Махалото на Фуко
Шрифт:
— Разбирам.
— А Раби Меир, когато се учел при Раби Акиба, наливал витриол в мастилото и учителят не казвал нищо. Но когато Раби Меир запитал Раби Исмаел дали постъпва правилно, той му рекъл: „Синко, внимавай какво вършиш, защото трудът ти е труд за Бога, и ако пропуснеш или прибавиш една буква, ще разрушиш целия свят…“ Ние се опитахме да пренапишем Тората, но може да сме прибавили или изпуснали някоя буква.
— Ами шегувахме се.
— С Тората шега не бива.
— Но ние се шегувахме с историята, с написаното от другите.
— Има ли нещо написано, върху което да се основава светът и което да не е Книгата? Дай ми малко вода. Не, не от чашата. Намокри кърпата. Благодаря. Сега слушай. Който размесва буквите на Книгата, размесва света. Неизбежно е. На всяка книга, дори на буквара. Нали тези типове от рода
— Не е точно така. Онези са психоаналитици и говорят тези неща, за да печелят пари. Това не са ти равините.
— Всички са равини. Всички говорят за едно и също. Мислиш ли, че равините, които са говорели за Тората, са имали предвид един свитък? Говорели са за нас, които се мъчим да променим тялото си чрез езика. За да се управляват буквите на Книгата, се изисква много смирение, а на нас смирението ни липсваше. Във всяка книга е втъкано Божието име, а ние преиначихме всички исторически книги, без да се молим. Мълчи и слушай. Който се занимава с Тората, поддържа движението на света и също така поддържа движението на тялото си, когато чете или преписва, защото всяка част на тялото си има съответствие в света… Намокри ми кърпата. Благодаря. Ако промениш Книгата, променяш света, ако промениш света, променяш тялото си. Това ние не го разбрахме. Тората пропуска една дума от скрина си, която се мярва за миг и веднага пак се прибира. И то появява се само на този, който я обича. Тя е като прекрасна жена, която се скрива в една стаичка на двореца си. Има един-единствен любовник, за чието съществуване никой не знае. И ако някой друг поиска да я насили и да я сграбчи с мръсните си ръце, тя го отблъсква. Познава любовника си, открехва една вратичка и му се показва за миг. После веднага се скрива. Словото на Тората се явява само на този, който я обича. А ние се опитахме да говорим за книги без любов и с подигравка…
Белбо му намокрил отново устните с кърпата.
— И какво от това?
— Това, че се опитахме да правим нещо, което ни беше забранено и за което не бяхме готови. Боравейки с думите на Книгата, поискахме да сътворим Голема.
— Не разбирам.
— Не можеш да разбереш. Ти си пленник на своето създание. Но твоята история се развива още във външния свят. Не зная как, но засега можеш да излезеш от нея. Моят случай е друг. Аз изпробвам в моето тяло това, което направихме на шега в Плана.
— Не говори глупости, това е въпрос на клетки…
— А какво са клетките? В продължение на месеци като най-ревностни равини изричахме с устни най-различни комбинации от буквите на Книгата. ГЦЦ, ЦГЦ, ГЦГ, ЦГГ. 415 Това, което нашите устни са изричали, клетките ни са го научавали. Какво са направили моите клетки? Измислили са си един различен План и сега действуват самостоятелно. Моите клетки измислят една история, която е различна от другите. Моите клетки вече са научили, че може да се ругае, като се разместват буквите на Книгата и на всички книги в света. По същия начин са се научили да действуват и с тялото ми. Преобръщат, пренасят, редуват, разместват, създават клетки, невероятни и без смисъл или пък със смисъл, обратен на правилния. Сигурно има правилен смисъл и грешен смисъл, иначе човек умира, но те си играят без определена цел, на сляпо. Якопо, докато можех още да чета, през тези месеци изчетох множество речници, изучавах историята на думите, за да разбера какво става в моето тяло. Ние, равините, постъпваме така. Нали не си се замислял, че реторичният термин „метатеза“ много прилича на онкологичния „метастаза“? Какво е метатезата? „Леворвел“ вместо „револвер“. И вместо „риба“ — „бира“. Това е Темурата. В речника пише, че „метатеза“ означавало „изместване, промяна“, а „метастаза“ означавало „промяна и изместване“. Глупави са тези речници. Коренът е един и същ — или е глаголът „метатитеми“, или е глаголът „метистеми“. Но „метатитеми“ означава „слагам вътре, пренасям, прехвърлям, замествам, отменям закона, променям смисъла“. А „метистеми“? Абсолютно същото — „премествам, преправям, прехвърлям, променям общественото мнение, губя разсъдък“. Ние, както всеки, който търси някакъв таен смисъл отвъд буквата, си изгубихме разсъдъка. Така са постъпили и моите послушни клетки. Затова умирам, Якопо, и ти го знаеш.
415
ГЦЦ, ЦГЦ, ГЦГ, ЦГГ — триплети от генетичния код.
— В момента обясняваш защо се чувствуваш зле…
— В момента казвам това, защото най-сетне разбрах какво става в моето тяло. Изследвам го ден по ден, зная какво се случва в него, само че не мога да се намеся, клетките вече не ми се подчиняват. Умирам, защото убедих своите клетки, че правила не съществуват и че всеки текст може да се превърне в нещо друго. Пропилях целия си живот, за да убеждавам себе си и мозъка си в това. И мозъкът ми вероятно е предал посланието на тях. Защо да смятам, че те са по-благоразумни от мозъка ми? Умирам, защото надхвърлихме всякакви граници с нашите измислици.
— Виж какво, това, което става с теб, няма нищо общо с нашия План…
— Няма ли? А защо на теб ти се случва това, което ти се случва? Със света става същото, каквото става с моите клетки.
Отпуснал се на леглото изтощен, влязъл лекарят и шепнешком смъмрил Белбо, че е подложил на стрес човек, който умира.
Белбо излязъл. Това била последната му среща с Диоталеви.
Добре, пишеше той, мен ме търси полицията по същата причина, поради която Диоталеви е болен от рак. Нещастният ми приятел, той умира, но аз, който нямам рак, аз какво да правя? Да отида в Париж да търся правилата на неоплазията 416 ли?
416
Неоплазия (мед.) — образуване на злокачествени тумори.
Не се е предал веднага. Затворил се в апартамента си и в продължение на четири дни е подреждал файловете си изречение по изречение, за да открие някакво обяснение. След това е написал своя разказ — като завещание, разказвайки го на себе си, на Абулафия, на мен или на всеки, който е можел да го прочете. И накрая, във вторник, е заминал.
Според мен Белбо е заминал за Париж с намерението да им каже истината, че не съществува никаква тайна, че истинската тайна е човек да остави клетките да действуват сами, според тяхната инстинктивна мъдрост, че който търси тайни под повърхността, ще превърне света в един ужасяващ тумор. И че няма по-отвратителен и по-глупав човек от него, защото той не е знаел нищо, а всичко си е измислил. И това трябва да му е струвало много, но вече от доста време явно е живеел с мисълта, че е страхливец. Де Анджелис му бе доказал, че герои могат да бъдат твърде малко хора.
В Париж вероятно е влязъл във връзка с Тях и е установил, че Те не му вярват. Обясненията му са изглеждали твърде прости, а Те вече са очаквали разкритието, в противен случай са щели да го убият. Белбо е нямал какво да разкрие и, последната му подлост, се е уплашил от смъртта. Тогава именно се е опитал да им се измъкне и ми се беше обадил. Но го бяха заловили.
111
И поуката е следната. Когато вашият враг отново се появи, защото това няма да е последното му превъплъщение, отпратете го рязко и най-вече не отивайте да го търсите в пещерите.
А сега какво да правя? — питах се аз в апартамента на Белбо, след като бях приключил с четенето на неговите изповеди. Няма смисъл да ходя при Гарамонд, Де Анджелис е заминал, Диоталеви е казал каквото е имал да казва. Лия е далече и няма телефон. Часът е шест сутринта, денят — 23 юни, и ако нещо трябва да се случи, то ще се случи тази нощ в Музея на Уменията и Занаятите в Париж.
Бързо трябваше да взема решение. Онази нощ в Перископа се запитах: „Защо не се престори, че няма нищо? Пред очите ти бяха писанията на един луд, който разказваше за сношенията си с други луди и за последния си разговор с един свръхвъзбуден или свръхдепресиран умирающ. Нямаше никакви доказателства, че Белбо ти се е обадил от Париж, може да е звънял от околностите на Милано, а може би дори от автомата на ъгъла. Защо ти трябваше да се набъркваш в една въображаема история, която не те засяга?“