даде в ръцете на млад човек, и мене ще ме е яд, ако Атали…

— Но протестантите, а не ние — възкликна нетърпеливо другият, — препоръчват библията!

— Все едно! — рече Оме. — Учудвам се, че в наше време, във века на светлината, още упорито се осъжда умствената почивка, която е безвредна, действа облагородяващо и дори понякога здравословно, нали, докторе?

— Несъмнено! — отговори небрежно лекарят, може би защото, споделяйки същите мисли, не искаше да оскърби никого или защото не мислеше нищо.

Разговорът изглеждаше свършен, когато аптекарят сметна за удобно да нанесе последния удар.

— Познавам свещеници, които се обличаха като миряни, за да ходят да гледат кълченията на танцувачките.

— Хайде де! — рече свещеникът.

— Да, познавах!

И като разделяше думата на срички, Оме повтори:

— Поз-на-вах!

— Е, добре, те са постъпвали лошо — каза Бурнизиан, готов да чуе всичко.

— Дявол го взел! Правеха още много други неща! — възкликна аптекарят.

— Господине!… — рече духовникът с такива свирепи очи, че аптекарят се уплаши.

— Искам само да кажа — отвърна той вече не тъй грубо, че търпимостта е най-сигурното средство за привличане на душите към вярата.