Махалото на Фуко

Эко Умберто

Браманти му задаваше въпроси, а той отговаряше, рецитирайки наизуст обредните формули:

— Кой си ти?

— Аз съм ученик, още непосветен в най-висшите тайни на Трес. Подготвях се в усамотение и основан на аналогиите размисъла върху тайната на Бафомет със съзнанието, че Великото Дело кръжи около шест непокътнати печата и че едва накрая ще узнаем тайната на седмия.

— Как беше приет?

— Като минах по перпендикуляра на Махалото.

— Кой те прие?

— Мистичен посланик.

— Би ли го разпознал?

— Не, защото носеше маска. Познавам само рицаря, който е по ранг над мен, а той пък познава висшестоящия си. И всеки знае само по един. И тъй искам

да бъде.

— Quid facit Sator Arepo?

— Tenet Opera Rotas.

— Quid facit Satan Adama?

— Tabat Amata Natas. Mandabas Data Amata, Nata Sata. 427

— Доведе ли жената?

— Тук е. Предадох я на когото ми бе заповядано. Готова е.

427

Quid facit Sator Arepo… (лат.) — (???).

— Върви и чакай.

Диалогът се водеше на някакъв приблизителен френски и от двете страни. После Браманти каза:

— Братя, събрали сме се тук в името на Единния Орден, на Неведомия Орден, към който до вчера не знаехте, че принадлежите, докато всъщност сте му принадлежали винаги. Да се закълнем. Анатема за предателите на Тайната, анатема за издайниците на Скритото, анатема за онзи, който превръща в зрелище обредите и мистериите!

— Анатема!

— Анатема за Невидимия събор, за незаконните синове на Хирам и вдовицата, за умозрителните и действуващи източни и западни майстори на древната, възприета или изправена лъжа. Анатема за Мизраим и Мемфис, за Филактетите и за Деветте Сестри, за Строгото Съблюдение и за техния Ordo Templi Orientis, за Озарените от Бавария и Авиньон, за Рицарите Кадош, за Избраниците Коен, за Съвършеното приятелство, за Рицарите на Черния орел и на Божи гроб, за английските Розенкройцери, за кабалистите от Златния Роза+Кръст, за Златната зора, за католическия Розов Кръст на Храма и на Граал, за Утринната звезда, за Astrum Argentinum и за Телем, за Врил и Туле, за всеки древен и мистичен узурпатор на името на Великото бяло братство, за Пазителите на Храма, за всяка общност в Цион и Галиите!

— Анатема!

— Който поради наивност, покорство, вярност към обета, пресметливост или корист е бил посветен в ложа, общност, братство, орден или секта, които неправомерно се обявяват за покорни на Непознатите Управници и на Властелините на Света, нека тази нощ се отрече от тях и измоли пълно приобщаване към духа и буквата на единственото истинно Съблюдение на Трес, сиреч на Templi Resurgentes Equites Synarchici, тройния и трикратен мистичен и свръхтаен Орден на синархичните рицари на тамплиерското възраждане!

— Sub umbra alarum tuarum!

— Да влязат сега почетните носители на тридесет и шестте висши и най-тайни степени!

И докато Браманти извикваше един по един избраниците, те влизаха в обредни одежди със знака на Златното руно на гърдите.

— Рицарят на Бафомет, Рицарят на Трите Непокътнати Печата, Рицарят на Седмия Печат, Рицарят на Тетраграмата, Рицарят Отмъстител на Флориан и Деи, Рицарят на Атанор… Почитаемият Наометър на Вавилонската Кула, почитаемият Наометър на Великата Пирамида, почитаемият Наометър на Катедралите, почитаемият Наометър на Соломоновия Храм, почитаемият Наометър на Палатинските градини, почитаемият Наометър на Храма в Хелиополис…

Браманти произнасяше титлите и назованите влизаха на групи, тъй че не успявах да различа коя титла кому принадлежи. Но със сигурност забелязах сред първите дванадесет Де Губернатис, стареца от книжарница „Слоан“, професор Каместрес и неколцина други, които бях срещнал онази вечер в Пиемонт. И, струва ми се, че под званието Рицар на Тетраграмата видях господин Гарамонд, тържествен и достолепен, вживян в новата си роля, който с треперещи пръсти докосваше знака на гърдите си. А в това време Браманти продължаваше:

— Мистичният Посланик на Карнак, Мистичният Посланик на Бавария, Мистичният Посланик на Барбелогностиците, Мистичният Посланик на Камелот, Мистичният Посланик на Монсегюр, Мистичният Посланик на Скрития Имам… Върховният Патриарх на Томар, Върховният Патриарх на Килуайнинг, Върховният Патриарх на Сен Мартен-де-Шан, Върховният Патриарх на Мариенбад, Върховният Патриарх на Невидимата Охрана, Върховният Областен Патриарх на Крепостта Аламут…

Безспорно Патриархът на Невидимата Охрана беше Салон, все със същото сиво лице, но облечен не в халат, а в блестяща жълта роба, поръбена с червено. Следваше го Пиер, психопомпът на Луциферианската църква, който обаче носеше на гърдите си вместо Златното руно кинжал в позлатена ножница. А Браманти продължаваше:

— Върховният Йерогам на Химическата Венчавка, Върховният Психопомп на Родоския Бик, Върховният Референт на Свръхтайнствените Тайни, Върховният Стеганограф на Тайнописната монада, Върховният Звезден Координатор на Двата Космоса, Върховният Пазител на Розенкройцеровата гробница, Неоценимият Архонт на Токовете, Неоценимият Архонт на Кухата Земя, Неоценимият Архонт на Мистичния Полюс, Неоценимият Архонт на Лабиринтите, Неоценимият Архонт на Върховното Махало… — Браманти направи пауза и ми се стори, че произнася неохотно последната формула:

— И Най-Неоценимият измежду Неоценимите Архонти, Слугата на Слугите, Пресмиреният Секретар на Египетския Едип, Най-Нищожният Пратеник на Властелините на Света и Вратар на Агарта, Последният Пазител на Махалото: Клод-Луи граф Дьо Сен-Жермен, принц Ракоски, граф Дьо Сен-Мартен и маркиз Алие, владетел на Сюрмон, маркиз Уелдън, маркиз Монферато, Еймар и Белмар, граф Солтиков, кавалер Шьонинг, граф Чароди!

Докато изброените се подреждаха в притвора с лице към Махалото и към множеството вярващи в кораба, влезе Алие. Облечен в син двуреден костюм на райета, с бледно и напрегнато лице, той водеше за ръка, сякаш придружаваше някаква душа по пътеката към Отвъдния свят, Лоренца Пелегрини, също бледна и като че замаяна от наркотик, облечена само в бяла полупрозрачна туника, с коси, разпилени по раменете. Видях я в профил, когато минаваше край мен, чиста и морна като грешница от рисунките на прерафаелитите. Беше толкова безплътна, че този път не възбуди моето желание.

Алие отведе Лоренца при мангала близо до статуята на Паскал, погали я по безизразното лице и направи знак на Великаните от Авалон, които застанаха от двете й страни, подкрепяйки я. След това отиде до масата и седна с лице към присъствуващите, и го видях идеално как изважда табакерата от джобчето на жилетката си и я потърква мълчаливо, преди да заговори.

— Братя рицари, тук сте, защото през тези дни мистичните посланици са ви известили и следователно всички вече знаете повода за нашето събиране. Трябваше да се съберем през нощта на 23 юни 1945 година и може би тогава някои от вас не са били още родени, искам да кажа, поне в сегашния си образ. Тук сме, защото след шестстотин години многострадално блуждаене намерихме един който знае. Как е узнал, и то повече от нас, е вълнуваща тайна. Но се надявам, че сред нас присъствува, и ти не би могъл да липсваш сега, нали, приятелю мой, прекалено любопитен някога? — повтарям, надявам се, че сред нас присъствува този, който ще ни се разкрие. Арденти!